Поли Карастоянова Стефано Бенацо е завършил специалност политически науки в Римския университет. Започва дипломатическата си кариера през 1974 г. Бил е консул в Бон и главен секретар на италианското посолство в Москва и във Вашингтон. През 2001 г Бенацо вече е посланик в Минск, където остава на поста до 2003 г. През 2004 г. става инспектор в Министерството на външните работи на Италия. Интервюто на Поли Карастоянова с посланика на Италия у нас Стефано Бенацо беше излъчено снощи в новото предаване „Туризъм тренд“ на Би Би Ти. П.К: Ваше Превъзходителство, в България сте вече 7 месеца, моля споделете вашите впечатления от страната ни. С.Б.: Аз пристигнах в България в средата на май, като през цялата си кариера от 34 години не бях идвал никога. Доста учих, преди да дойда в България, и така си дадох сметка колко неща трябва да се направят, да се видят и да се експериментират тук. Знаех, че ще заваря една страна с древни европейски традиции. Знам всичко онова, което България притежава като исторически, културни, археологически забележителности, и колко са важни икономическите и финансовите отношения между Италия и България. От политическа гледна точка знаех много добре, че отношенията ни са прекрасни. Италия и България са завързали дипломатически отношения преди 130 години и догодина ние ще честваме тази годишнина. Италия предостави максималната си помощ и подкрепа на България, преди тя да влезе в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., и нашето сътрудничество продължава във всички области – военно, икономическо, културно и т.н. В първите месеци на моето пребиваване имах възможност много да пътувам, посетих вече 7 области. За мен да посетя област, означава преди всичко да направя посещение на уважение към областния управител и кмета, а ако има такъв - и към ректора на университета, но също така да имам контакти с представители на културата и на местното предприемачество. Много съм щастлив, че направих тези посещения и в някои от областите бях повече от един път, защото разбрах колко много още има да се прави в посока на нашето сътрудничество. Единственото, за което съжалявам, е, че не говоря български, въпреки че в момента го изучавам. Но, от друга страна, мога да кажа, че българите говорят много езици, така че аз нямам никакъв проблем да общувам с тях. П.К.: Имате много задължения, разбира се, преди всичко насърчаването и развитието на политическите и икономическите отношения между България и Италия. Но прави впечатление специалното ви отношение към културно-историческото наследство. Разкажете ни малко повече за това. С.Б.: Мисля, че е много важно за един посланик на Италия в България да набляга на културното сътрудничество между двете държави. България, която от много дълги векове не си е сменяла името, е развивала функции и имала огромно значение в много културни области. Очевидно е, че България, която е една страна, създала глаголическата азбука и кирилицата и разпространявала православието на изток и на запад от себе си, има изключително голямо влияние. Голямо значение имат и отношенията между нашите две страни. Видях, че в България има огромни и много древни забележителности - археологически, които не отстъпват на тези в Италия. Видях, че има исторически ценности, които са също толкова ценни, колкото италианските и тези по света. След като прочетох превода на Паисиевата история и Семанското евангелие, разбрах колко са ценни тези постижения на българския дух и колко е важно това да се обменя като опит между България и Италия. Именно защото видях колко много неща още могат да се направят относно насърчаването и развитието на тези исторически забележителности, аз сметнах за необходимо да се занимая именно с това. П.К.: Участвахте като официален гост говорител на Втория конгрес на инвеститорите в туризма през септември, организиран от Националния борд по туризъм под патронажа на президента на Република България г-н Георги Първанов. Какво беше вашето послание към форума и как оценявате потенциала за развитие на туризма в България? С.Б.: Когато бях поканен от Националния борд по туризъм да участвам в този конгрес на инвеститорите в туризма, аз казах, че няма да дойда само за да присъствам, а бих искал да се изкажа. По този повод аз казах, че могат да се получат повече субсидии от Европейския съюз, от Италия, от българските инвеститори, трябва да могат да се приемат повече туристи и от България, и от останалата част на света. Според мен инфраструктурите могат да бъдат подобрени. Мисля, че ще бъде необходимо да се подготви по свой начин общественото мнение, тъй като няма пълно разбиране за това какво туризмът би могъл да донесе на страната. Мисля, че може да се извърши съответната работа по съхраняване и консервация на археологическите забележителности така, че те да бъдат съхранени за сегашни и бъдещи поколения. Смятам, че тези забележителности трябва да бъдат достатъчни сами на себе си, т.е. те да могат да се издържат, тъй като държавата няма да е в състояние непрекъснато да отделя средства за тяхното развиване. Казано с други думи, смятам, че българските исторически забележителности трябва да получат повече популярност, повече достойно място и това може да стане, като се органиират съответни информационни центрове. В светлината на тези думи искам да кажа, че през 2006 г. беше подписан един договор между Министерствотото на културата на Република България и област Кампания със столица Неапол, Археологическия надзор на Помпей и Националната Асоциация на строителните предприемачи Кампания. П.К.: Наскоро посетихте Италия, Неапол, с делегация от България. Форумът бе поздравен лично от министъра на външните работи на Италия г-н Франко Фратини. Кой ви придружи на това пътуване и каква бе основната цел? С.Б.: Аз бях наскоро в Неапол, където придружавах заместник-министъра на културата Явор Милушев. Целта на нашето посещение беше да представим окончателния проект на споразумението, което беше подписано през 2006 г. С него всъщност се определят основните исторически забележителности в България, като се описва подробно цялостното им състояние. Това бе една прекрасна възможност да видим колко чудесна работа е свършена от италианци и българи през последните две години. Но също така наблегнахме и на това, как толкова много работа не бива да отива на вятъра, а трябва да продължим напред. Да се върви напред, означава да се избере едно конкретно място, в случая избрахме Хисаря, и то да се подпомага от област Кампания, за да продължава своето развитие. Това, което имаме предвид, са прекрасните български възможности, подпомогнати от големия италиански опит, да направят така, че да създадем нещо като генерален план, в който да се опише именно как да се развиват тези области, в случая Хисаря. Разбира се, като се говори за насърчаване на културния туризъм, не означава, че трябва да се ограничаваме само до културата. Той трябва да включва политически, икономически, спортни аспекти и други. Казано накратко, това означава, че един турист не иска само да кара ски или да лежи на плажа, той иска да прекара една интелигентна, изпълнена със събития ваканция. В случая с Хисаря туристите също ще могат да спортуват, ще имат най-разнообразни забавления и освен това ще могат да посетят места, където се произвежда например вино. Така че това е един генерален план, в който човек може да избере едно или повече места за развиване на тази дейност, които да спомогнат за общото развитие на региона. Хисаря е само първата забележителност, която ще бъде развивана с помощта на регион Кампания, но ние имаме предвид и други области, които ще могат да бъдат развивани впоследствие. От италианска страна кампанията ще има нужда от урбанисти, инженери, архитекти, икономисти, изкуствоведи и археолози. Това няма да е проект, който да се развива за един месец или за шест... Но аз съм твърдо убеден, че подобни дългосрочни и широкомащабни проекти могат да спомогнат за общото развитие на културния туризъм. П.К: 2009 година ще отбележи 130 години от официалните дипломатически отношения между България и Италия. Каква е вашата генерална визия, планът ви за тази година и как ще усетим Италия по-близо до нас? С.Б.: Тези чествания искат да припомнят на двата народа всичко онова, което ги сближава. Надявам се, че по повод това честване ще има размяна на дипломатически визити, както и ще могат да бъдат подписани важни съществени споразумения. Естествено, и България в Италия, и Италия в България ще организират културни прояви. Ще бъда щастлив и ако туризмът намери място в тези прояви във форма, която допълнително ще уточним. В епоха като тази, в която всичко става бързо известно посредством електронните средства за информация, трябва да направим и нещо ефективно, което да бъде полезно. Например културни прояви... Мисля, че първото събитие, което можеше да бъде посетено на тази 130-годишнина, беше оперният спектакъл „Момичето от Златния запад” от Пучини. Това оперно представление бе под мой патронаж и е било представено за първи път преди 50 години в Русе. Режисурата на първия спектакъл е била на Евгени Немиров, който пък е баща на Вера Немирова, режисьор на този спектакъл. Искам да подчертая, че има една инициатива, в която аз се ангажирам, която вече има успех, и това е инициативата за борба срещу тумора на гърдата. Мисля, че няма да бъде упрекнат да говоря в едно интервю, посветено на културния туризъм, и за такъв един проект, но смятам, че Италия е страна, която иска да направи много неща в помощ на България. П.К: Ваше Превъзходителство, благодаря ви за този разговор и още повече за вашето изключително отношение към моята страна. С.Б.: Изключително, както вие казахте, е малко прекалено, но аз се радвам и ще се радвам, ако дойдат добрите резултати. Благодаря.