в. „Класа"
Предстои част от правилата, по които работи една от основните контролни институции у нас – Сметната палата, да бъдат променени, за да обслужат нечии интереси. Това ще стане чрез изменения и допълнения в Закона за сметната палата, предложени от няколко народни представители. Според експерти обаче, въпросните промени всъщност ще влошат работата на инстуцията.
Една от най-важните и нелепи промени е, че на практика се премахва изискването за високия професионален ценз и стаж, което сега съществува. По сегашните правила председседателят и двамата му заместници трябва да имат над 15 години професионален стаж по професиите финанси и одит или счетоводство и контрол.
Според законопроекта се изисква председседателят на Сметната палата да има поне 15 години професионален стаж, а осемте членове – поне 10 години, но стажът да е икономически или юридически. Това фактически означава, че всеки, който е заемал икономическа длъжност, дори например 15 години да е бил домакин или счетотоводител на малка фирма, било то и баничарница, може да стане председседател. Отпада и изискването за одиторски сертификат и специализирани одиторски знания, което значи, че непрофесионалисти ще правят одиторските доклади и ще ги приемат.
Премахва се и изискването за сертификат за одит на директорите по места, които пък не е необходимо да притежават никакъв опит. Това на практика означава, че първо непрофесионалисти ще правят докладите по места, а след това непрофесионалисти ще ги контролират и приемат, т.е. въпросните доклади ще бъдат утвърждавани в първоначалния им вид.
А същевременно, предстои одитиране на изразходването на около 14 млрд. лв. по оперативните програми на ЕС и още толкова по земеделските.
От друга страна, има и текстове от законопроекта, които са „капан" за
контролиране на „непослушните" и неудобни членове на Сметната палата. Ако бъдат приети от парламента новите текстове в сегашния им вид, то с гласовете на шест от общо 9-те члена (одитори) на ръководството на Сметната палата един ще може да бъде сменен поради „нарушаване на етичния кодекс". Това обаче е много широко понятие и въпросният кодекс може да се тълкува нееднозначно, а неудобните - отстранени.
Друга „вратичка" за нарушаване независимистта на Сметната палата представляват нейните отчети. Досега по закон годишните отчети се приемат от Народното събрание. Според новите правила, отчетите би трябвало да се гласуват от парламента. Ако докладите не бъдат одобрени от парламента, то това би било своеобразен вот на недоверие и целият ръководен състав на Сметната палата би могъл да бъде сменен. Да не говорим, че с увеличаването броя на одиторите от 3 на 9 човека, разходите за издръжка на Сметната палата значително ще нараснат. Освен това над 100 човека предстои да бъдат назначени, и то с високи заплати.
Всичко това не буди възмущение само у нас. Германската евродепутатка Ингеборг Гресле, член на комисията по бюджетен контрол в ЕП, алармира за опитите за налагане на пълен политически контрол над българската Сметна палата, като изразява своята загриженост за независимостта и доверието в българската Сметна палата.
