Васил Загоров През лятото на 2008 г. повечето анализатори говореха за край на ерата на евтиния петрол. Песимистите бяха мнозинство, но дори и по-умерените експерти не подозираха, че само след 6-7 месеца ще трябва да се ориентират и да коментират една коренно различна ситуация. Сега проблемът със свръх скъпите ресурси е останал безвъзвратно в миналото. Прогнозите на шефовете на ОПЕК и „Газпром“ Шакиб Хелил и Алексей Милер за 250-500 долара за барел са заменени с наболелия проблем – каква ще бъде долната ценова граница на черното злато? Този въпрос е от изключителна важност за членовете на Организацията на страните – износителки на петрол (ОПЕК), и за редица други държави, които поддържат бюджета си с петролни доходи. Русия, Мексико и Норвегия акумулираха милиарди по време на петролното рали, но сега трябва да пресмятат всеки цент, за да не изпаднат в криза. Аналогично е положението на големите западни енергийни компании, които се разкъсват между дилемата свиване на разходите и намаляване на загубите сега или инвестиции и печалби в близкото бъдеще. Труден стана и животът за борсовите играчи в Щатите, които спряха да крещят, да размахват своите адженди и кротко да подпират глави пред борсовите екрани в очакване на нов звезден миг. В момента в медиите се забелязва една лавина от взаимозаменяеми заглавия от рода на „Петролът поскъпна с 10%“, „Черното злато поевтиня с 10 на сто“. Различните издания и анализатори цитират цяла плеяда от специалисти, които дават коренно противоположни мнения и използват за целите си разнообразни инструменти и доводи. Какво можем да уловим, ако се пробваме да подредим този хаос от новини? Отвъд Атлантика най-силно и бързо въздействие на цените на петрола сега дават ежеседмичните доклади на енергийното министерство на САЩ. Те често са съпроводени и подсилени от изследвания на Американския петролен институт (API). Нарастването на запасите е сигнал за вяла търговия и липса на търсене, а техният спад наопаки – създава масова еуфория и покачва броя на сделките. Новините от американската търговия създават една вторична вълна, която въздейства и на другите борси. За да се предпази от подобен пазарен натиск миналата седмица Русия започна да обсъжда създаването на Енергийна информационна агенция, която да събира данни за петролните запаси, за броя на сделките и за световното търсене. Крайна цел – постигането на независимост по отношение на външните ценови фактори и създаването на отделна информационна линия, която да влияе на пазара. Подобно противопоставяне е логично, имайки предвид, че САЩ са лидер по вноса на черно злато, а през 2008 г. Русия измести Саудитска Арабия по износ. Смешна е ролята на американските инвестиционни фондове, които тук биха заложили на драго сърце на руската кауза за поскъпването на петрола. Все пак покачването на цените означава активен пазар, а той е много по-добро място за реализирането на спекулативни сделки, отколкото пасивния. Друг е въпросът, че старите акули са нащрек за дъното, преди да почне новото ценово състезание. Американските запаси хвърлиха сянка и върху три ключови фактора с дългосрочно влияние на петролните пазари. Борсите сякаш не реагират вече на изказванията на представители на ОПЕК за намаляването на добива. Не пускат паралел между тази новина и опасенията на Международната агенция за енергетика (МАЕ), че през 2010 г. можем да станем свидетели на недостиг на енергоресурси. Не си дават сметка за намеренията на големите петролни компании, които са на мнение, че търсенето на петрол ще се възстанови скоро и продължават да финансират на 100% новите си проекти. Ако преди 8 месеца тази комбинация от фактори – липса на наличности, нарастващо търсене, надпревара за разработването на нови залежи, беше налице, то петролът можеше и да достигне прогнозираните от Хелил и Милер стойности. Сега обаче се чака планът „Обама“. Дойде и времето американският лек суров петрол за пръв път от началото на 2009 г. да се изравни по стойност с Брента. В очакване сме и на някой ураган с нежно име, за да достигнем желаната от производителите цена от $70 за барел.