Рая Атанасова Едва през следващата година българският бизнес ще може реално да оцени какви са били отстъпките по отношение на емисиите на парникови газове. Това коментираха пред „Класа“ експерти след срещата на страните – членки на ЕС, в Брюксел за промените в климата и намаляване на вредните емисии. Реално през 2009 г. България за пръв път ще участва в схемата за търговия на емисии. Индустрията очаква да бъде приет списъкът на секторите, подложени на въглеродно изтичане. В края на годината в Копенхаген ще стане ясно ще има ли глобално споразумение за борба срещу промените в климата. Какво постигнаха страните в преход, сред които е и България? В Брюксел бе решено да се дефинират критерии за определяне на секторите, изложени на риск от т.нар. „изтичане на въглерод“. Това са секторите, които има опасност да бъдат преместени в трети страни извън европейската регулация. Те имат голям относителен дял на отделяното количество въглероден диоксид в атмосферата и купуват най-много емисии на единица продукция. За да не бъде преместено производството, бизнесът ще получи 100% свободни квоти. Те ще се търгуват, без да се плащат съответните разрешителни. След като бъдат дефинирани критериите за рисковите сектори, ще стане ясно къде няма опасност от „изтичане на въглерод“ - например в енергетиката. Делът на емисиите, които ще се продават на аукцион за тези сектори, ще бъде 20% от отпуснатите на всяка държава квоти през 2013 г., 70% през 2020 г. и 100% през 2027 г. За страни с над 30% производство на енергия от въглища се увеличава делът на емисиите, които ще се предлагат на търг - за енергийния сектор от 30% на 100% през периода 2013 – 2020 г. Предвижда се въвеждане на бонус от 5% емисиионни квоти за енергетиката при екстремални метеорологични условия за съответната година. Страни членки с ниско равнище на БВП получават допълнително разпределение на 2% квоти от общото количество като България получава 15%. Европа се отказа от поставянето на изисквания за междинни цели за намаляване на емисиите за 2013 г. Ще бъдат отпуснати 300 млн.тона емисионни права за развитие на пилотни проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. В Брюксел бе решено също така 50% от държавните приходи от аукциони да се пренасочат за национални проекти за намаляване на емисиите или за проекти извън ЕС. В същото време се избра алтернативна база за определяне на количеството квоти за предлагане на търг. Индустрията е в изчакване Повечето оценки са, че Европа отстъпи по отношение на исканията на страните в преход. Важното според експертите е, че са били отчетени нуждите на тези държави, които преструктурираха икономиките си, в резултат на което намалиха и емисиите на вредни газове. В развитите страни обаче те не само не намаляха, а напротив – отбелязаха увеличение. Засега базовата година за разпределение на квотите е 1990 г., а за България 1988 г. Тук не се отчита напредъкът в периода 1990 - 2005 г. „С избора на алтернативни варианти за база комисията се изправя срещу приетата от самата нея конвенция“, коментира изпълнителният директор на Института по енергетика Христо Христов. Той посочи, че през януари 2009 г. ще излязат и документите и решенията, взети на високо политическо ниво. Тогава ще може да се коментира какви реално ще бъдат отстъпките за развиващите се страни. Според Христов е важно плавно да се стигне до увеличаване на цената на електроенергията. У нас промяната още не е калкулирана в цената на тока В България все още цената на квотите не е калкулирана в цената на електроенергията, обясни Христов. Това може да доведе до рязък скок на цената на тока след 2013 г. Според специалистите в бранша досега битът у нас плаща най-ниските цени на електроенергията, а промишлеността - едни от най-високите в Европа. Затова субсидията за бита трябва да спре, коментира още Христов. Съотношението може да е дори 50% поскъпване за бита срещу почти нулево за бизнеса. Той допълни обаче, че това е сложен баланс, който все още не е анализиран от никого. Много важно е Европа бързо да изготви списъка на секторите, подложени на въглеродно изтичане. Както металургията, така и циментовата индустрия се надяват да влязат в този списък. Основен критерий ще бъде цената, която ще плати на бизнеса за правото да излъчва емисии след 2013 г. Тя не трябва да надхвърля брутната добавена стойност на продукта. Така ще може да определи цената на електроенергията и да се вземат навреме инвестиционни решения, категорични са експертите. „За циментовата индустрия решенията в Брюксел са приемливи и изпълнението им ще намали заплахите от фалити в сектора“, каза Владимир Старирадев, изпълнителен директор на Асоциацията на циментовата промишленост. Той е оптимист по отношение на влиянието на кризата. У нас предстоят инвестиции в инфраструктурата, и съответно – производство на цимент, аргументира се Старирадев. „Секторите трудно се ориентират какви са отстъпките, постигнати в Брюксел“, смята Политими Паунова, изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Според нея металургията, с изключение на „Кремиковци“, е постигнала най-добрите технологии и няма как емисиите още да намаляват. Енергетиката обаче е далеч от най-добрите технологии, твърди тя. Засега според нея не може да се предвиди колко емисии ще излъчват тецовете в комплекса „Марица изток“. Предизвикателство пред европейската икономика Ако Индия, Китай и Русия не се присъединят към протокола от Киото до срещата за климата в Копенхаген, Европа ще бъде изправена пред голямо предизвикателство. Усилията само на ЕС за намаляване на емисиите и борбата срещу измененията в климата не са достатъчни и ще станат безсмислени. По-ниските изисквания ще принудят европейската индустрия да изнесе производствата си там. Това ще повлияе на конкурентоспособността на европейската икономика. В същото време в световен мащаб преместените производства ще генерират не само същото количество емисии, а дори и повече, тъй като ще са далеч от надзора на Брюксел.