- Г-жо Бъчварова, зърнопроизводителите пак се готвят за протести, понеже не са получили субсидиите си. Защо се бавят плащанията? - Истина е, че не са платени всички средства от директните доплащания за единица площ. В края на миналата година бяха преведени около 280 млн. лв, но дължими са около два пъти и половина повече. Причината за това забавяне са големият брой припокрити площи, отново поява на мери, ливади и пасища, които не са проверени. Около 30 хиляди фермери очакват да получат парите си и аз разбирам, че се притесняват, защото не знаят кога ще стане това. Министерството ще мобилизира всички сили, за да направи бързи проверки и до края на февруари да се изплатят всички субсидии. Въпрос на дни е да бъдат пуснати плащанията на около 2000 производители, защото техните случаи са изчистени. Втората причина за забавянето е одитната мисия на ЕК през декември. Очакваме становище как да се управляват като поземлен фонд мерите, ливадите и пасищата, така че и за тях да се плаща заедно с останалите обработваеми площи. При другите страни от ЕС няма такъв проблем. При нас, когато са общински, а ги ползват животновъдите, не е много ясна поддръжката. А тези площи също трябва да са в добро състояние, да са почистени от камъни и храсти, което означава да са правени разходи. Искаме да сме сигурни пред ЕК, че е платено на онези, които са направили разходи, затова са всички тези проверки. В края на краищата става дума за около 5–6 млн. дка, а за сравнение – заявени от производителите са общо 35-36 млн. дка. Зърнопроизовдители обаче казват, че са подписали споразумение с министъра, според което до края на декември м.г. трябваше да са им изплатени субсидиите в пълен размер. Това е и причината да поискат спешна среща с министър-председателя. Разбирам това, но става дума за 79-80 хиляди производители. Трябва да сме особено прецизни, за да няма после санкции – и за фермерите, и за държавата. Не сме забравили, нали, че миналата година ЕК санкционира няколко държави, сред които Италия и Гърция за неправилно раздаване на субсидии. А колкото до срещата с премиера, тя е насрочена за петък, в 10 часа. - Откъде фермерите ще намерят пари тази пролет за торове и въобще за пролетната сеитба. Банките не дават лесно кредити? - През есента пазарът на зърното беше много добър, имахме силен износ на добри цени. 10 млн. 600 хил дка са площите, засети с пшеница, което е приблизително с 8% повече от предишната година. 2,8 млн. дка е ечемикът и също е в добро състояние. Впрочем България е единствена страна в ЕС, която е увеличила площите си със зърно и ще трябва да направим всичко възможно да получим добра реколта. Аз също имам информация, че банките ограничават краткосрочните кредити. Когато приемаме план-сметката на държавен фонд „Земеделие“ ще предложа да се отпуснат краткосрочни кредити на зърнопроизводителите специално за покупка на торове. Заемите ще са по 5 лв. на декар, с гратисен период и срок на възстановяване от една година. Производителите ще трябва само да застраховат продукцията си в полза на фонда. Досега са предоставяни подобни кредитни линии за есенна сеитба, но мисля, че ситуацията налага тази пролет да предприемем подобна мярка. - Фермери от Добруджа се оплакват, че цената на зърното толкова е паднала, че не покрива разходите им. Каква е себестойността на пшеницата? - Аз не се наемам да определям на никого себестойността. Всяко стопанство знае какви разходи е направило на декар и какви добиви е получило. При едни и същи разходи един фермер получава 300 кг на декар, друг – 450 кг или дори 600 кг. Себестойността за един може да е 1,6 лв. за килограм, а за друг - 2,5 лв. Европейската защитна цена за пшеница, ечемик, царевица и сорго е 101 евро на тон, толкова е и българската. Интервенционната агенция в България действа от 1 ноември до 30 май и ако имат нужда от свежи пари фермерите могат да продават зърно на държавата срещу 101 евро за тон. Искам да уточня, че агенцията изкупува пшеница с показатели по-ниски от БДС, т.е. по-ниски от втора Б група. Има 18 одобрени складове и ако разстоянието до конкретния производител е повече от 50 км агенцията поема разходите за транспорт. Засега е реализирана една сделка за 1000 т, заявен е интерес за още около 15 – 20 000 тона. - Ще се повиши ли, според вас, цената на пшеницата? - Традиционно през декември и януари търговията със зърно е крайно ограничена. От февруари нататък, когато се направят анализите за състоянието на посевите в цяла Европа, вече може да се прогнозира накъде ще вървят цените. На практика в средата на февруари зърненият пазар ще се рестартира. Има индикации, че цената ще тръгне нагоре, има сигнали и за раздвижване на пазара на слънчоглед защото Турция е намалила митата. Миналата година имахме високо производство, 1,2 млн. т, но изнесохме само 350 000 т. Турците наложиха високи мита, сделки почти нямаше и цената се срина, падна два пъти и половина. Но доколкото разбирам митата са намалени и ще се раздвижи износът. Но аз винаги съм настоявала, че България трябва да произвежда всичко, независимо дали е скъпо или евтино, а потребителят ще избере какво да купи. Ето, границата с Гърция сега е затворена, но на пазара не липсват оранжерийни зеленчуци, защото имаме собствено производство. Казват, че тези дни в Родопите масово изкупуват българските картофи. Може да са по-скъпи, но у нас не се появи недостиг. А можеше цената от 50 ст. само за няколко дни да скочи на 5 лева. С продоволствените стоки е така: дефицитът с дни увеличава цената в пъти. Или обратното – малко свръхпроизводство означава срив на цената в пъти. Затова ми беше неприятно, когато се отказахме от квотата си за захарно цвекло. Вече не можем да добием и един килограм цвекло за производство на захар. - През последните месеци програма САПАРД не слиза от сцената на обществения интерес. Причина за това, разбира се, са откритите нарушения. Може ли да кажете успех или провал е САПАРД? - В никой случай не можем да говорим за провал. Имаше финансов ресурс, който беше насочен за подготовката на сектора при присъединяването на страната към ЕС. За тези, които имаха визия и инвестираха в производството, програмата беше добра. Вижте винопроизводството. Там се вляха много инвестиции, секторът успя да се преструктурира, направиха тази вертикална интеграция (изби и лозя заедно), за която още едно време четяхме в учебниците. Мисля, че вече в ЕС оценяват качествата на българските вина. В рамките на по-малко от една година са подадени 4000 проекта по Програмата за развитие на селските райони. Но сега е много по-лесно, защото има правила, има предвидимост в цените и в пазара, субсидии, имат и опит /добър или лош/ как се правят проекти. - Икономическата криза налага нови правила. Какъв съвет ще дадете на хората от аграрния бизнес? - Да си прецизират бизнес плановете за годината - какво реално могат да очакват и как да минимизират разходите си. И второто – да търсят повече и по-добра информация, да тормозят всички държавни институции и да се обърнат към науката. Оказва се, че през последните 15 години и Европа, и Америка са намалили средствата си за аграрна наука и по-точно за създаване на нови по-продуктивни сортове и по-добри технологии. Лошото управление на природните ресурси е причина за продоволствената криза. Ако производителите не повярва в науката и не се възстановят връзките им, земеделието не може да бъде бизнес. - Всеки момент трябва да излезе докладът на САПИ за търговията със земеделска земя. Бихте ли казали в аванс кое е най-впечатляващото в анализа? - През 2008 г. са продадени около 1,2 – 1,3 млн. дка земя. Основните купувачи са били стопанства. В Добруджа земята е достигнала 500 лв. за декар, а средно за страната цената е 350 лв., което е със 120 лв. повече от 2007 г. Но 2009 е различна година и фермерите трябва да си направят добри разчети. Аз лично се притеснявам, когато се влагат много средства в купуването на земя, защото това е изключително дълга инвестиция, която се връща в рамките на 10 години. Ако си фермер в момента не е най-добрата бизнес стратегия да купуваш земя, защото ще ти трябва финансов ресурс да текущите проблеми на стопанството. Сега важното е да се излезе от кризата най-безболезнено, с най-малко фалити. Интервюто взе Маргарита Димитрова