Йосиф Аврамов Eдва в средата на декември (доста след развитите страни от ЕС – Франция, Германия и др.) пред Младежкия икономически форум в УНСС министър-председателят Сергей Станишев представи План на правителството за икономическа стабилност и напредък през 2009 г. Той породи редица противоречиви коментари, но е единствената засега сравнително цялостна и подробна пътна карта за ограничаване на негативните ефекти от кризата. В т. нар. План Станишев са предвидени взаимно допълващи се мерки на икономическата и социалната политика, част от които са залегнали и в бюджета за 2009 г., защото е необходимо сериозно ресурсно обезпечаване. В макрорамката на Бюджет 2009 за реализирането на основния приоритет - финансовата стабилност, е планиран 3% бюджетен излишък от БВП. През последните три години се увеличиха резервите на правителството в БНБ, а фискалният резерв нарасна над 2 пъти и достигна 28 млрд. лв. За 2009 г. е предвидено рязко увеличаване на капиталовите инвестиции с 21% до 5,6 млрд. лева. По този начин правителството спазва т. нар. Кейнсиански принцип, че в условия на икономическа криза публичните инфраструктурни разходи стимулират реалната икономика. В най-скоро време министерствата трябва да представят план с ясно разписване на значимите проекти, за да може правителството да ги разгледа фокусирано и да ги реализира в кратък срок. В Бюджет 2009 е налице и допълнителен буфер от 700 милиона лв. - тези средства са предвидени предимно за изграждането на инфраструктурни обекти. Политиката на правителството е насочена към укрепване на социалната защита и социалната солидарност чрез изпълнение на следните мерки в тази област: гарантирането на влоговете на българските граждани, увеличаването на обезщетенията при безработица, още по-гъвкавите схеми за гарантиране на намалена заетост, но за запазване на работни места като жест към бизнеса. Планирано е увеличаване на средствата за социална сигурност с 22 на сто. Сред мерките се откроява и подкрепа на семействата за отглеждането на деца – през първата година след раждането на детето майките ще получават 90% от заплатата си. С 40% са увеличени детските надбавки. За да се намали несигурността на хората във времената на криза, са заделени 190 млн. лева в подкрепа на пазара на труда и поддържане на нивата на заетост. Според плановете на МС ще бъдат осигурени средства за около 58 хил. работни места, а други 20 хил. души ще се преквалифицират, за да бъдат конкурентоспособни на пазара на труда. 500 млн. лв. - за малкия бизнес, фермерите очакват 1 млрд. лв. Бизнесът очаква подкрепа чрез Българската банка за развитие, която ще бъде капитализирана с над 500 млн. лева. Финансовият ресурс ще е пряка помощ за малките и средните предприятия, които днес ползват много скъпи кредити. Родното земеделие също ще получи сериозна бюджетна субсидия от 211 млн. лв. чрез т. нар. национални доплащания. Фермерите очакват да получат над 1 млрд. лв. от Оперативна програма „Развитие на селските райони”. Правителството заделя сравнително големи средства за бъдещи инвестиции в пътната инфраструктура. По този начин освен че се предоставят стимули за развитието на икономиката ни, ще бъде улеснен транспортът на стотици хиляди граждани. През последните три години са обновени около 2700 км пътища, по ремонтната програма са усвоени 150 млн. лв. През 2009 г. се предвижда и мащабно инвестиране в железопътната инфраструктура, в т.ч. модернизация на БДЖ и НКЖИ. На страната ни е необходима балансирана транспортна система, която включва и приоритетно модернизиране на жп транспорта. През 2009 г. се планира приключването на 3 големи проекта, с което ще се увеличи производството на енергия с над 800 мегавата. Започва строителството на АЕЦ „Белене” , която стои недовършена повече от 20 години. Нейното изграждане е от съществено значение за развитието на реалната икономика. Очаква се бизнес паркове, които ще бъдат изграждани, да насърчат бизнеса в редица по-малки населени места, а не само в най-големите 4-5 града, както беше досега. Парите на българския данъкоплатец да се харчат прозрачно 196 млн. лв. са предвидени за безвъзмездна технологична модернизация в предприятията. Бюджетът, предназначен за образование, е увеличен с 18% и достига до близо 3 млрд. лв. Ще бъдат слети двата фонда - ”Иновации” и „Научни изследвания”, и ще бъдат налети 120 млн. лв. За сравнение преди три години само 17 млн. лв. бяха похарчени за научни изследвания. Правителството обаче трябва да обърне по-голямо внимание на най-засегнатите от кризата отрасли. Първият е металургията. Изкупуването на част от продукцията на „Кремиковци“ от държавния резерв беше добро, но палиативно решение. Истината е, че няма дългосрочна визия за развитие на черната металургия. При положение че бе създаден отдавна предлаганият Фонд за развитие можеше да се ползва значително по-евтин паричен ресурс за модернизация и реконструкция на българския металургичен гигант. А от неговата съдба зависят десетки хиляди работници в над 200 предприятия, които са доставчици и подизпълнители на комбината. Силно засегната от кризата е и торовата индустрия. Тя също се нуждае от свеж паричен ресурс за модернизация и обновяване. Тези два отрасъла (за разлика от третия закъсал - строителството) засега остават без видима държавна подкрепа. От значение за развитието на българската икономика са максималната прозрачност и категоричният контрол при усвояване на средствата от европейските фондове. И не само на тях, а и на парите на българските данъкоплатци. Предвижда се специална парламентарна подкомисия, пред която отделните министерства да отчитат за изпълнението на инвестиционните си програми. През последните три години правителството постигна добри резултати в икономическата и социалната област. Сред приоритетите му бяха гарантирането на финансовата стабилност, устойчивост на валутния борд, натрупване на държавни резерви. Тези приоритети обаче бяха изпълнявани в години на устойчив растеж на икономиката в света и в частност в ЕС. Сега, в началото на 2009 г., обстановката е коренно различна и трябва да се изпълнят безкомпромисно стабилизационните мерки, така че бизнесът и гражданите по-безболезнено да понесат последиците от кризата.