- Г-н Кънев, как си обяснявате крайното изостряне на отношенията между Украйна и Русия, в резултат на което търпим последиците от безпрецедентна газова криза? - Конфликтната ситуация между „Газпром“ и „Нафтогаз“ е доста стара, а договорът им се преподписва периодично. Украйна реагира винаги с желанието да увеличава транзитната такса, а пък „Газпром“ - с искане да вдига цената на газа за Киев. Сегашната остра криза си я обяснявам с рязкото покачване на цените на нефта преди известно време и непропорционалното задържане на цените на газа в Украйна. В момента наблюдаваме обратната тенденция – спадане на цените на нефта. Финансовата криза ограничи възможностите на нефтените компании, включително и на „Газпром“ да реализират свои проекти. Това се отнася както за увеличаване на добива на газ в Русия, така и за проекти като „Северен поток“. Търговската страна е силна – финансовата криза плюс евентуалната диспропорция, ако цените бъдат високи или липсата на приходи, ако цените бъдат ниски, мотивират и двете страни да се договарят по най-добрия начин. Конфликтът явно е много изострен. Вече и Европейският съюз се ангажира с него. Има и призиви към европейските компании да предявяват искове за щетите. Ако имаше едно по-ранно предупреждение за индустрията, тя би могла да реагира по-адекватно, а не да действа при едно внезапно спиране на природния газ. Инерцията обаче беше много силна и никой не очакваше кризата в този й вид. - Очаквате ли действително да бъдат предявени такива искове от български фирми? - Така или иначе трябва да бъдат защитени интересите ни. Претърпените щети са за стотици милиони. Исковете трябва да се предявят към тези, които са отговорни – ясно е, че конфликтът е между „Нафтогаз Украйна“ и „Газпром“. Може да се действа и чрез колективни искове, тъй като освен България пострадаха и други европейски страни – например Румъния, Гърция, Турция. - Докога можем да разчитаме на газохранилището в Чирен? - Запасите там са над 500 млн. куб. метра. Постепенно възможностите на газохранилището да ги подава ще намаляват. Сега черпим по около 4,2 млн. куб. метра, но ще има постепенен спад. Предполагам, че до 21 януари той ще е с 6 – 7 на сто. - Очаквате ли проблеми с доставките на мазут? - „Лукойл Нефтохим“ спря износа на мазут, за да го доставя на топлофикациите, затова към момента не очаквам проблеми. - Ще се ускори ли работата по проектите за газопроводи след сегашната криза? - Знаем, че „Газпром“ търси и намира варианти да избегне Украйна. Първият е с транзита през Полша, газопроводът „Син поток“ през Турция и проектът за „Северен поток“ през Балтийско море. „Южен поток“ също е една от възможностите за заобикаляне на Украйна. Явно обаче Русия не може да я заобиколи достатъчно бързо и сегашната криза го доказа. Ние сега сме 100% зависими от Русия. Тя има интерес да диверсифицира пътищата, по които се доставя газът. Обаче и за България, и за Европейския съюз е по-важно да разнообразят източниците си на доставки. - „Набуко“ е по-голям приоритет от „Южен поток“ и за нас, и за Европа. Така ли е? - Цената на газа е много важен елемент при възможността за диверсифициране. Преди няколко години ние бяхме остров на ниските цени. “Газпром“ обаче реши, че поддържането на ниски цени за някои страни носи по-малък ефект от очакваното. Тогава компанията се ориентира към пазарно увеличаване на цените за Украйна, Грузия, Молдова, дори и за Беларус. Към България през 2006 г. беше предявена претенцията за повишаване на цените. В крайна сметка ние трябваше да достигнем нивата на Западна Европа. Никоя компания не би дошла да доставя газ в България, ако цените са ниски. От друга страна, при преподписването на договора това стана силово и веднага цените започнаха да се увеличават, въпреки че имахме договор до 2010 г. Така че повишаването на цените с договора от 2006 г. има своя положителен ефект по отношение на диверсификацията – достигат се тези нива, които биха задоволили алтернативните доставчици. Негативният елемент беше самото преподписване. Така или иначе цените на газа трябваше да растат, защото това е нормалната пазарна ситуация. Но България трябваше сама да започне да ги увеличава. Ние бихме могли да издържим на натиска на „Газпром“ една – две години и да натрупаме финансов резерв. Той пък трябваше да се използва за построяването на алтернативни връзки – например Димитровград – Комотини. Това щеше да струва около 120 млн. евро, което не е много. - Къде трябваше да се натрупа този резерв? - Трябваше да се събира целево и прозрачно в бюджета или в „Булгаргаз“. Възможността обаче е проиграна, тъй като вече имаме нов договор. Имайте предвид, че преподписването на договорите е лош прецедент. - Адекватно ли реагираха институциите в условията на криза? - Независимо от това, че 30 години не е имало спиране на подаването на газ от Русия и че тя е била един стабилен доставчик, трябва да ни е ясно, че става въпрос за монопол. Това не е добре за развитието на пазарните отношения. Като цяло бих казал, че сме имали една неадекватна среда дългосрочно назад във времето. Конкретно за събитията от януари – според мен не сме реагирали бързо. На фона на успокоението от последните години явно не сме очаквали, че доставките ще спрат. Като се имат предвид лошите отношения между Украйна и Русия и желанието на Москва да диверсифицира пътищата за доставка, институциите трябваше да са по-активни и освен вариант А да предвидят и вариант Б. Липсата на диверсификация води до прекомерно влияние на монополиста във всички сфери на икономиката. Не е добре един доставчик да има 100% пазарен дял, дори и да няма проблеми, защото това влияе както върху икономиката, така и върху политиката. Винаги трябва да има разнообразие и конкуренция. Във Франция например никой няма повече от 25% участие на пазара. Затова е необходимо да се даде мандат на „Булгаргаз“, така че да се постигне баланс на доставките, както са направили Гърция и Турция, където около 60% от доставките са от „Газпром“. - В близко бъдеще кои са пътищата за осигуряване на разнообразни източници на синьо гориво? - Турция например е силно диверсифицирана заради доставките от Азербайджан и Иран. Гърция ще разширява терминала си за втечнен газ. Ние можем да се включим в преговорите за разширените количества от терминала и да си гарантираме дългосрочно такива доставки. Трябва задължително да преговаряме и с Азербайджан. Ако искаме 200 или 100 млн. куб. метра годишно от Гърция и Турция, това не е много. Има възможност да се осъществят и суапови операции, при които да се използват свободните капацитети. Задължително да има и реверсивност на компресорните станции. - След като доставките на руски газ за България спряха, се заговори за експлоатацията на находището в Калиакра. Това в каква степен би могло да е решение на проблема? - Това няма да стане за месец – два, един такъв проект се подготвя с години. Освен това желанието на „Мелроуз“ е да използват количествата там за изчерпаното находище Галата, което да стане газохранилище като Чирен. В Калиакра има 1,3 млрд. куб. метра газ, в Каварна – 0,7 млрд. куб. метра, общо 2 млрд. Това са малки находища. Не очаквам там да се добива газ, а да се използва, за да се „напомпа“ бъдещото газохранилище. Газът ще бъде продаден на „Булгаргаз“ и ще влезе в резервите на страната. След това ще се внесе синьо гориво и ще се натрупат необходимите количества, за да функционира хранилището. Газът от Калиакра може и да бъде пуснат на пазара, но не веднага, защото трябва да се построят тръби до Галата, както и да се инсталират съоръжения на двете находища. По-важно е обаче да имаме още едно газохранилище, което ще ни е още по-необходимо, ако се реализират проектите за нови газопроводи. Друга възможност е да разширим обема на Чирен. И ако пак възникне кризисна ситуация, ще бъдем два пъти по-добре, отколкото сега. Интервюто взе Надежда Бочева