- Г-н Моллов, в края на миналата година казахте, че очаквате спад в износа на българско вино за руския пазар. Какво се случва сега? - Има спад, но все още нямам готовност да съобщя конкретни числа. Ако обаче се запази тенденцията, намалението отива към 50%. Утре /днес – бел.ред./ имам среща с руския посланик и ще говорим повече и по-конкретно за това. Истината е, че в Русия няма кредитиране. Руските контрагенти работят с кредитни пари и като нямат пари, всичко се срина. Разбира се, пак държа да кажа, че това е неофициална информация, това е само една тенденция. Големите винзаводи, които изнасят за Русия, вече имат сътресения. И то големи. - Има ли механизъм, по който да се намеси държавата? - Според мен не. На руския пазар износът на вино е свързан с конкретни контрагенти, това не е сектор, управляван от държавата. Нашите вина през техните дистрибутори отиват в различни посоки. Но тези дистрибутори няма как да работят в условията на стагнация, когато банковата система не дава кредити. Оттам нещата се връщат към нас, поръчките се свиват. Разбира се, не може изцяло да прекъсне износът, но се стига до нива, които са голямо сътресение за нашите хора. Ще имат проблеми най-вече големите. По-малките производители, които правят бутикови вина и имат по-голяма диверсификация на пазарите, няма да почувстват толкова големи трусове. В известен смисъл винарският сектор ще преживее катарзис. - Тенденцията е повече и по-малки бутикови изби, така ли да ви разбирам? - Тази тенденция се наблюдава от няколко години. Създадени бяха много по-малки изби, някои финансирани по програма САПАРД. Освен това се забелязва известна промяна в поведението на винопроизводителите, защото малките не могат да излязат на голям пазар и започват да се преориентират към различни дестинации, други форми на износ, към винен туризъм. - Защо е толкова труден европейският пазар, нали българското вино е качествено? - Европейският пазар иска високите качества вина да имат история, да има проследимост при създаването и произхода им. 80% от българските вина нямат необходимата история. Това звучи странно – лозата е донесена от траките и от нашите земи винарството тръгва към Европа. Но стандартите на Европа са различни, а ние едва от няколко години започнахме да уеднаквяваме нормативната си уредба. Самите изби още не са готови. Необходими са поне 3 години, за да се докаже, че едно вино е качествено, да се знае какво се е случвало в лозето, какви количества са добивани и т.н. Следващите четири-пет години са решаващи за трансформация на винения сектор, постепенно ще навлизат по-малките производители. Но погледнете една Франция – там избите тип шато са най-масовите, големи винопроизводители като при нас почти няма. Финансовата криза вероятно ще изиграе и ролята на катализатор в сектора. - Кои български вина имат най-големи шансове на европейския пазар? - Най-атрактивни са типично българските сортове – „Рубин“, „Мавруд“, „Димят“, „Широка мелнишка лоза“. Но който изнася вино в Западна Европа, знае, че няма как да продава само вина от тези сортове. Трябва да се предлагат и „Мерло“, и „Каберне совиньон“, и т.н. Вече да не продават толкова вина от чисти сортове, пазарът се обръща към купажните вина. Няма как да не налагаме българските уникални сортове и това трябва да е национална политика. Но трябва да предлагаме и това, което се търси в Европа. Две към едно или дори три към едно в полза на обичайните марки за сметка на уникалните според мен е едно разумно пазарно поведение за българските износители.