Петкан Илиев Прелиствайки монографията на доц. Саздов „Социалната политика в законодателството на демократична България (1880-1912 г.)”, веднага възникват аналогии със случващото се в най-новата демократична история на страната. Понякога това буди усмивки, но друг път ни кара да се замислим, че топлата вода вече е открита и че всяко ново нещо на практика е преоткрито старо. „Нищо ново под слънцето”, би възкликнал непредубеденият читател и вероятно днешните законодатели и висши държавни чиновници биха прочели с интерес собствените си законодателни инициативи реализирани още преди повече от век. Точно преди 125 години (декември 1883 г.) се провежда втората сесия на Третото обикновено народно събрание, на която за първи път се внася от парламентарната комисия доклад за приемане на Закон за развитието на народната промишленост (Държавен вестник, бр. 138 от 22 декември 1883 г.). Целта е да се стимулира съществуващата „малка индустрия”, която сериозно се конкурира от силно нахлуващата след Кримската война (1853-1856 г.) по река Дунав промишлена продукция от западните държави. Надеждата е, че с развитието си тя ще започне да поглъща освобождаващата се работна ръка от селското стопанство. Формулираните четири члена на закона задължават всички граждани на държавна служба – чиновници, стражари (полицейски, горски, митнически), разсилни, войници и др. да се обличат и обуват с местни вълнени платове, местни кожени изделия и друга продукция, произведена в страната. Набързо изработеният закон със своите само четири члена едва ли би могъл да разреши големия проблем на българската промишленост с реализацията на своята продукция и осигуряването на нови работни места за освобождаващата се работна ръка, вкл. високата скрита безработица. Нещо подобно се случва и в най-новата ни демократична история Движение „Напред” готви законова промяна, с която да се задължи държавната администрация да се облича само с дрехи родно производство. Целта е да се подпомогне българската икономика по време на финансова криза, тъй като при задълбочаването й половината от заетите в текстилния бранш могат да се окажат на улицата. Според прогнозата направена от Съюза по трикотажна промишленост при подобно развитие на стопанската криза около 90 000 души от бранша ще бъдат съкратени. Оптимистичните разчети сочат 30% съкращения в отрасъла. Основание за подобни прогнози е силната зависимост на бранша от износа да ЕС (около 80% от продукцията се експортира за държави членки на общността). Така например през октомври спрямо септември 2008 г. се наблюдава намаление при производството на текстил и изделия от текстил, без облекло – с 6,3%. На годишна база производството на облекла в България спада със 7,7%. Групата продукти, в която са включени обувките, отбелязва 19% годишен спад. Тоест тенденцията за сектора е негативна. Недоволството на родните производители е от факта, че облекла за армията и полицията се шият в Китай, вместо това да се извършва от български фирми. В същото време в български предприятия шият дрехи за държавни служители по поръчки от Франция и Холандия. Засега подобна законодателна инициатива, задължаваща българските държавни служители да купуват дрехи и обувки родно производство, според експерти трудно ще бъде реализуема. На първо място трудно може да се докаже произхода на закупената стока Въпрос на подмяна на етикети. Второ, качествените български облекла едва ли могат да бъдат закупени с полагащите се на чиновниците средства. В момента за служебно облекло на държавните служители за следващата година са предвидени 12,791 млн. лева. Дори и при лекото повишение на досегашния размер на полагащите се средства, които за различните длъжности варират от 150 до 450 лева, трудно може да се закупят едновременно повече от 1 костюм и 1 чифт обувки, и то не от много високо качество. С други думи призивът „Купувай българското” едва ли ще заработи при този размер на получаваните средства и ценовите равнища на българските облекла и обувки. Трето, законовите ограничения за избор на български производители може да се изтълкува като неразрешена форма на протекционизъм. Неслучайно един от етапите, през които ще премине сегашната икономическа криза, е икономическият национализъм, вкл. заплахата от протекционизъм според анализатори. Наченките на подобни явления според експертните оценки ще започнат да се наблюдават след месец октомври, ако кризата продължи да се задълбочава. Едва ли е случаен фактът, че лидерите на 21 държави от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) поеха задължението да не прилагат каквито и да било протекционистки мерки през следващите 12 месеца. В крайна сметка икономическата криза ще принуди българина да перифразира призива „купувай българското, не купувай евтиното“. А евтиното идва от Далечния изток.