Агенция "Пътна инфраструктура" ще сключи договор със строителя (обединението „ХПВС – ССТ) на Северната скоростна тангента на София в понеделник, съобщи в петък пред Bulgaria on Air министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева.
Също следващата седмица ще бъде подписан и договорът за отпускането на безвъзмездното европейско финансиране за строителството на отсечката, допълни Терзиева. Проектът за Северната скоростна тангента беше включен за финансиране в оперативната програма "Регионално развитие", за да се избегне загубата на средства. В риск бяха над 200 млн. лева, припомни Терзиева и допълни, че не сме загубили пари по програмата.
Индикативната стойност на новата оперативна програма за периода 2014 - 2020 г. "Региони в растеж" е 1,4 млрд. евро, каза още регионалният министър. Преговорите с Европейската комисия продължават и до края на февруари ще се състои нова техническа среща между българските и европейските власти, на която ще се обсъжда програмата за развитие на регионите.
България ще настоява за финансиране в програмата да се включат 67 града, за да се преодолява различието между регионите. Работи се по социално-икономически анализи, за да си докажем тезата, подчерта Терзиева.
Регионалният министър се надява тази година да бъдат отворени една или две схеми по новата оперативна програма. Тя потвърди, че приоритет ще бъде градското развитие - 67% от парите за регионите ще отидат за градовете. За енергийна ефективност е предвидено да се похарчат 20% от европейските средства, а останалите ще отидат за социална, здравна, културно-историческа инфраструктура в общините.
Продължава изграждането на ключовите инфраструктурни проекти, посочи регионалният министър. Тази година трябва да бъде довършена магистрала "Марица", както и лот 4 на "Струма", обходният път на Враца, първата отсечка от Западната дъга на Софийския околовръстен път, което са нови над 90 км републиканска пътна мрежа.
В момента се рехабилитират близо 700 км пътна мрежа на стойност 1,4 млрд. лева, коментира Десислава Терзиева. Новата политика е за засилване на ремонтите на пътищата втори и трети клас, които имат важно социално-икономическо значение за регионите, в които се намират. Амбициите на правителството са да влага годишно по 70 - 150 млн. лева в ремонти на малки пътища.
За такива ремонти по линия на публичната инвестиционна програма са отпуснати 50 млн. лева. С тях ще се финансират 22 проекта, които ще бъдат приключени тази година, поясни Терзиева.
За ремонти на второкласната и третокласна пътна мрежа ще отидат и спестените пари от зимното поддържане на пътищата, каза още тя. До момента са икономисани около 8 млн. лева заради хубавото време. Окончателната равносметка ще бъде направена в края на март.
Отделно за ремонти на пътища са предвидени още 200 млн. лева по програмата "Транзитни пътища V", която се финансира със заем от Европейската инвестиционна банка.
Договори за над 140 млн. лева ще бъдат подписани във ВиК сектора през тази година, съобщи още регионалният министър. Ведомството е отделило 43 млн. лева за изграждането и ремонта на ключови язовири.
Тази година ще започне строителството на язовирите Пловдивци и Луда Яна, както и рехабилитацията на Студена край Перник. Планира се да започне и проектирането на язовир Нейковци край Трявна.
Десислава Терзиева прогнозира, че и тази година много населени места ще бъдат засегнати от безводие.
Що се отнася до обществените поръчки за строителство, министърът посочи, че е свършила ерата на най-ниската цена. "Разработваме новите процедури, в най-скоро време ще ги обявим. В Агенция "Пътна инфраструктура" процедурите на практика са променени и най-ниската цена не е водещ фактор", коментира тя.
Терзиева посочи, че заедно с Министерството на инвестиционното проектиране и представителите на строителния бранш се подготвя и новата нормативна рамка за строителния сектор - нов Закон за устройството на територията и нов закон, който ще касае само строителния процес.
Десислава Терзиева обеща, че строителство в природен парк "Странджа" няма да бъде допуснато, докато не се изготви нов общ устройствен план на община Царево. По думите й планът е трябвало да бъде преразгледан не само заради липсващата екологична оценка, но и заради законодателните и социално-икономическите промени, които са настъпили в последните години, докато се водеха съдебните битки за устройствения план.