Изправени пред опасна политическа заплаха, правителствата по света са склонни да вярват на едно и също магическо лекарство - икономическия растеж. Когато световните лидери се опитват да се заемат с корените на тероризма, например, те инстинктивно приемат, че благоденствието и заетостта трябва да е дългосрочният отговор. И когато регионален конфликт заплаши да излезе от контрол - в Източна Азия или Близкия изток - стандартният политически отговор е да се призове за по-голяма икономическа интеграция. От Европа до Китай правителствата се уповават на икономическия растеж като на ключа към политическа и социална стабилност.

Само че точно както лекарите се страхуват от появата на бактерии, които не реагират на съществуващите лекарства, така и световните лидери започват да стават свидетели на възникването на нови форми на политически конфликт, които са резистентни на техните политически предписания - повече търговия и повече инвестиции, прокарвани с добра доза структурна реформа. Три политически бактерии пораждат особено безпокойство. Първата е разпространението на конфликта в Близкия изток. Втората е нарастващото съперничество между Китай и Япония. Третата е увеличаващото се неравенство в западния свят - и съпровождащата го заплаха от социален конфликт.

Делегатите на Световния икономически форум в Давос, който приключи миналата седмица,са типичните вярващи, че капитализмът и глобализацията са най-добрите антидоти на конфликта. Тази вяра е толкова дълбоко вкоренена, че вече дори няма нужда да бъде изразявана. Можете просто да я видите в начина, по който аудиторията в Давос реагира на политическите лидери.

Тази година президентът (на Иран) Хасан Рохани бе посрещнат с ентусиазъм, главно защото бе по-заинтересован от търговия и инвестиции, отколкото от ядрени оръжия. Рохани не промени позицията на Иран по трудните политически въпроси - като Сирия, Израел или ядрените оръжия - по някакъв значим начин. Той обаче изпрати важен сигнал, като започна речта си, давайки израз на амбицията си Иран да стане една от 10-те най-големи икономики в света.

Иранският лидер също така подчерта необходимостта страна му да подобри отношенията си с останалата част от света, за да може да постигне тази цел. Това акцентиране на икономиката подсказа на аудиторията, че президентът Рохани буквално е човек, с когото бихте могли да правите бизнес.

В резултат Рохани е в необичайната позиция за ирански лидер да бъде възприеман като глас на разума в Близкия изток. Само че възвишеният статут на президента в очите на множеството в Давос е и признак за това колко безрадостни изглеждат нещата на други места в региона.

Призивът за икономическа рационалност вероятно няма да сложи край на войната в Сирия, където и двете страни се борят за оцеляване. Ясно е също, че джихадистите, които са във възхода си в Сирия, Ирак и другите, не се трогват от плодовете на глобализацията. Ако нещо не се влоши сериозно, те скоро няма да се откроят в Давос.

Мнозина все още се надяват, че подобрението на икономическата ситуация в Близкия изток ще смекчи икономическото отчаяние, въз основа на което се допуска, че процъфтява войнстващият ислямизъм. И все пак не всички джихадисти произхождат от бедни държави или семейства Някои от бунтовниците, появили се в Сирия, са пристигнали от Европа. Други са дошли от Саудитска Арабия или от страните в Залива. Джихадизмът е болест, която не се повлиява добре от традиционните икономически лекарства.

Засилването на напрежението между Китай и Япония е още по-отчетлива илюстрация на факта, че икономическият егоизъм не е панацея за политическите проблеми. Китай сега е най-големият търговски партньор на Япония и най-големият получател на японски инвестиции - факти, които много анализатори все още се надяват, че ще направят значително по-малко вероятен конфликта между двете страни.

И все пак в някои отношения нарастващият просперитет на Китай всъщност движи ескалацията на международното напрежение в Азия. Това е така, защото възходът на Китай променя баланса на силите между Пекин и Токио и - в съчетание с горчивата история между двете държави - това обяснява защото отношенията се влошават.

В Европа и Северна Америка по-скоро заплахата от политическо и социално напрежение, а не толкова международните съперничества, безпокоят световната плутокрация. Централен елемент от кредото на Давос е вярата, че глобализацията е добра и за западния свят, и за нововъзникващите сили.

Вече обаче е почти общоприето убеждение, че лекарството глобализация има неприятен страничен ефект. Дори и да вдига равнищата на общия растеж, то е допринесло в голяма степен за стагнацията на заплатите и за нарастващото неравенство на запад. В резултат европейските политици се опасяват от евентуално възраждане на националистическото дясно и радикалното ляво. И американците се безпокоят все повече за пропастта между най-богатия 1% и останалото население - и за политическите последици, ако бездната продължи да се увеличава.

Лесно е да се присмеем на глобалната плутокрация, тормозеща се за войните и неравенството, докато пие изтънчени вина в обезопасен периметър високо в швейцарските планини. И все пак световните банкери и бизнесмени са най-малкото до голяма степен имунизирани за вирусите на ксенофобията и национализма. Тяхното неофициално мото е "Правете пари, не война". И те възприемат чужденците като потенциални клиенти, а не като политически врагове.

И този смисъл идеята, че капитализмът и глобализацията са най-добрите антидоти за политическия конфликт - с всичките му недостатъци - остава много привлекателна. Макар старите икономически лечения за политически конфликт да губят част от ефикасността си, те все още са най-доброто, което имаме.

БТА