Международният икономически форум, който събира по традиция най-добрите и най-ярките в управлението и бизнеса, не успя да изготви нов план за противодействие на глобалния финансов спад, предаде Асошиейтед прес. Петдневният форум в швейцарския курорт приключи в същата мрачна атмосфера, в която и започна, със съзнанието, че дълбочината на кризата все още е неизвестна, а решението остава неуловимо. "Всеки един загуби в Давос", коментира Кишоре Махбубани, декан на Факултета по политология в Сингапурския университет. "Изглежда, никой няма ясна представа колко е голяма кризата и какво е необходимо да се направи, за да излезем от нея", заяви той пред АП. "Мнението ми е, че наистина е наложително да се преразгледа из основи цялата глобална система, за да се разбере какво не е наред, а никой тук все още не е готов да зададе този вид фундаментални въпроси в Давос". Според Ройтерс след близо 100-часови дискусии, проведени на тазгодишния Световен икономически форум, много политици, банкери и икономисти са на мнение, че некоординираните действия на държавите в подкрепата на националните банкови системи вече ще гравитират около решенията "добра банка/лоша банка". Глобалната икономика, която Международният валутен фонд (МВФ) очаква да се забави почти до нула тази година за първи път след Втората световна война, не може да се възстанови, докато финансовата система не се стабилизира, заяви първият заместник управляващ директор на МВФ Джон Липски. А това според мнозина е малко вероятно да се случи, докато проблемните ипотечни и жилищни заеми, нарушаващи балансовите отчети и възпиращи новото кредитиране, не се изкоренят от правителствата и не бъдат изолирани в "лоши банки". Според Олег Дерипаска щастливите времена за алуминиевата индустрия са безвъзвратно отминали. Според най-богатия човек в Русия суровината ще се търгува на нива от 1600 долара за тон в следващите 7 години. Сърбия поиска $300 млн. от Световната банка Заместник-премиерът на Сърбия Божидар Джелич поиска на форума в швейцарския курорт Давос помощ от Световната банка в размер на 300 млн. долара, предаде вчера белградското радио Б-92. Две трети от сумата ще отиде за инфраструктурни проекти, включително и за коридор 10, който трябва да свърже Солун със Залцбург. Останалите 100 млн. ще бъдат използвани за образование и наука, допълва радиото. Вицепремиерът на западната ни съседка също е казал пред медията, че страната му ще представи на управителния съвет на Световната банка конкретни проекти за усвояване на средствата. От глобалната финансова институция са заявили, че СБ е доволна от реформите в Сърбия.