Йордан Войнов е роден през 1966 г. в Самоков, завършил е Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора. Бил е директор на Регионалната ветеринарно-медицинска служба – София област, зам.- шеф на НВМС, а от ноември 2008 г. е генерален директор на ведомството. Женен е, има две дъщери. - Д-р Войнов, от 4 март инспектори на НВМС (Националната ветеринарно-медицинска служба) проверяват търговските вериги дали се спазва вашата заповед, според която млечните продукти с растителни мазнини трябва да са поставени на отделни щандове. Какво докладват подчинените ви? - Големите магазини са направили разделението. Имало е проблеми в хипермаркет „Европа“ в квартал Люлин и ако сигналът се окаже верен, ще санкционираме собствениците. Но, общо взето, търговските вериги са изпълнили разписанията, които получиха след моята заповед от края на февруари. Може да има малки изключения, но те са в рамките на нормалното, защото при толкова мащабна акция не би могло с магическа пръчка да се постигне ефектът. Между другото никъде другаде в Европа не е извършено подобно разделение на млечните продукти, за пръв път го правим в България. - Потребителите се чудят дали може да се вярва на информацията, която е написана върху етикетите. Ако видят например, че в един продукт е вложено сухо мляко, той по-некачествен ли е от другия със сурово? - Кой каза, че сухото мляко не е качествено? Това е истинско мляко, от което е изтеглена водата. Дори бих казал, че в много от случаите сухото мляко е с по-добро качество от суровото. Колкото до етикетите, аз твърдя, че това, което пише върху тях, е вярната информация. Ако някои производители са злоупотребили, ще бъдат санкционирани. Ние постоянно проверяваме преработвателните предприятия и успяхме да изчистим гаражните производства. Миналата седмица, в Разград например, хванахме една манифактура. Под прикритието на склад за търговия на едро разфасоваха месо с неизяснен произход. За легалните преработвателни предприятия обаче аз нямам никакви притеснения, защото те си извървяха своя дълъг път, модернизираха се и това сега се отчита от всички. Неотдавна у нас имаше одит на Световната здравна организация и чуждите експерти специално отбелязаха, че българските преработвателни предприятия са едни от най-добрите в Европа и в света. - Въпреки това същите тези преработватели попаднаха в центъра на обществената психоза, защото влагат растителни мазнини в млечните продукти. - След като се създаде психозата в медиите, дойдоха представители на посолството на Индонезия. Те бяха силно притеснени, че ще спрем вноса на палмово масло и ни обясниха, че продават този продукт в цял свят и никъде досега не е имало проблеми. Палмовото масло е навсякъде: в шоколада, във вафлите, сипват го във фритюрниците за пържене. И аз четох мненията на различни диетолози, които се обявяват против това масло, но в същото време при повишен холестерол лекарите предписват храни именно с растителни мазнини. Задачата на нашата служба обаче е да не допуснем опасен продукт в търговската мрежа. Съгласно европейските директиви, след като един продукт е безопасен, никой не може да го спре от предлагане. Отделен е въпросът, че потребителят трябва да е информиран и сам да прецени какво иска да консумира и да купува. Но ме притеснява нещо друго: след цялата тази истерия хората сега започнаха да търсят продукти от домашно производство, които обаче не са изследвани и никак не са безопасни. В момента дори има взрив от трихенелоза в с. Бистрица и в столичния квартал Люлин. Заразата е открита в домашно приготвени наденици, има вече и болни хора. - Всеки може да произвежда всякакви храни, но защо тогава побързахте и вкарахте в Института по стандартизация проектите за български стандарти за млечните продукти? - Старият български държавен стандарт вече го няма, защото работим по европейските норми. А според тях всеки може да си направи своя рецепта и ако продуктът е безопасен, да го произвежда. Въпреки това мисля, че е хубаво да има стандарти за традиционни български продукти, защото те са своеобразна визитна картичка на страната ни. Сега смятаме да предложим и стандарти за пресните и сухите колбаси, дори вече говорихме с Асоциацията на месопреработвателите и разбрахме, че те даже имат готовност да защитят пред ЕК традиционните български месни продукти. - Според стандартите българското сирене, кашкавалът и млякото се правят единствено със сурово мляко. Но в края на тази година изтича преходният период за България и от 1 януари 2010 г. мандрите няма да купуват суровина, която е извън евростандарта за качество. С какво ще се произвеждат традиционните български продукти тогава? - Много е сериозен проблемът, защото животновъдният сектор не е реформиран. Само една трета от произвежданото у нас мляко отговаря на европейските изисквания за качеството. С ферми, които имат по две-три животни, няма как са се постигне чистота на суровината, тя не може и да се съхранява според правилата. По време на ветеринарната седмица, която се проведе в началото на тази година, разговарях с чуждите експерти и те ни посъветваха до май-юни да заявим пред Брюксел как смятаме да излезем от тази ситуация. Румъния например официално поиска отлагане. У нас първо трябва да има политическо решение по този въпрос. Ако не направим нищо, ако се забавим още малко, рискуваме след 1 януари 2010 г. да ликвидираме около 220 000 животни. Еврочиновниците ни подсказаха, че млякото от тези животни би могло да се насочва в определени мандри, където ще се прави сирене с по-дълъг срок на зреене, над 60 дни. За толкова време млечно-киселата ферментация унищожава микроорганизмите. Другият вариант е да се създадат някакви сдружения между дребните производители. Но недостиг на суровина изпитват и месопреработвателите, годишно са им необходими 250 000 т свинско месо, а произведеното в страната е едва 100 000 тона. - Означава ли това, че преработвателите в бъдеще ще се наложи да работят основно с вносни суровини? - Такава картина се очертава. Когато преди години започна да се инвестира в агробизнеса, никой не помисли откъде ще дойде суровината. Фермите бяха рисков инвестиционен проект и банките не даваха кредити за покупка на животни. Предоставяха се заеми основно за преработвателни предприятия, които се създаваха по последната дума на технологията. Но това, че са модерни не решава проблема със суровината. А пазари за млечни и месни продукти има. Вземете Русия, в страната ни имаше няколко мисии на техни експерти и много харесаха българските предприятия. Вече няколко от тях имат разрешение да продават на руския пазар. На 10 март пристига още една група руски експерти, които ще инспектират рибопреработватели. Досега няма случай да сме предложили предприятие и то да е отхвърлено от руските колеги, даже мога да кажа, че България в това отношение има най-силни позиции сред държавите от целия ЕС. Нашите фирми от млечния и от месния сектор ще продават на руския пазар, проблемът е обаче, че ще трябва да си внасят месо и мляко. Ето това е жалкото. - Тогава да разбирам ли, че има празна пазарна ниша и че който реши да направи модерна ферма, ще развие успешен бизнес? - Ако в свиневъдството са необходими около 6 месеца, за да се завърти производството, в млечното говедовъдство е доста по-сложно. Едно елитно животно от внос струва поне 2-3 хил. евро, после ще трябват поне 5-6 години, докато започне да дава максимално количество мляко. Това е дълга и скъпа инвестиция. Например има голям пазар за телешко месо, продуктът е скъп, но в България и месно говедовъдство нямаме. Аз самият съм създавал ферма от нулата и ще ви кажа, че този бизнес е много трудно и тежко начинание. Може да се стартира единствено, ако има начин да се ползват облекчени кредити, ако се работи по европейски проекти. От друга страна България има прекрасни условия, би могло да се произвеждат екологични и уникални храни. Без осигурено финансиране обаче, без национална политика няма начин да се оцелее в този труден бранш. Интервюто взе Маргарита Димитрова