Георги Велев Според представители на енергийни компании в стратегията за сектора, подложена на обществено обсъждане, е наблегнато на конвенционалната енергетика и само частично са споменати възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), които приоритетно се стимулират от ЕС. Бизнесът обаче има свои виждания за това как да се развива бранша у нас.Според Иван Мастиков от „Овергаз“ около 300 млн. куб. м биогаз могат да се добиват годишно, а суровината е алтернатива на природния газ. Това е приблизително 1/12 от консумацията на синьо гориво в страната. По думите му България не е предприела мерки за усвояване на тези количества биогаз, който може да се добива от отпадъци. Дори и в стратегията за управление на отпадъците не е записано какво да се прави с отделяния при разпадането метан. За по-голяма употреба на ВЕИ централите се обявиха и от компанията „Ерато холдинг“. Според изпълнителния директор на фирмата Красимир Станчев за последните 10 г. са инсталирани 590 мвт. мощности на биомаса, но все още тези източници не се използват достатъчно в публичния сектор. Той добави, че най-евтиният начин за отопление са точно дървесните трески. При тях един киловатчас отопление струва 4 ст. Ако хората се отопляват на парно им излиза три пъти по-скъпо, защото парното е 12 ст./квтч. Най-скъпото отпление си остава с електроенергия, където абонатът плаща по 17 ст./квтч. дневна тарифа, обясни Станчев. Изпълнителният директор на „Топлофикация София“ Петко Милевски каза, че 30% от суровината за производство на топлинна енергия може да се добива от преработени битови отпадъци. Промени в енергийната стратегия поискаха и от Българския енергиен форум. В своя декларация оттам заявиха, че целта България да се превърне в регионален енергиен център би била недостижима без да е направен задълбочен анализ на енергийните пазари в региона. Трябва да е ясен и водещият принцип на стратегията – сигурност на доставките за потребителите на приемливи цени или превръщането на страната в енергиен център на всяка цена. От форума добавиха, че в условията на икономическа криза по-добрият вариант е да се създаде краткосрочна стратегия. В нея основен акцент да бъдат инвестициите в модернизация на енергийната система и повишаване на енергийната ефективност, където страната ни има огромен потенциал за усвояване. В предложения сега документ не е решен и проблемът с мощностите на вятър и на АЕЦ, за които според НЕК трябва да бъдат изградени газови централи. По изчисления на експерти от енергийния форум през 2015 г. ще има около 1000-1500 мвт. мощности на вятърна енергия, а според енергийната стратегия - от 2018 г. ще започне строителство на няколко газови централи, които да покриват върховите натоварвания и неравномерните доставки на ток от вятърните централи. Според енергийният министър Петър Димитров газови централи за производство на ток са перспективни, ако бъдат изградени газопроводите "Набуко" и "Южен поток". Отделно са предвидени до 2018 г. да бъдат построени и двете хидроенергийни каскади „Никопол - Турну Мъгуреле“ и „Силистра-Кълъраш“. Непрофесионално са направени и анализите в стратегията за употребата на ВЕИ мощности, твърдят експертите на форума. В стратегията е предвидено, че до 2015 г. ще бъде изградена новата ТЕЦ „Марица изток 4“, която ще има технология за задържане на въглеродния диоксид. Тази мощност обаче няма да бъде съфинансирана от ЕС. До два месеца се очаква да бъде готова оценката за въздействие на околната среда на предложената за разглеждане енергийна стратегия,обясни Иванка Диловска, директор дирекция „Енергийна стратегия“ към Министерство на икономиката и енергетиката.