Проф. Кръстьо Петков Седмица след едностранните действия, предприети от Русия по газовото трасе „Изток – Запад”, дори и за непосветените стана ясно, че са начало на необявена война. Засега тя се води в един сектор, но за жизненоважен ресурс, без да се ползва жива сила /заменена е от високи технологии и ефективно разузнаване/. Същата избухна в разгара на зимата - моментът не е случайно избран. Но като всяка война и тази е фронтален сблъсък на държави с различаващи се, дори противоположни геостратегически интереси. Време е за коментари - отвъд началните емоции и конюнктурните очаквания. Сериозните анализи започват с прости въпроси: Война срещу кого и за какво? Колко продължителна ще е тя? Какъв ще е театърът на „бойните” действия? Кой как реагира на агресията? Какви ще са пораженията и ще има ли компенсации? Противниците На пръв поглед врагове няма. Заменени са от геоикономически конкуренти. Такива са новите роли в глобалното пространство, завладяно от свободния пазар. Вярно е, че конкурентите се представят за космополитни демократи и хуманисти, загрижени за съдбата на целокупното човечество. Което не ги прави по-малко войнствени, когато трябва да наложат своите парциални национални интереси. Интересът на Русия е да се възползва от изменящата се геостратегическа ситуация, да укрепи и засили водещите си позиции в света. Тя загуби временно от спада в цената на петрола, но синьото гориво може да се окаже по-ефикасно оръжие. След като си осигури тила чрез дипломатическа офанзива в Азия, Латинска Америка и Арабския регион, Русия обръща поглед към Европа. Която хем иска да партнира на посткомунистическия източен гигант, хем се страхува от него. А отгоре на всичко официален Брюксел не приема Русия за държава, принадлежаща към европейската култура. Крои дългосрочни планове /Лисабонската стратегия/ да задмине САЩ , при положение че общността пряко зависи от руския газ и петрол. Като капак на всичко ЕС закъсня с изработването на обща енергийна стратегия и сега разчита на солидарни действия между разпокъсани в своите интереси държави. Така че енергийната война е срещу Европа! Съседското боричкане с Украйна е само добре изработен повод. Жестокият удар със спирането на газа върху бившия сателит България е просто попътен маньовър. Пораженията в Гърция и Сърбия, които са дружелюбни към Москва, са като при всеки приятелски огън. Частично засегнатите Словакия, Чехия, Словения и Австрия са удобно предмостие. Стратегическата цел е континентът като цяло. В него са разположени: мощни национални икономики /на Запад/; възникващи- и поради това крехки! - пазари /на Изток/; мостови територии, свързващи европейската общност с алтернативни доставчици на горива /средиземноморската яка/. Сблъсъкът Граничните търкания между доставчика на газ Русия и Украйна - входната врата към европейската енергийна мрежа, започна преди година. После измамно стихна, за да се превърне във фронтален двубой през първите дни на 2009 г., когато Киев се гърчи от политически конвулсии, а зимните студове няма как да бъдат отменени. Ако е вярно, че Украйна не е била предупредена, то и мястото, и времето на първия удар са били точно избрани. Предсказуема /по своята традиционна мекушавост/ е и следващата във веригата - България. Ако е истина, че Москва още на 18 декември м.г дипломатично ни е предупредила да очакваме неприятности, това е смекчаващо обстоятелство за нея. И потресаващо доказателство за национална безотговорност на българското правителство. Имало ли е информация от разузнаването /и дали изобщо България води разузнаване в довчерашния Голям брат, а днес безкомпромисен партньор и опонент!/ е въпрос, който тепърва ще се изяснява. Факт е, че ни свариха „по бели гащи”: странно отсъствие на най-информирания във властта по енергийната материя и Главен преговарящ с Русия - ексминистър Румен Овчаров; поредното неявяване на вицепремиера Емел Етем на арената на бедствията; неработещ парламент. Светкавичната реакция на кабинета „Станишев” не можеше да компенсира ефекта от изненадата, нито липсата на готовност да се реагира в извънредна ситуация. Обичайната тактика на президента: при непосилни трудности за тройната коалиция да поеме инициативата, може да се окаже нож с две остриета. От една страна, управляващи и опозиция демонстрираха загриженост и дори готовност за координирани действия. От друга страна, обвиненията срещу Първанов, че измествал премиера, неминуемо се подновяват. Извън дребните страсти лъсна жестоката истина: България няма нито един - алтернативен, ресурсно гарантиран и ценово изгоден - вариант да се спаси от енергийната криза. Пускането на малките атомни реактори, строежът на нови деривати за доставка на газ, включването на спрени мощности в ТЕЦ и др. изискват време. Такъв ресурс започналата война не ни отпуска. „Руската мечка” прегази малка България /за втори път през последните 75 години/ и стигна до Брюксел. Ако ми е позволена малко ирония, Русия демонстрира газов блицкриг, с който постави в патова ситуация европейските си конкуренти. Респектът, който не получи от ЕС с добро, го има чрез сила. Алтернативата Тя е само една: ускорено прилагане на национална, суверенно изработена енергийна стратегия. Текущите компенсиращи мерки носят само краткотрайно облекчение, товарят допълнително бреме върху търпеливия българин и затвърждават мазохизма като национална черта. Българска работеща алтернатива е нужна и при двата сценария: умерено оптимистичния - енергийната война стихва след броени дни, но без гаранции, че няма да избухне отново, и песимистичния - Русия налага волята си след многомесечна енергийна обсада на Стария континент. Препращането към някаква стратегия, отпечатана на някакъв сайт на едно калпаво министерство, са само прах в очите на нацията. Старата стратегия е негодна, защото разчита на мирни, демократични отношения между равноправни партньори. Такива партньори в днешния размирен свят няма /и да се срещат, българите не са допуснати сред елита/. Освен това дългосрочният енергиен план, с който се хвали правителството, е продукт на нелегитимна диктовка - на ядрени, ТЕЦ-ови и прочее политически лобисти, зависими от местни корпоративни и чуждоземни интереси. А договорените количества газ от Египет и Узбекистан няма как да пристигнат по въздуха. Първата реална стъпка би трябвало да е българска президентска инициатива за създаване на регионално сдружение на транзитиращите страни /нещо като газопреносен европейски ОПЕК/. Президентът би могъл да инициира преговори за общи пазарни цени и условия за пренос на руския, а впоследствие и на алтернативния газ за Европа. България е длъжна да преразгледа отказа си да следва стратегическите цели на ЕС за ускорено въвеждане на нови мощности от възобновяеми източници, надвишаващи 20% от общото енергийно производство. Което значи още през 2009 г. да се заделят огромни средства за инвестиране в т.нар. зелена енергетика. Договорът с „Газпром” трябва да поеме към парламента за открит дебат и ново споразумение при изолиране на монополните лобита. Общините и частният бизнес трябва да се включат със свои, държавни или заемни средства в строежи на средни и малки електростанции, работещи на биогаз, ползващи слънчева енергия или ветрогенератори, българското енергийно производство да стане гъвкаво и децентрализирано... И други полезни идеи и проекти предлагат алтернативно мислещи български енергийни експерти, геополитически стратези, икономисти и еколози. Време е те да излязат на авансцената, преди да сме усетили докрай последиците от първата европейска енергийна война на 21-ви век.