- Г-н Гогов, докъде стигнахте с подготовката за новия договор с „Газпром“? - Оказа се, че задачата не е толкова проста. Още повече че ние държим този договор максимално да отчита всички негативни и позитивни страни от прилагането на сегашните договори. Надяваме се в рамките на дни да изпратим нашия проект. Освен това имахме желание да информираме „Витерсхал“ и „Овергаз“, че искаме предсрочно да прекратим сегашните договори. - Предпочитате да остане само „Газпром експорт“? - Доставките от „Газпром експорт“ сега са само за Югозападна България. А договорът им изтича в края на 2010 г. - Миналата седмица стана ясно, че може да има нова газова криза между Русия и Украйна. Очаквате ли подобно развитие и как може да реагира “Булгаргаз”? - След случилото се на 6 януари никой не може да каже, че не очаква тотално спиране на доставките от север. В такъв случай “Булгаргаз” може да реагира много по-бързо, отколкото през януари. Гръцки природен газ може да получим ден след спиране на доставките - по около 2 млн. куб. м на ден. Около 4-5 дни са необходими за доставка от Турция и Румъния. - Какви количества могат да се добиват от газовото хранилище Чирен? - В Чирен в момента има около 430 млн. куб. м газ. Надявам се, че между 3,6-3,8 млн. куб. на ден спокойно ще могат да бъдат добивани първоначално. Според представители на доставчика „Витерсхал“ не би следвало да се очаква нова криза на доставките. Доверието в Русия като доставчик, и в Украйна като транспортьор вече е доста уронено, а един втори прецедент просто ще го срине. - Дори и да се срине до нулата, ние пак си оставаме зависими. - В момента говорим за краткосрочни мерки – Чирен не би могъл да покрие 100% от потреблението в страната и това се видя. В Европа няма хранилище, което да осигурява напълно доставките. - Как стои въпросът с Галата? - Находище Галата не е превърнато в хранилище. От 1 февруари в находището няма вече добив. Процедурата по издаване на лиценз за съхранение на природен газ там сигурно ще отнеме минимум 2-3 месеца. - Ще има ли държавно участие в това дружество или то ще бъде само на сегашния концесионер „Мелроуз ризорсис“? - Желанието на Българския енергиен холдинг е да бъде част от този проект, а на „Булгаргаз“ - да закупува капацитет, тоест да се съхранява газ, като по този начин ще има по-голяма мобилност. За да се достигне до сериозно пазарно присъствие, трябва да минат 2-3 години. - Можем ли да разчитаме на Иран за доставки на природен газ? - Иран е огромен източник на газ. Вторите доказани запаси на синьо гориво в света. Друг е въпросът, че там в момента има много условности за това кой, как и по какъв начин да участва в газовия сектор. Това ние всъщност разгледахме на среща в Иран през миналата седмица. Там разговаряхме с работна група, предложена от изпълнителния директор и заместник-председателя на Съвета на директорите на „Найджек“ – газовата експортна компания на Иран. Много ясно разгледахме три възможности – едната е за участие на български фирми, визирам тези от БЕХ, в проучването и добива на природен газ. Оказа се, че всички тези участия са свързани с ангажиментите, които трябва да поемат, от една страна, тази компания като инвеститор и „Найджек“. Не искам да влизам в детайли, защото предстои да ги обсъдим. Най-важното и най-конкретното в случая е, че „Найджек“ не възразява да разгледаме възможностите за транзитиране на газ през Иран. Това е по-скоропостижно. Много по-трудно е да влезеш в един проект за добив и транзит на газ до България. Още повече че основните доказани залежи на Иран са в южната му част – в Персийския залив. Оттам до турската граница са около 1900 км. Няма съществуващ газопровод, който да пренася такова количество на северозапад, което да е достатъчно и за износ. В Иран има пет действащи газопроводни системи. Планирано е изграждането на още пет или шест и за тях се търсят инвеститори. Така че първо трябва да се инвестира в проучването и добива на газ и междувременно, или по-късно, да се инвестира в съоръжение, което да докара до турската граница ирански газ. Оттам нататък трябва да се търси възможност за пренос през Турция. Това ще отнеме време. Затова най-краткосрочно осъществимо е провеждането на преговори и договарянето на транзит на каспийски газ през Иран. - А този газ откъде може да дойде? - Знаете, че президентът Георги Първанов при посещението си в Туркменистан получи уверението, че ще получим 2 млрд. куб. м газ. Доставката на тези количества е проблем на българската страна. Възможните маршрути за доставка са два. Единият е на север през Русия и Украйна. Вторият вариант е през Иран и Турция или през Азербайджан и Турция. Засега физически съществува връзка между Туркменистан и Иран, а не с Азербайджан. - Турция има ли капацитет за пренос на природен газ за страната ни? - През януари с турските ни колеги разговаряхме за това, че ще разгледаме възможностите за пренос през турската система на от 1 до 3 млрд. куб. м газ годишно. Неведнъж съм казвал, че доставки може да има през 2011 или 2012 г. Тогава турските колеги ме попитаха: „Ако ние предложим тези количества да ги доставяме частично от началото на 2010 г., вие ще ги вземете ли?“ Нашият отговор бе моментален и утвърдителен – да. - Започнаха ли да изплащат задълженията си към вас топлофикациите в страната? - Доколкото знам, има някакво намаление на общото задължение. Много усилия бяха направени от „Топлофикация- София“ през февруари. Около 60 до 70 млн. лв. са преведени, но това категорично не е достатъчно. Не можем да се съгласим, че топлофикационните дружества могат да ни дължат над 200 или 250 млн. лв. Толкова бяха към 31 януари. Сумите, които се изплащат сега, покриват текущото потребление, но няма намаление на дълга. Интервюто взе Георги Велев