Стефан Юруков е роден през 1952 г. във Велинград. Завършил е Висшия лесотехнически институт в София. Специализирал е в Кипър, Куба, Франция и Швейцария. През 1988 г. става доктор на селскостопанските науки, четири години по-късно вече е доцент, а през 2003 г. е избран за декан на факултет "Горско стопанство" в ЛУ. От септември 2005 г. е заместник-министър на земеделието с ресор "Гори, горско и ловно стопанство". На 25.09.2007 г. министър-председателят го назначава за председател на ДАГ. - Г-н Юруков, големите дървопреработватели се оплакват, че икономическата криза вече е засегнала бранша, не могат да реализират продукцията си и затова искат по-ниски цени на дървесината. Кои са според вас възможните компромиси? - Мисля, че първото нещо, което всички трябва да направят, включително и ние в ДАГ, е да свием разходите – за горива, телефони, обслужващи дейности. Разпоредил съм там, където има неизползвани отпуски, сега да пускат хората, защото през зимния сезон работата е по-малко. Антикризисните мерки не могат да бъдат свързани само с намаляване на цените, защото това може да доведе и до задълбочаване на кризата. Аз не казвам, че дървопреработвателите не са в правото си, но казвам, че и те трябва да бъдат разумни. - Наистина ли през последните години драстично е поскъпнала дървесината в България и къде са нашите цени в сравнение с други европейски държави? - Не може да се каже, че повишението е драстично. Увеличението е един и половина - два пъти. Но то е напълно логично, защото и съпътстващите разходи за добив и износ на дървесина също са се повишили. И още нещо – повишението е постигнато в условията на пазарна икономика, тогава, когато самите купувачи са се конкурирали помежду си. А цените на дървесината у нас са колкото в Румъния, Македония, Сърбия. В Австрия, Франция, Германия дървесината е значително по-скъпа. - Възможно ли е да отпаднат минималните определени цени, така както искат преработвателите? - Не, минималните цени не могат да отпаднат, защото не можем да планираме своята дейност за годината и съответно отношението си към националния бюджет. Ние трябва да знаем на какво ниво сме гарантирани. Ако постигнем по-добри резултати – добре, но под определеното ниво нямаме право да падаме. Цените могат да бъдат намалени в разумни граници. - Тази година ще бъдат залесени 40 000 дка гори. Това достатъчно ли е? - Залесяването не бива да е самоцел, а да е съобразено със състоянието на българската гора, която трябва да е от различна възраст и да не се оставят т.нар. невъзобновени сечища. Ние нямаме право там, където е проведена санитарна сеч в рамките на две години, да оставим мястото празно. Опожарените гори – това е големият проблем, защото терените спешно трябва да се залесят. Не казвам, че тези 40 000 дка са достатъчни, но за тях засега държавата осигурява необходимите средства. Мисля обаче, че в близките една-две години ще е възможно да се залесяват до 100 000 дка годишно. Държа да кажа колко ни помогне инициативата на президента „Хубава си моя горо“, защото много деца, ученици, студенти, млади хора, пенсионери с доброволен труд засадиха над 500 хиляди дървета. Но не бройката сама по себе си е важната, а това, че се създава различно отношение към гората. - Сериозно ли пострада българската гора от заменките? - Аз не мисля, че заменките са навредили на гората. В крайна сметка държавата е получила към 40 000 декара гори, а е дала около 15 000 дка. Голяма част от разпокъсаните и малки имоти, които бяха върнати на техните предишни собственици, сега са присъединени към Държавния горски фонд. Последното решение на парламента е да се забранят процедурите по замяна и от влизането в сила на измененията на закона те ще бъдат преустановени. Но пък, от друга страна, се дава възможност на държавата да продава и да купува терени, което е форма на комасация. Тук по-скоро става въпрос за равнопоставеност на собственици в условия на пазарна икономика. В крайна сметка държавата е собственик на 80% от земите и горите от горския фонд и при наличие на прозрачна процедура може да купува или да продава, когато прецени, че това е целесъобразно. В резултат на реституцията са обособени и върнати на техните собственици над 600 хиляди горски имота, които в момента са собственост на над 2 милиона българи. И средната им площ е около 11 декара. Една от възможностите за комасиране на земите в горския фонд е именно покупко-продажбата. От друга страна, когато се разширяват границите на селищата или се оформят нови урбанизирани територии, защо държавата да не може да продава определени свои терени? Според закона ние нямаме право да продаваме на цена, по-ниска от данъчната, а крайните цени ще бъдат определени на открити търгове, т.е. от пазара. - Трябва да признаете, че гората не беше стопанисвана добре в последните години. - Тежкият удар, който нанесе приетият през 1998 г. закон върху горското стопанство, още дълго ще тежи. Тогава цялата техника и голямата част от недвижимото имущество на горските стопанства бяха предоставени на едни фирми, които после бяха приватизирани. Около 50% от капиталите, натрупани в горския сектор, преминаха в частни ръце. И започна голямото разпродаване на сгради, трактори, резачки... За съжаление този капитал не беше насочен и управляван както трябва и се загуби, много от тези фирми бяха ликвидирани. Затова беше променено горското законодателство. Държавните горски стопанства имат право на стопанска дейност. Около 11 млн. лв. вече са постъпили в Националния фонд „Българска гора“. През миналата година приходите на агенцията са преизпълнени със 121%, 26 млн. лв. внесохме в бюджета. При новия начин на управление значителна част от средствата остават в предприятията и те ще могат да инвестират в пътища, в залесяване, а не да чакат само на държавата. Ще ви дам само един пример: успяхме дори да си откупим обратно много от приватизираните ловни домове. - Промените в Закона за горите, които забраняват замените, бяха публикувани в Държавен вестник вчера. Какво ще правите с преписките, които са при вас? - Три дни след публикуването на закона аз съм длъжен да спра да подписвам замени. Документите, които са редовни, ще бъдат подписани, тези, които не са – ще бъдат върнати. След понеделник няма да подписвам заповеди за замяна на гори от горския фонд. - Който си е напазарувал гори, за да ги замени, а изпусне влака, какво ще прави? - Или ще си ги държи, или може да ги предложи на държавата. С приоритет ще купуваме гори първо в защитени природни територии, там, където имат значение за природното биоразнообразие. Държавата може да си позволи лукса да стопанисва горите като защитена зона, без да търси преки приходи. Един частник трудно би си позволил подобно нещо. Интервюто взе Маргарита Димитрова