Божидар Божинов е роден през 1939 година. Завършил е Карлови университет в Прага през 1967 г., специалност международно и патентно право. Работил е като адвокат и юрисконсулт. Арбитър е в Арбитражния съд при БТПП, председател е на Асоциацията на балканските палати, член е на Националния съвет за тристранно сътрудничество и на Съвета за икономическо развитие. Председател е на БТПП от 1993 година. Владее чешки, руски, испански, английски. Женен с две деца. Само преди дни Божидар Божинов пое председателството на Асоциацията на организациите на българските работодатели. - Г-н Божинов, в публичното пространство се появиха различни числа за щетите от газовата криза, например говори се, че 8 млн. лв. са еднодневните загуби. Работна група от специалисти на БТПП е проучила имат ли право българските предприятия да искат компенсации заради щетите, които търпят от спирането на газа. Можете ли да бъдете по-конкретен? - Става дума за много по-големи загуби от това, за което се говори, но в момента не можем да прогнозираме какви ще са пълните щети. Но, което със сигурност констатирахме, е, че предприятията не могат да си търсят по договор правата. Основните щети ще бъдат понесени от икономиката. А ние, освен че ще поемем последиците, но и сме поставени в такава ситуация, че няма да можем да търсим компенсации. - Не обезокуражавате ли фирмите, като казвате, че нямат правно основание да търсят компенсации? По този начин предприятията едва ли имат интерес да смятат какво точно са загубили. - Ние не ги обезкуражаваме, а им казваме истината. Понеже нашата цел е да оказваме съдействие на бизнеса извикахме компетентни лица, които могат да се произнесат. Взехме договорите и на тази база искахме да видим какво е възможно да се направи. За голямо съжаление нашите констатации не са удовлетворителни за предприятията. Установихме, че в договорите има специална клауза, която освобождава от отговорност доставчиците Ще кажете: ами защо са подписали такъв договор? Отговорът е много прост – защото газът се доставя само от един доставчик и подписвате такъв договор какъвто дадат. Ако не го подпишете, просто нямате газ. Констатирахме също, че лошото законодателство, което съществува, в голяма степен е причината за невъзможността бизнесът по правен път да търси компенсации. В Закона за енергетиката, приет от парламента през 2003 г., има един член 74, който изключва отговорността на енергийните дружества. Т.е. основният доставчик в България – „Булгаргаз“, с различните поддоставчици съгласно този закон не носят никаква отговорност. Констатирахме още и други неща, например в чл. 43 се дава правото в една област да има лиценз само един доставчик. Всъщност излиза, че законът подкрепя монополно право. За да не се каже, че съществува монополно право в България, има различни доставчици, но в крайна сметка над тях стои един и същ собственик. А това нещо се легитимира със закон, приет в България, преди да влезем в ЕС. При тези обстоятелства воденето на искови претенции от български предприятия едва ли ще има някакъв успех Единственото, което може да стане е фирмите да влезнат в дълга съдебна процедура, от която ще се излезе след години. И тогава ще се констатира, че нямат никакво правно основание, а през това време може ищците да ги няма. Така нещата ще изчезнат в безвремието. - Има ли все пак някаква възможност предприятията да получат обезщетения? - Конкретно в този случай смятаме, че единствената възможност е правителството да потърси и да каже за възможностите за обезщетяване на предприятията от спирането на доставките на газа, защото разполага с информация, която ние нямаме. Но за да не се повтаря друг път това нещо, за да може в бъдеще бизнесът да е предпазен от подобни кризи, първо трябва да се променят законите. - Наистина ли не сте виждали прословутия „газов“ договор? - Наистина. Но не само ние, много хора в България не са го виждали, включително и парламентаристи. Не искаме и да го виждаме. Този договор може да бъде конфиденциален, само че въпросът е, ако наистина е конфиденциален, органите, които упражняват контрол върху него да кажат какво е изпълнено, правилно ли е изпълнено или не е. - Какво според вас трябва да се направи още от утре? - Да се промени Законът за енергетиката, основно в два члена – 74 и 43, и така ще се премахнат в бъдеще липсата на отговорност и монополът. Защото това са двете основни причини, които не позволяват да се направи нещо сега. Всички бяхме свидетели на дискусията в парламента, декларацията е много хубаво нещо, но не компенсира щетите. В тази декларация се казва, че ще се създаде междуведомствена комисия, но тя се създава между същите ведомства, които са допуснали това, което се е случило сега. Защо ние не присъстваме никъде, говоря не само за бизнеса, а и за обществото? Трябва да се вземат много бързи мерки и затова сме поискали специална среща с министър-председателя. Нямаме време за комисии. Искаме от правителството да каже има ли други инструменти, които може да употреби, за да се търсят компенсации Западна Европа например ще предяви иск за 500 млн. долара, те почти не бяха засегнати от кризата, а ние сме засегнати на сто процента. Ще настояваме още кабинетът да ни предостави проекти (с конкретни срокове и параметри за финансиране) за производство и доставка от алтернативни източници на природен газ, атомна енергия, петрол, на други източници на енергия – вятър, слънце, вълни на морската вода, изгаряне на биоостатъци. - Газовата истерията в последните дни измести темата със спирането на европейски средства. Понеже тази години вие ще председателствате Асоциацията на организациите на българските работодатели, кажете как върви усвояването на европейските фондове в момента? - За съжаление и в тази сфера няма промяна. Ние предложихме цяла система от мерки, например по-голяма прозрачност в процедурите, настоявахме да е по-голямо присъствието не само на бизнеса, но и на обществото в различни комитети и комисии, защото това е единствена гаранция, че може да стане нещо добро. Не се получи, а досега няма и установена конкретна вина за нарушителите. - Работодателските организации договорихте ли се вече кои ще са приоритетите ви тази година? - Точно в момента се договаряме. Безспорно един от приоритетите ни ще бъде усвояването на фондовете, защото проблемите в тази сфера нанасят огромни щети на фона на кризата. След това много сериозно ще поставим въпроса с алтернативните енергийни източници и ще настояваме за конкретни действия, а не да препращат тази тема някъде в бъдещето. Всеки политик, който оттук нататък дойде на власт, ще трябва да ни заяви в какъв срок и какво смята да направи. Ще работим и по проблемите, свързани с инфраструктурата – пътищата, мостовете, не сме забравили в никакъв случай регулаторните режими. Бих обобщил така: продължаваме атаките срещу администрацията. Тази администрация, оплетена в закони, които я защитават, пречи на икономиката и ражда корупция. - Как ще се отрази натрупването на газова върху икономическа криза? - Като прибавим ефектите от световната криза, това е най-лошото, което можеше да ни се случи през тази 2009 г. И за съжаление България се оказа най-засегната, не само на Балканите, но и сред държави, които не са членове на ЕС. През следващите един-два месеца ефектът ще се усети в дисбаланса между вноса и износа, в увеличаването на вътрешната задлъжнялост, в намаляването на месечната продукция. Инвестициите също ще изчезнат. Имаше много инвеститори, които дойдоха в България заради евтиния газ. Това нещо обаче се изпари за една нощ. Оттук нататък никой няма да вярва, че подобна криза няма да се повтори в бъдеще. Всичко върви назад, но то няма и как да върви по друг начин. Не можем да си мисли, че като сме малка държава ще се спасим. Напротив, обикновено малките страни понасят повече негативи, отколкото големите. Интервюто взе Маргарита Димитрова