Иглика Горанова Кандидатстването по програма „Развитие на селските райони“, ще бъде облекчено по предложение на Меглена Плугчиева. Това съобщиха пред „Класа“ от кабинета на вицепремиера по еврофондовете. Промените ще станат факт на 9 март, когато ще бъдат обсъдени в Министерството на земеделието и храните. Поводът да се пристъпи към тази мярка е, че по оперативната програма има и най-много предвидени средства – 3 млрд. и 200 млн. евро, които са разпределени в 20 направления. Те обаче трудно стигат до бенефициентите заради затормозените бюрократични процедури. Обработката на документите се извършва на централно ниво и затова процесът се бави. Над 34 хиляди заявки са постъпили за директни плащания, съобщиха за „Класа“ от Министерството на земеделието и храните. Те трудно могат да бъдат обработени в установения срок. Вариантите За да се опростят процедурите, експертите са разработили няколко варианта. Първият предвижда някои специализирани мерки, които касаят младите фермери и полупазарните стопанства да „слязат на второ ниво“, т.е. с тях да се занимават областните земеделски структури. „Близо 2500 заявления за програмата има по тези две мерки“, каза пред „Класа“ Мирослава Георгиева, директор на дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХ, която отговаря за бъдещите промени. Тя уточни, че на 9 март ще има и яснота по още една процедура. Тя предвижда инвестиционни проекти до определена сума да се оценяват от областните служби, а не на централно ниво, както е в момента. „Решението да децентрализирираме част от мерките по оперативната програма е взето както по препоръка на Европейската комисия, така и заради преценката ни, че имаме административен капацитет да облекчим бенефициентите“, уточни пред „Класа“ Георгиева. Според експерти, ако това се случи, програма „Развитие на селските райони“ ще е първата оперативна програма, която отчасти ще се децентрализира. В Европа България е единствената държава, която е избрала да управлява всички оперативните програми, включително и за регионално развитие, на централно ниво. Препоръката на ЕК е този процес да се децентрализира, за да могат да стигнат реално парите до регионите и да помогнат за развитието им. Ще се водят дневници Успоредно с предложението за облекчаване на процедурите, МЗХ изненадва и бенефициентите с допълнителни изисквания. От министерството на Валери Цветанов предлагат допълнителна промяна в текста по мярка 214 „Агроекологични плащания“. Искането е селските стопани, които кандидатстват по програмата, да си водят дневник. Той не се заверява никъде и не е по образец, но в него трябва да се вписват всички извършени дейности в стопанството, пише в препоръката. От МЗХ си представят воденето на дневника по следния начин: „На 15 юли 2009 закупих говедо или извърших косене на затревени площи и извърших дълбока оран на парцел номер...“ В изискванията на министерството, които все още не са одобрени от МС, е записано, че дневникът не се представя при кандидатстване, но при проверка на място, представителите на техническия инспекторат на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция ще проверяват дневника на стопанството, за да проследят спазването на агроекологичните задължения.