Васил Александров, изпълнителен директор на „Агрополихим“: Ударът върху химическата ни промишленост ще съсипе земеделието

- Г-н Александров, как работи „Агрополихим“ в условията на ограничителен режим за подаване на природен газ? - Производството е спряно тотално. Подават се минимални количества газ, които използваме само за подгряване на инсталациите, за да не замръзнат. Вървят по 1800 кубика на час. Това засега е достатъчно, стига температурите да не паднат още.
- Г-н Александров, как работи „Агрополихим“ в условията на ограничителен режим за подаване на природен газ? - Производството е спряно тотално. Подават се минимални количества газ, които използваме само за подгряване на инсталациите, за да не замръзнат. Вървят по 1800 кубика на час. Това засега е достатъчно, стига температурите да не паднат още. Надявам се, че подаването на газ няма да прекъсне напълно, защото едно замръзване на инсталациите ще доведе до разрушителни процеси и тогава съоръженията ще трябва да бъдат подменени. - Какви загуби отчитате? - Пропуснатите ползи за завода са големи. Освен тях ще плащаме и неустойки заради неизпълнените договори. В резултат на финансовата криза по-трудно се намират пазари. Очаквам да загубим и тези възможности за износ, които с много труд намерихме. Така други доставчици ще снабдят клиентите ни с торове. Само единият от договорите, за които говоря, е на стойност 18 млн. евро. По около 3 млн. лв. на ден са загубите ни средно, ако се изчислят непроизведената продукция и разходите. Все пак продължаваме да плащаме заплати и осигуровки. 900 хил. лв. на месец струва парата, с която топлим инсталациите. Ще е пълна катастрофа, ако спрем плащането на заплати или пък решим хората да излязат в неплатен отпуск. Така че положението е много сериозно. След комбинацията от финансовата и газовата криза перспективата да възстановим нормалния процес на работа не е много блестяща. Все пак торовата индустрия е свързана с производството на зърно. Предвид глобалната картина се предполагаше, че през април–май вече ще бъдат изчерпани стоковите наличности и ще се възстанови, макар и с непълен капацитет, производството на торове. Това все пак е възможност заводът да продължи да работи и макар и не с големи печалби да е в работен режим. Шансовете ни в новата ситуация са почти нулеви, защото реално януари месец е загубен. Той е един от основните месеци са торене – не само в нашата страна, а и в международен план. Договори се подписват за целия сезон – т. е. за цялото количество необходими торове. Така че ние вече сме извън пазара и този сезон за торене за нас е пропуснат. - След като на практика спря производството на минерални торове в страната, как ще се отрази това на земеделието? - Тези, които имат възможност, ще внесат торове. Останалите ще оставят площите ненаторени. Годишно в България се употребяват между 480–530 хил. тона торове. Основните сезони за торене са месеците от януари до март и след това от края на октомври до декември. Зависи с какви средства разполагат земеделците. Реално в първите три месеца на годината е най-интензивното обогатяване на площите. Обичайно в тези месеци експедирахме на пазара около 160 –170 хил. тона. Почти същото количество експедираше и „Неохим“ от януари до март. - Липсата на тези количества торове ще бъде ли компенсирана от внос? - Логистично това не е възможно да стане. Това са опасни продукти и според разпоредбите на Европейския съюз на едно пристанище не могат да се разтоварват повече от 1000 тона. Продуктът трябва да е пакетиран и да се осигури специализиран транспорт. Това означава, че практически такова количество въобще не може да бъде внесено. Освен това руските производители отказват да го доставят, защото предпочитат да го предлагат на вътрешния пазар. Украйна трудно може да го изнесе, тъй като също е в много неблагоприятно положение. И Румъния отпадна като вариант. Така се оказа, че възможностите за наторяване на площите в страната са доста съмнителни. Има риск голяма част от нивите да останат ненаторени или недостатъчно наторени. Това ще рефлектира върху качеството на продукцията. Проблемът е сериозен, защото в резултат на спада на цените на зърното голяма част от производителите почти изцяло продават реколтата си на загуба. Така не могат да генерират финансов ресурс за възобновяване на производството. Допълнително при липса на торове добивите от следващата реколта може да се окажат много ниски, а качеството ще бъде лошо. Според мен при некачествено наторяване добивите ще са около 270 кг от декар, което прави абсолютно нерентабилни инвестициите в земеделието. - Пред какви други проблеми е изправена химическата промишленост? - Друг проблем е липсата на конкурентност. При нас цените на природния газ са по-високи заради споразуменията по газовите договори. В САЩ на борсата цената на газа е около 150 долара, при нас е над 500 долара за 1000 кубика. Европейците се оказаха по-солидарни. При тях не възникнаха чак толкова сериозни проблеми. Там субсидията за селското стопанство е почти два пъти и половина по-голяма от нашата. Така в голяма степен се създават стимули и потреблението на торове не е прекъснато. Голяма част от заводите действително са затворили, но разпродават стоковите си наличности и след това ще отворят. Така че имат пазари, макар и не в досегашните мащаби. Въпреки че в Европа подаването на газ беше спряно, те имат повече запаси и не изпитват затруднения. В Гърция например запасите са за около 3 месеца. Промишлеността работи нормално. Същото е положението и с торовите заводи в Германия, Франция и Великобритания. - Ще обсъдите ли с ваши колеги възможността да търсите компенсации? - За това е необходимо политическо решение. То може да се наложи само в рамките на ЕС. Едва ли всяка една отделна държава може да предявява претенции и някой да ги удовлетворява. Това според мен е нереално. В чисто юридически план можем да предявим претенции към „Булгаргаз“. Обаче в договорите с тях има йезуитски клаузи, които те като монополист ни принуждават да подписваме. Те гласят, че ако доставките са прекратени не по тяхна вина, а по вина на техния доставчик, те не носят никаква отговорност. А ние към техния доставчик не можем да се обърнем, защото нямаме договорни отношения. Така че никакви претенции не можем да имаме. Перспективата да получим компенсации по линия на ЕС обаче ми се струва нереална. Затова загубите ни практически са невъзстановими. Така се оказваме на прага на финансова катастрофа и ни заплашва рискът да останем без пари даже да възстановим производството. Плюс това доказването на щети е дълъг и сложен процес. Дори „Булгаргаз“ да предяви претенции към „Овергаз“ и „Винтерсхау“, в техните договори ги има същите клаузи – че те не отговарят, ако техният доставчик не си е изпълнил ангажиментите. А техният доставчик е „Газпром“. Никой няма директен договор с „Газпром“, за да предяви претенция към тях за нанесените щети. Ако държавата държи в най-кратки срокове да бъде възстановена индустрията и въобще икономиката на страната, то би трябвало поне от излишъка, който беше формиран в държавния бюджет, да бъдат дадени кредити на предприятията или друг вид помощ. Предвид екстремалните условия вече не може да се говори, че това е нарушение на конкуренцията. Така ще се подпомогне реалният сектор и производството ще стартира наново. - Как оценявате готовността на държавата да реагира с кризисната ситуация? - Инфраструктурните проекти за доставка на газ са държавен приоритет. Въпросът е да се работи за диверсификация на доставките и така реално да се демонополизира пазарът. Така ще има възможност да доставяме количества от Иран, Туркменистан и т.н. Времето, през което трябваше това да стане, е проспано. Турция не е член на ЕС, но създаде мащабна инфраструктура и в момента не изпитва никакви затруднения от това, че транзитът за нас е спрян. Тя има още четири източника на доставки на природен газ. Ние разчитаме на „Газпром“. Ако имахме връзка с турската част на газопорвода Син поток, пак щяхме да имаме газ, защото съоръжението е с голям капацитет – над 30 млрд. кубика годишно. А ние ползваме 3 млрд. куб. метра годишно газ. Президентът ходи да договаря газ в Туркменистан, но с какво ще го пренасяме? Ако имахме връзка с турската газопреносна система, можехме да получаваме количества от Иран и Туркменистан. Те и сега влизат в Турция. При правителството на Иван Костов имаше газова война между България и Русия и тогава устояхме на натиска. Въпреки че ситуацията беше сложна, се намериха политически решения. А сега Румен Овчаров ни уверяваше, че сме подписали изгодни договори. След което ни спряха газа. Къде е сега г-н Овчаров да каже така ли ще бъде всяка година? Вероятно за да не си разваляме отношенията с „Газпром“, поддържаме сегашния монопол. Оказа се, че сме един вид полигон за негативни опити. ЕС ни спря парите, за да види какво ще стане. „Газпром“ ни врътна кранчето като на опитни зайчета. Хора, които не са влизали в завод, правят политика, която ще рефлектира върху цялата българска икономика. Интервюто взе Надежда Бочева

Станете почитател на Класа