Рая Атанасова Холдингови компании – еднолични дружества с изцяло държавно или общинско имущество, ще могат да изграждат още 20-25 голф игрища у нас. Това предвиждат насоките за развитие на голф туризма в България, изготвени от работна група начело с министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов. Стратегията бе изработена след като година по-рано нееднозначно се коментира идеята за създаване на държавна компания „Голф развитие“, която да изгражда и експлоатира голф игрища. Според стратегията може да се създават също и смесени дружества между държавата/общината и частния голф инвеститор. Друга възможност е държавата пряко да прехвърли на частен инвеститор правото на собственост върху 5 до 10% от държавен или общински терен. Срещу това бизнесът трябва да изгради голф игрище и принадлежащата му инфраструктура, което ще стане държавна/общинска собственост и ще се експлоатира чрез създаване на държавно предприятие. Кънчо Стойчев, вицепрезидент на Българската голф асоциация и съдружник в „Блек сий рама“, обясни пред „Класа“, че стига това публично-частно партньорство да се реализира с конкурс, е добре дошло. По-добре ще е от всякакви случаи на замени, кражби или полукражби, допълни той. Част от пустеещите земи могат да станат за голф, като земята остава държавна, аргументираха се от Българската голф асоциация. Инвестицията в едно игрище надхвърля 10 млн. евро, възвръща се с десетилетия, но е устойчива. За пръв път българската държава ще създаде благоприятни условия за развитието на сектора, коментира още Стойчев. В момента голф туризмът заема 0,1% дял в туризма у нас. Той създава предпоставки за развитието на целогодишен туризъм, привлича платежоспособни туристи – 80% от мениджърите в Европа играят голф, пише в стратегията. Липсата на нормативна уредба, високата цена на земята, липсата на окрупнени масиви в райони, подходящи за развитие на голф туризъм, са част от проблемите за сектора. Затова работната група предлага мерки за стимулиране на изграждането на голф игрища. Първо, трябва да се проучи възможността за определяне на терени за изграждането им след формиране на такива дестинации. Това могат да бъдат Боровец (Самоков) – до 2–3, Балчик–Каварна (1 – 2); Поморие (2–3); Созопол (2– 3); Банско (1–2); Пампорово (2–3) и др. Предлага се създаване на правен механизъм за тези общини да инициират процеса по идентификация на терените, да се определят постоянни параметри за изготвяне на подробни устройствени планове, предназначени за голф игрища, включващи застрояване на не повече от 5 до 10% от земите с височина на застрояване не повече от 7 метра. Предвиждат се още облекчения за рекреационни дейности в закона за устройство на територията, в които се включват и голф селищата, както и на процедурите по оценка и въздействие върху околната среда. Министърът на регионалното развитие Асен Гагазузов коментира, че реализирането на мерките няма да започне скоро, тъй като първо стратегията ще мине през обществено обсъждане. Досега в България има изградени 4 голф игрища, които отговарят на стандартите на Европейската голф асоциация – игрището „Света София” до с. Равно поле, Софийско, „Блек сий рама” и „Лайтхауз” до Балчик и „Пирин голф” до Разлог.