- Г-н Велчев, НДСВ предлага от няколко месеца предсрочното присъединяване на България към валутния механизъм, предхождащ влизането ни в еврозоната – т. нар. ERM 2. Какви са аргументите ви за това искане и готови ли сме за такава стъпка? - Ние сме една от партиите, които най-добре разбират, че за да разчита на благоденствие и просперитет едно общество, това не може да се основава на нещо различно от икономически растеж, и то на основата на безупречна финансова стабилност. За да разчитаме на икономически растеж, управляващите трябва да осигурят такива условия за инвеститорите – и български, и чуждестранни, които да стимулират инвестиционната дейност, създаването на работни места и произвеждането на добавена стойност в икономиката. Точно това се случва от деня, в който НДСВ влезе в управлението. Първо в коалиция с ДПС, а сега и в тройната коалиция. Няма да се връщам към всички постижения на двете управления на НДСВ. Ние често сме критикувани в рамките на този мандат за компромисите, които трябва да правим. Те са неизбежна част от едно коалиционно управление. Смятаме, че в голяма степен си заслужават и се изплащат на обществото с постиженията, включително в рамките на сегашния мандат. Да погледнем макроикономическата стабилност, за която поне до началото на финансовата криза никой нямаше съмнение. За разлика от времената на предизборните обещания от 2005 г., когато предложенията на един от коалиционните ни партньори съвсем не внушаваха доверие в бъдещата макроикономическа стабилност. Данъчните реформи, проведени през последните 4 години, са горе-долу огледални на това, което Коалиция за България проповядваше през 2005 година. Ние аплодираме разликата в намерения и действия. Стараем се да вярваме, че тя се дължи на осъзнаване на реалностите и ограмотяване на тези от нашите коалиционни партньори, които са имали неразумни виждания тогава. Включително искам да изтъкна една от новините от последните дни – това, че министър-председателят официално обяви, че България ще подаде официално искане за членство във валутния механизъм ERM 2. НДСВ настояваше от два месеца насам това да стане. - Какви са отзивите от страна на партньорите ни за евентуално присъединяване на България към преходния валутен механизъм? - Инициирахме идеята да се поиска веднага влизане в ERM 2, защото това е неизбежната прелюдия за членство в еврозоната. Това е поредното ни предложение, което се реализира. По принцип членството в еврозоната за страна с валутен борд и валута, привързана към еврото, има само предимства, без да има недостатъци. В условията на криза тези предимства са много по-големи, отколкото при нормални обстоятелства. Тъй като сме под влияние на глобалната икономическа криза, и най-правилните икономически мерки, които едно правителство в страна като България може да предприеме, не могат гарантирано да донесат резултат. Защото дори да си най-добрият плувец, когато плуваш срещу силно течение, обикновено се движиш назад. Надяваме се с мерките, които предлагаме за обсъждане, като страна да намерим такъв участък в глобалната река, в който с умели действия да се движим напред, въпреки че основното течение на реката е в грешна посока. А когато един ден течението се обърне, защото след всяка криза следва период на подем, България да е класирана на възможно най-изгодното място, за да се възползва от бъдещите добри условия за развитие. - Очаквате ли все пак това реално да се случи с оглед на сегашната икономическа ситуация? - Влизането в ERM 2 не е свързано с изпълнението на никакви условия. Дори и да има политическа съпротива срещу незабавното присъединяване на България, в момента се създават благоприятни условия за предложението ни. - Защо според вас е необходимо сключването на предпазно споразумение между България и Международния валутен фонд? - Валутният борд е безалтернативен за България на този етап. Даваме си сметка, че редица предприятия страдат от поддържането на фиксиран курс, когато страните около нас са девалвирали своите валути. Но като основа на макроикономическата стабилност нямаме друг вариант според нас освен валутния борд, както и той да е последван от по-бързо членство в еврозоната. Като партия казваме, че никога, на никаква цена, ако зависи от нас, няма да се откажем от борда до влизането в еврозоната, и то при същия курс на лева към еврото. Това сега е по-лесно да се каже, но може да има други обстоятелства по-късно през годината с развитието на кризата. Възможно е тогава практическите решения, свързани с борда, да бъдат по-тежки и трудно продаваеми на обществото. До края на това управление и в следващото, ако сме част от него, позицията ни ще бъде същата. На този етап икономическият и финансов съвет на НДСВ смята, че сключването на предпазно споразумение ще донесе много повече ползи, отколкото недостатъци. Като ще ползваме финансиране само при необходимост, която може и да не възникне. Освен това подчертаваме в своите предложения и това, което наричаме три котви на бюджетната политика. Те са служили много добре на България досега. Ние продължаваме със същата сила да стоим зад тях – балансираният бюджет с излишък, т. е. да няма дефицит. Второ, да не се увеличават при никакви обстоятелства, а да се използват всички възможности за намаляване на преките данъци. И трето, бюджетните разходи, в зависимост от състоянието на излишъка и приходната част, да не надхвърлят 40% от брутния вътрешен продукт (БВП). За сравнение – през 2008 г. те възлязоха на малко над 38% от БВП. Тези бюджетни котви биха донесли още по-голям резултат, ако има реформи в публичния сектор. - Можете ли да посочите какви трябва да са по-конкретните параметри на предпазното споразумение с Международния валутен фонд? - Не мога, защото параметрите се определят обикновено след като започнат преговорите и след като се направят конкретни анализи за платежния баланс. - НДСВ предложи част от финансовия ресурс на държавата да бъде депозиран в банките срещу ангажимент за кредитиране на българския бизнес. В програмата си посочвате обаче, че държавата не трябва да се намесва в това кои предприятия ще бъдат кредитирани. Как може да бъде постигнато това? - Има различни начини за вливане на ликвидност в банките. Една от формите вече се прилага чрез увеличаването на капитала на Българската банка за развитие с 500 млн. лв., която предоставя кредитни линии на търговските банки. Без при това да се определя на кои предприятия те трябва да дават кредити. Важното е банките да носят значителна част от риска, за да могат да определят по най-рационалния начин накъде да бъде насочен този ресурс. - Ще се наложи ли според вас още едно увеличаване на капитала на банката за развитие? - На фона на общия кредитен портфейл на банките от около 40 млрд. лв. 500 млн. лв. ако не са капка в морето, то не са във всеки случай достатъчно. - В икономическата си програма предлагате още от нереформираните сектори да се прехвърлят средства към инфраструктура. Откъде всъщност могат да се вземат тези средства? - Ресорите в изпълнителната власт, които се контролират в голяма степен от представители на НДСВ, видяха най-много реформи през този мандат. В държавната администрация бяха съкратени над 17 000 щатни бройки, в системата на образованието около 24 000 души, и в армията около 5000. В други сфери като здравеопазването, вътрешните работи, пенсионната система, в реалния сектор, както и държавните дружества нещата не стоят така добре и правителството справедливо търпи критика в тези области. Въпреки че там се наливат все повече средства, засега обществото не вижда очаквания резултат. По-добри ефекти ще има, ако тези средства се насочат към повече инвестиции. Интервюто взе Надежда Бочева