Йосиф Аврамов На всички у нас вече е ясно, че световната финансова и икономическа криза няма да ни подмине. Нещо повече - редица отрасли на българската икономика започнаха осезаемо да чувстват негативите й. Правителството на свой ред представи някои мерки за борба с кризата, а представителите на бизнеса изразиха резерви по тях и разкриха свои виждания. До преди няколко месеца собственици и мениджъри на шивашки и машиностроителни фирми си бяха резервирали места за полети до Ханой и Манила да предлагат работа на граждани на Виетнам и Филипините, но до това не се стигна. Корабостроителницата в Русе пък назначи ограничен брой виетнамски бояджии, но масов внос на работна ръка нямаше. Понастоящем същите тези бизнесмени се чудят как и с колко да съкращават наши сънародници или да ги пуснат в платен или неплатен отпуск. МТСГ вече оповести програма за доплащане на работници и служители, които работят поради кризата на непълен работен ден, която частично ще реши макар и временно въпроса със запазването на заетостта. Експертите от отдела за анализи и прогнози на МКБ „Юнионбанк” визират шест сектора в България, които са с потенциал за растеж независимо от последиците на кризата за нашата страна. Това са хранително-вкусовата промишленост, дистрибуцията на лекарства и козметика, технологиите и комуникациите, пречиствателните и рециклиращи съоръжения, възобновяемите енергоизточници и пътното строителство. Добрите проекти в тези сектори ще продължат да получават по-лесен достъп до банково финансиране и през 2009 г., въпреки глобалното свиване на кредитния ръст. За България очакванията са заемите за граждани и фирми да се повишат на годишна база с едва 5%. За визираните шест отрасли е характерно: 1. Т. нар. високи ICT технологии и телекомуникациите засега остават сравнително най-слабо засегнати от глобалната световна финасова и икономическа криза. Сред първите 10 най-богати бизнесмени на планетата 7 са от сферата на производителите на софтуер, както и собственици на гигантите в областта на мобилните оператори. Ръстът на произведения продукт в сектора през 2008 г. у нас се очаква да възлезе на 10%. Засилва се търсенето на софтуерни продукти и предлагането на аутсорсинг услуги. Очакванията са и през 2009 г. този сектор в българската икономика да продължи да генерира и отчита растеж. 2.Хранително-вкусовата промишленост е един от малкото сектори с нарастване на производство и продажби (около 3%) на годишна база в края на 2008 г., отбелязва се ръст и в оборотите на хранителните вериги. Потенциалът на този сектор се дължи на по-големите домакински бюджети за храни и напитки, повечето поръчки към местните производители от растящия брой търговски вериги, европейско финансиране на производителите. В тази връзка е необходимо да се посочи, че по марка 123 на Програмата за развитие на селските райони „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти”, изцяло предназначена за хранително-вкусовата индустрия, се отпускат до 4 млн. евро на желаещите да кандидатстват по нея. Тя е открита за подаване на проекти в Разплащателната агенция (Държавен фонд Земеделие) на 1 ноември 2008 г. и по нея вече са подадени няколко десетки проекта за крупни инвестиции. 3. Пречиствателните и рециклиращи съоръжения през настоящата година ще продължат да показват своя потенциал за нарастване, движен главно от интереса на държавата и общините за изграждане на заводи за рециклиране, както и нуждата от филтри и съоръжения за промишлеността. Не на последно място са и нарастващите потребности от битови установки за пречистване, в т.ч. и модулните пречиствателни станции. Оперативна програма „Околна среда” е отворена от декември 2008 г. за подаване на проектни предложения от общини за обекти в областта на пречиствателните съоръжения. 4. Дистрибуторите на лекарства и козметика ще останат относително незасегнати от кризата. Вътрешният пазар на лекарства и свързаните с това продукти (козметика, хранителни добавки) продължава да нараства през 2008 г. Това дава основание да се прогнозира, че той ще бъде един от лостовете на стабилност в българската икономика. Освен това се увеличават средствата от държавния бюджет за здравеопазване, както и нараства значението на здравно-осигурителните фондове. Към посочените предимства на този сектор от националната ни икономика следва да се добавят и сравнително повишените разходи за лекарства напоследък поради увеличаването на заболеваемостта на болшинството от българския народ. От значение за този важен подотрасъл е кога и на кого ще продаде позакъсалият финансово исландски предприемач Тор Бьорголфсон трите големи фармацевтични завода – в Дупница, Разград и Троян. 5.Стратегията на ЕС за повишаване дела на възобновяемите енергоизточници (ВЕИ) в общото енергопроизводство (16% за България до 2020 г. спрямо 6.6% през 2007 г.) превръща и този отрасъл в устойчив на влиянията на финансовата криза. През 2008 г. бяха инсталирани нови мощности от ветроенергийни паркове (край Калиакра) и слънчеви централи (край Ихтиман), наблюдава се устойчиво нарастване на ВЕИ инвестициите. Възможна е през 2009 г. крупна инвестиция от 800 млн. долара на щатския гигант „Дженеръл електрик“ във ветрогенераторен парк. 6.Не на последно място незадоволителното състояние на пътната инфраструктура, започнатите проекти за пречиствателни станции, както и предстоящият избор на изпълнители за магистрала „Тракия“ и други пътни отсечки предпазват сектора на инфраструктурно (пътно) строителство от негативното влияние на кризата. За това допълнително ще допринесе увеличаването на държавните разходи за инфраструктура през 2009 г. в пакета антикризисни мерки, както и усвояването на средства от оперативна програма „Транспорт” (2 млрд. евро трябва да се усвоят до 2013 г.). Не е случайно обстоятелството, че някои от най-богатите български предприемачи преориентираха бизнеса си към сферата на пътната инфраструктура. Глобалната икономическа и финансова криза се проявява най-вече в следните сектори в българската икономика, които са и най-потърпевши от нея: строителство и недвижими имоти, металургия и добивна промишленост, машиностроене, химическа промишленост, транспорт, текстил и шивашка промишленост, туризъм. Най-големите заплахи пред повечето от тях са липсата на финансиране, спад на маржа на печалба, както и възможен фалит на по-малките фирми. Проблеми създава и намаленото търсенето на суровини на световните пазари, съкращаване на поръчките от чужбина, загуба на експортни пазари, трайно съкращаване на производство поради рецесия на световната икономика, растяща безработица и др. Независимо от това обаче икономиката ни и българската банкова система остават сред най-незасегнатите от кризата в сравнение с останалите 26 страни от ЕС. Въпрос на правилни управленски решения е доколко ще съумеем да се опазим и занапред.