- Г-н Манев, защо избрахте Казанлък, за да обясните на производителите какви ползи биха имали, ако използват регистрираните географски означения? - Идеята е да насърчим българските производители да станат легитимни ползватели на регистрираните български географски означения. Неслучайно правим дискусията в Казанлък. По време на международния симпозиум през юни смятаме да покажем на чуждестранните участници това прекрасно място. Ще посетят града, ще видят розобера, производството на розово масло и, разбира се, забележителностите на региона. Този вид индустриална собственост е трайно свързан с културните и историческите достижения на нацията и в съчетание може да е чудесен инструмент за икономически растеж. - Вие казвате ползватели, а кой е собственик на географските означения? - Географското означение е специфичен обект. А закрилата се осъществява за продукт, който се произвежда по определена технология и на определено географско място. И всеки икономически субект, който прави този продукт на съответната територия, при условие че спазва установените характеристики, има право да се впише като ползвател на географското означение. Това не е марката, която само нейният притежател може да я използва. Класически примери за географско означение са шампанското, божолето и сиренето рокфор във Франция, сиренето пармезан от Италия, фета от Гърция. България има регистрирани стотина продукта – например българското розово масло, българското бяло саламурено сирене, киселото мляко, закваската за него и за кашкавала, мерло от Стамболово, още други вина, много тютюни, минерални води и т.н. Ние имаме регистрирани наименования за произход, но са малко ползвателите, които са се вписали. Предприемаме тази кампания, за да обясним правната природа на този обект, как точно се осъществява защитата и, разбира се, какви са предимствата за бизнеса. - Обяснете каква е разликата с другите регистрации на продуктите в рамките на ЕС? - Регистрацията на географски означения, за която говорим, се осъществява по национален, респективно международен ред и е по линия на Лисабонската спогодба за наименованията за произход. Това е акт на Световната организация за интелектуална собственост, в която членува и нашата страна. Регистрацията се прави по заявка на конкретния производител, който трябва да докаже, че произвежда характерния продукт. Освен това той трябва да се снабди с удостоверителен документ от съответното ведомство и ние ще го впишем в нашия регистър. Италия, Франция и Чехия са пример за държави, които много активно използват преимуществата на всички системи за защита на националните си продукти. Съвсем друга е регистрацията по реда на европейските регламенти - там заявката се подава от юридическо лице, което е браншова организация на производители в определен сектор. Досега България няма регистрирано географско означение в рамките на ЕС. - Едната регистрация изключва ли другата? - Битува погрешното мнение, че е излишно да се направи регистрация по реда на Лисабонската спогодба и е достатъчна само регистрацията в Европейската комисия. Но лесно може да се обори подобно твърдение, защото за България е изключително важен азиатският пазар, например. Ние отдавна изнасяме закваска в Япония и на нея се базира една сериозна част от техния млечен пазар. Има една корпорация, която работи там на базата на лицензни договори повече от 30 години. Тази компания планира експензия и на други пазари. Как ще осъществим закрилата на наименованието българско кисело мляко, ако разчитаме само на европейската регистрация? - Какво ще посъветвате бизнеса? - Предприемачите трябва да се обединяват, да започнат да ползват тази възможност, защото е инструмент на лоялна търговска практика. Когато се регистрират като ползватели на съответното географско означение, те ще ползват и съответната закрилата. Разбира се, всеки производител ще е длъжен да поддържа продукта с качествата, по които е регистриран. Популярно казано, няма да има право да влага растителни мазнини, ако произвежда българско кисело мляко, например. От друга страна - който използва неправомерно означението, без да е вписан като ползвател, влиза в нелоялната практика и срещу него може да бъдат предявени искове за нарушения. Ще преследваме нарушителите по реда на административно-наказателната отговорност. Интервюто взе Маргарита Димитрова