Поли Карастоянова П. К.: Господин Драганов, да започнем с големия икономически въпрос на тази седмица, който Националният борд по туризъм формулира пред българското правителство, а именно - за необходимостта от създаването на клирингова къща или друг финансов механизъм, който да подпомогне старта на летния туристически сезон и да осигури стабилност на българския туристически пазар. Р. Д.: Мисля, че много навременно беше анонсираното от Националния борд по туризъм намерение да информираме правителството и всички отговорни институции за възможни проблеми, които могат да възникват по време на подготовката на летния туристически сезон и съответно неговото изпълнение. Те са свързани главно с това да бъде добре подготвена България като туристическа дестинация и да може да приеме милионите туристи, които ние очакваме това лято. Оказа се, че по отношение на записванията за зимата имахме едно забавяне в т.нар. втора вноска, която се плаща от туристите, които желаят да посетят България по депозитите във връзка с плащанията на техните туристически пакети. Това забавяне за зимния сезон не се отрази, тъй като самото стартиране на подготовката му беше далеч преди кулминацията на кризата, която беше през края на октомври и ноември и, общо взето, става въпрос за една значително по-малка цифра чуждестранни туристи, които ние очакваме като посещения през зимния сезон. Но що се отнася до летния сезон, очакваме над 2 млн. чуждестранни туристи да посетят нашата страна и ако там се получи това забавяне, което се видя през зимата, е възможно съгласно договорите, българските хотели и тези, които предоставят туристически услуги, да не получат своевременно предплащанията. Тези вноски трябва да дойдат в месеците март, април и ако има такова забавяне вследствие на неплащане от страна на туристите, които желаят да пътуват в България, ще се стигне до невъзможност за подготовка на сезона. Става дума за саниране на хотелите, зареждането на ресторанти и хотели с необходимите стоки и т.н. А това се отнася не само за тези, които имат подписани договори с чуждестранни туристи, но и за онези, които се подготвят да приемат милионите българи, които тази година ще пътуват в България. От тази гледна точка ние предупредихме правителството за възможни затруднения по отношение на организацията на летния сезон, тъй като самият механизъм е такъв, че плащанията от чужбина идват, след като се фактурират услугите, а това става, след като туристите вече са си заминали. От тази гледна точка са необходими около 50 млн. лева, които да могат да бъдат предоставени на онези, които имат сключени договори с чуждестранни туроператори, и тези, които се подготвят за посрещане на български туристи. П. К.: Потвърдиха ли се неблагоприятните очаквания за зимния туристически сезон и какви са очакванията ви за лятото на 2009? Р. Д.: Общо взето, кризата обърка всички в месеците октомври и ноември, когато още не се знаеше какъв ще бъде изходът и дали ще продължи фалитът на големи банки в САЩ, в Европа и как това ще се отрази на България. Разбира се, че имаше страхове по отношение започването на зимния сезон, но специално Коледа и Нова година протекоха много добре, без инциденти, без никакви забавяния или отказ от пътувания следствие на кризата. Зимният сезон продължава успешно да се развива, независимо и от страховете ни покрай кризата с газа. Слава богу, всичко премина, голяма част от туристическата индустрия, по-специално по зимните ни курорти, по една или друга причина ползва биогорива или пък електроенергия или е на твърдо гориво и не беше засегната така, че да кажем, че има някаква заплаха за сезона. П. К.: Каква е вашата прогноза за предстоящото лято и дали следва да очакваме известни неудобства по отношение на обема, на броя на чартърните полети и т.н. Дали вълната в контекста на общата финансово-икономическа криза ще се усети специално в предстоящото туристическо лято? Р. Д.: По принцип развитието на туризма като икономическа категория и като стопанска дейност от страна на Световната организация по туризъм (СОТ) и ООН и техния статистически комитет се наблюдава по-консолидиран баланс, който включва всички разходи и приходи от туризма. Те включват не само обслужването в хотели и ресторанти, но включват и транспорт, телекомуникации, банково дело, строителство и когато ние споменаваме точно тези сектори, много добре знаем, че и в света, и в България строителството, целият инвестиционен процес е близо до стопиране. Има големи затруднения и в транспорта по отношение на европейските и световните авиокомпании, които през изминалата година завършиха с една значителна загуба, така че няма как всичко да мине успешно в туризма. Това, което ние следим основно в нашата страна, и това, което ние знаем като цифри, обаче са главно брой туристи и валутни приходи от тях. По тези параметри очакваме стабилност, още повече че записванията на немския пазар към 10 януари остават в позициите, които са били през миналата година. На летище Бургас записванията са такива, каквито са били миналата година, има лек спад на записванията на летище Варна, с около 3%, но това е намаляване на самата програма по отношение на леглови контингенти на Северното Черноморие. По отношение на британския пазар има известно задържане на записванията, но те ще излязат наяве през месеците март, април. Като цяло очакваме да повторим добрия сезон от 2008 г., което означава, че общо в страната ще бъдат обслужени 6.5 млн. туристи- екскурзианти като чуждестранни посетители, а и ако има някакъв спад вследствие на проблемите на кризата, той ще бъде в рамките на 3-7%. * Интервюто бе излъчено във вчерашния „Туризъм тренд“ по телевия Би Би Ти