Борис Пеков има магистърска степен по Топло- и ядрена енергетика от Техническия университет в София. Той е с 30-годишен опит в енергийния сектор в България, като е заемал експертни и ръководни длъжности в “Атомноенергоремонт”, Агенция по ядрено регулиране, НЕК, Министерство на икономиката и енергетиката. От 2006 г. е изпълнителен директор на ДП „Радиоактивни отпадъци”, а от януари 2009 г. участва в управлението на Български енергиен холдинг (БЕХ). - Г-н Пеков, след като белгийската компания Electrabel се отказа окончателно от намерението си за участие в строителството на АЕЦ „Белене“, имат ли възможност само НЕК и RWE да финансират и завършат проекта? - Аз като председател на БЕХ не мога да коментирам този въпрос, защото това са взаимоотношения между RWE и тази компания. В холдинга получихме информация, че действително Electrabel се оттеглят от проекта. Но нито сме уведомени официално, нито пък е наша работа това. НЕК има споразумение с RWE за създаване на съвместна компания и това предложение е валидно. Според това, което показват по време на преговорите представителите на RWE и по предварителните данни, с които разполагаме, няма съмнение, че проектът се развива положително и ще бъде обезпечен финансово. Това, разбира се, ще бъде направено при определени условия, като от германската компания все пак искат да получат някакви гаранции, че този проект е добре развиващ се. - Какви гаранции? - Всичко, което е направено досега, дава гаранции, че проектът ще се движи в положителна посока. Те искат да видят готова структура на компания, да се види как тази компания ще се развива и как българската страна ще участва с финансирането на проекта. Българската част на финансирането сега е в процедура на структуриране. - Досега информацията е, че първо ще се създаде смесеното дружество, а след това ще се търси финансиране. Така ли е? - Процесът върви паралелно, но към момента на създаване на дружеството трябва да е ясно вече откъде ще дойде цялостното финансиране на проекта. Сега има осигурено текущо финансиране за дейностите, които се изпълняват. Избраният финансов консултант подготвя финансовото структуриране на целия проект. - Реверсивната връзка с компресорна станция „Исакча“ ли е най-добрият вариант за свързване на газовата ни мрежа с румънската или нов газопровод между Русе и Гюргево? - Осъществяването на връзката в пункт „Исакча“ между газопреносните системи на България и Румъния е възможно най-бързият и най-евтиният вариант. Технически тя може да бъде реализирана до месец-два. Водят се преговори и реализацията зависи от успешното им завършване. Това е част от антикризисната програма, която БЕХ предприема, и в която се включва и осъществяване на такива връзки. Междусистемната връзка Русе - Гюргево е по-доброто решение и за по-големи количества, но изисква повече време и инвестиции. - Според вас възможно ли е да бъдат построени блокове VII и VIII в АЕЦ “Козлодуй”? - Двата блока е напълно възможно да бъдат построени в централата. Има всички условия за това – има хора, специалисти и инфраструктура. Въпросът е, че създаването на такъв проект и започването му отнема около десетина години. Възобновяването на проекта АЕЦ “Белене” започна преди 7 г. и все още виждате, че има проблеми, които трябва да бъдат решени. Започнато е проектирането, има възложено закупуване на основно оборудване и се очаква първа копка, която още не е направена. Виждате колко дълъг и сложен е този процес при условие, че тук вече имаме нещо създадено на площадката. А представете си какво ще бъде с един нов проект. Необходимо е да се направи и технико-икономическо проучване, включващо оценка на възможността за реализация на тази електроенергия, каква ще бъде цената на електроенергията от двата блока, оценка на регионалния пазар и т.н. На всички е ясно, че на съществуваща инфраструктура е по-лесно да бъде изградено. Имаме и обучен персонал там. Само че такъв проект не се осъществява за една или две години, а там още не са започнали тези действия. Всички бихме адмирирали такова нещо, но виждате, че не става лесно. Затова казвам, че нови блокове може да се построят, но трябва да се докаже необходимостта и да се вземат предвид много фактори, включително и регионални. Знаете, че Турция се готви да строи 4 ядрени блока по 1200 мвт. Дали след 15-20 г. ще има нужда да изнасяме електроенергия за югозападната ни съседка, не знаем. Очаква се изграждане и на други термични мощности в съседните страни. В Румъния се строи атомна централа. Прекалено много фактори влияят на такова решение. Всичко трябва да се прецени и направи навреме. - За електроенергия от АЕЦ “Белене” ще има ли пазар? - За “Белене” да – ще има пазар. От това, което съм прочел и видял, мога да направя извода, че е обосновано строителството, включително имайки предвид и очакваната цена на електроенергията. Оказва се, че към момента на въвеждане в експлоатация цената на тока от АЕЦ “Белене” ще бъде атрактивна. Очаква се тя да бъде конкурентоспособна. - Какви са перспективните пазари за развитие на БЕХ? - Споделям мнението, че холдингът трябва да води по-агресивна инвестиционна политика за разширяване на дейността си. Би трябвало да се опита да излезе на международните пазари, така както направи чешката компания ЧЕЗ. За да стане БЕХ конкурентоспособен, трябва да инвестира, да предлага конкурентни цени и да се съревновава с големите компании. Това беше една от целите при създаването му – излизане както на българския, така и на регионалния пазар чрез всички свои дружества. Засега реално би изглеждало да тръгнем чрез “Булгаргаз”, а защо не и с капитала, който има самият БЕХ. “Булгаргаз” например би могъл да участва в съседни страни в съвместни проекти за изграждане на когенерационни съоръжения. - Подписан ли е вече договорът за консултантски услуги за строителството на национално хранилище за съхранение на ниско и средно радиоактивни отпадъци? - Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ (ДП РАО) сключи договор с консорциум от водещи фирми в областта на управление на отпадъци от Испания, Англия и България. В консорциума участват Импресариос Агропадос Интернешънъл (Empresarios Agropados International SA), ВТ Нуклеар Сървисис (VT Nuclear Services Ltd) и българската „Eнпро Консулт“. Договорът е за консултантски услуги за ДПРАО за избор на площадка, проектиране, оценки на безопасността, изграждане и въвеждане в експлоатация на национално хранилище за радиоактивни отпадъци на обща стойност 2,7 млн. евро. По план хранилището трябва да влезе в експлоатация през 2015 г. Финансирането се осигурява от Европейската банка за възстановяване и развитие в рамките на Международния фонд за подпомагане на извеждането от експлоатация на АЕЦ „Козлодуй”. Особено важно е да се отбележи, че процедурите на Европейската банка за възстановяване и развитие са такива, че тя контролира изцяло процеса и извършва плащания към изпълнителя само ако наистина е доволна от хода на изпълнение на договора. Договорът на консултанта е тригодишен, с възможност за продължение. Консултантът ще подпомогне ДПРАО в изграждането на националното хранилище за ниски и средно радиоактивни отпадъци. На практика консултантите ще дават технически услуги, използване на вътрешните знания и експертизи по всички специфични проблеми, включително безопасност, въздействие върху околната среда и супервизия на други инженерни дейности. От консорциума ще подпомагат и управлението на подготвителните дейности и тяхното изпълнение включително лицензиране, планиране и доставки за националното хранилище. По план през август тази година трябва да бъде изработена и оценката за въздействие върху околната среда по проекта, а след това ще има и общественото обсъждане на проекта. Интервюто взе Георги Велев