Лидия Шулева На 1 февруари ще се навършват 4 години от оттеглянето на „Бритиш Американ Табако“ (БАТ) от приватизацията на „Булгартабак“ заради усложнената политическа обстановка и скандалите между управляващите партии. Провалена беше сделка със следните параметри: цена – 250 млн. евро за 100% от капитала на цигарените фабрики в София, Пловдив и Благоевград; постигната договореност България да бъде център на цигареното производство на БАТ в Югоизточна Европа; поет твърд ангажимент 30% от тютюните, влагани в производството на цигари, да са български. На 24 ноември 2004 г. в НС беше внесен „Доклад за изпълнение на стратегията за приватизация на „Булгартабак-холдинг”. В него освен оценка за текущото състояние беше направена прогноза за развитието на холдинга при различни сценарии. Ето и някои интересни данни от този доклад: “Булгартабак-Холдинг”АД е основен производител на цигари на вътрешния пазар – притежава 96% от общия пазарен дял на цигари в страната. Реализацията на български цигари на вътрешен пазар за периода 2001–2003 г. е сравнително стабилна – средно около 22 000 тона годишно: * 2001 г. – 25 000 тона * 2002 г. – 20 452 тона 2003 г. – 22 800 тона Прогноза за периода 2005 – 2007 г. при продажба на български цигари на вътрешен пазар: 2005 г. – 18 000 тона. Предвиденият спад в продажбите с близо 10% при запазване на действащите цени на дребно и запазване на действащото ценообразуване се обуславяше от новите изисквания на етикетиране, маркиране и външно оформление на тютюневите изделия и контрабанден внос. 2006 г. – 16 000 тона. Спад в продажбите с около 11% поради предстоящата тогава промяна на акцизната ставка в съответствие с договореностите, постигнати с ЕС, и увеличението на цените на дребно на цигарите, контрабанден внос, предстоящи наредби от МЗ за ограничаване и забрана на тютюнопушенето на обществени места. 2007 г. – 13 000 тона. Приемането ни в ЕС и свободното навлизане на цигари от всички големи тютюневи компании е предпоставка за редуциране на пазарния дял на българските цигари на вътрешния пазар в порядъка на 30%-35%. Контрабандният внос и новите изисквания при етикетирането и маркировката на тютюневите изделия също ще окажат влияние на продажбите. Размерът на нетните приходи от продажба на български цигари за „Булгартабак” за периода 2001-2003 г. е в порядъка на 400 млн. лв. годишно, според доклада. Какво се случи през тези четири години? Реализацията на български цигари на вътрешен пазар Отчет Прогноза * 2005 г. – 20 533 тона 18 000 тона * 2006 г. – 14 826 тона 16 000 тона * 2007 г. – 16 222 тона 13 000 тона Очаквана реализация за 2008 г. – около 12 000 тона. Нетните приходи от продажба на български цигари от 400 млн. лв. спадат на 264 млн. лв. през 2007 г., а за 2008 г. се очаква спад до 220 млн. лв. Според проведено през октомври 2008 г. от МБМД проучване "Булгартабак" има пазарно присъствие от 65,3 % от цигарения пазар. Законните вносни цигари са 20,1%, а нерегламентираният внос е 14,6%. Продадено беше предприятието за филтри „Юрий Гагарин“ за около 16 млн. евро. Фабриките в Пловдив и Стара Загора също бяха продадени общо за около 25 млн. евро. В същото време, без да им бъде отнет лицензът за производство, т.е. с презумпцията, че фабриките ще продължат да произвеждат цигари, беше решено всички работници да бъдат освободени и да им се изплатят обезщетения в размер на 14 млн. лв. В резултат от тази приватизация само срещу 18 млн. евро нетен приход „Булгартабак“ се прости с производствения си монопол и създаде възможности за вътрешна конкуренция Ще цитирам още няколко от изводите и предположенията, направени в доклада пред НС през 2004 г. „За да се прогнозира перспективата пред цигареното производство в България, следва да се анализира и опитът на страни, присъединили се към ЕС. Показателен е примерът на Унгария. При преструктурирането и приватизацията на Унгарския монопол избраният подход е бил базиран на самостоятелната продажба на всяка отделна фабрика, при което са създадени условия за силна вътрешна конкуренция. Резултатът от тази политика се изразява в следното: на първия етап – унищожаване и закриване на по-слабите фабрики; на втория – в резултат на загубено време, усилия и приходи от ценови войни големите фабрики не успяват да се подготвят за конкурентния натиск на европейския пазар и това доведе до затварянето им почти веднага след присъединяването. Присъствието дори на големи стратегически инвеститори не успя да неутрализира отрицателния ефект на изтощителната вътрешна конкуренция. В тази връзка при определяне на начина на приватизация пред „Булгартабак-Холдинг“ АД стоеше въпросът дали да се оставят на пазара жизнеспособните предприятия и да се засилят позициите им чрез привличане на чуждестранни инвеститори, като се запази тяхната сила и се подготвят за свободния пазар на ЕС, или да се даде възможност за привличане на повече от двама конкуренти на вътрешния пазар и да се повтори примера на Унгария. Другата възможност е без приватизация групата „Булгартабак“ да продължи да съществува в сегашната ситуация, като се продължи източването и намаляването на конкурентоспособността на добрите предприятия и се поддържа изкуствено производство и заетост на почти фалирали дружества. Ако целта ни е да имаме предприятия, годни не само за българския пазар, а и за ЕС, и като се има предвид, че: 1. Направеният анализ показва все по-голямата относителна тежест на две дружества в цигареното производство – „Благоевград-БТ“ АД и „София-БТ“ АД. 2. Дружествата от групата съществуват единствено благодарение на пренасочване на средства от двете най-големи фабрики можем да направим извода, че ако искаме след 2007 г. да има работещи цигарени фабрики в България, то цигареното производство трябва да се концентрира максимум в две фабрики („София-БТ” АД и „Благоевград-БТ” АД) при оптимизиране на разходите и непрекъснато повишаване на технологичните им възможности. Това е необходимо с оглед постигане на максимална конкурентоспособност, както от гледна точка на технологията, така и на ефективност на производството и търговията в сравнение с всички останали „оператори” на цигарения пазар в рамките на ЕС“, се посочва в доклада. Непоправимото вече е факт. Фабриките в Пловдив и Стара Загора са продадени и обявиха, че започват производство на собствени марки. Освен започналите ценови войни с вносителите налице е и вътрешна конкуренция. След решението на НС за отмяна на стратегията за приватизация, станала наистина безсмислена вече, АП започна поредната процедура за приватизация. Ето някои въпроси, на които ще трябва да се даде отговор: Каква цена би платил евентуалният купувач при силна вътрешна и външна конкуренция и в условията на глобална финансова и икономическа криза? Отговорът е алтернативен: Или това е поредното упражнение на тема приватизация на „Булгартабак“, или най-после цената и условията са станали подходящи за правилния купувач и е дошло неговото време.