Рая Атанасова Създаването на публично-частен паричен фонд, който ежегодно да стимулира почивките на българи в страната ни, ще предложи туристическият бранш. Мярката цели да бъде преодоляна кризата в сектора, съобщиха източници на „Класа”. Предлага се във фонда работодателските организации да внасят определена сума, която да покрива част от ваканцията на нашенеца. 50 млн. евро могат да се вложат още в първата година, коментират представители на бранша. Световната финансова криза пробуди сектора Изведнъж активността на бизнеса се изостри. Всички проблеми излязоха отново на дневен ред – липсата на инфраструктура, необходимостта от адекватна реклама и от политика за привличане на българския турист. Тепърва предстои сериозният дебат за изготвяне на конкретни мерки срещу кризата. Представителите на бизнеса разбраха необходимостта от сериозна стратегия за устойчиво развитие на туризма. Всъщност причината да се заговори за създаването на туристически фонд е, че в условия на криза пазарите се свиват и чуждестранните туристи намаляват многократно. Така в момента българите се оказват спасителен сал за родния туризъм. С 80% ще намалеят посетителите на българските курорти Очаква се най-засегнати от кризата да бъдат бедните и средните слоеве на населението на Европа, включително и в България. А това са около 80% от туристите в нашите курорти. Това означава, че почти с толкова може да спадне туристопотокът. Слабият английски паунд спрямо еврото ще намали притока на английски туристи особено за зимните комплекси, прогнозират специалистите. Времето за престой в хотелите и туристическите курорти ще се намали спрямо сегашните 14-10 дни. Както „Класа” вече писа, ефектите от кризата ще се почувстват най-вече от малките и средните фирми в туризма. Вътрешната задлъжнялост в сектора е около 30 млн. евро спрямо малко над 2 млрд. евро оборот за тази година. Междувременно инвестициите в големите проекти бяха замразени. Спорните мегапроекти, сред които „Супер- Боровец”, „Паничище”, „Перелик”, „Бодрост-Картала” и др. ще забавят темп. Все още обаче голяма част от инвеститорите не искат да признаят, че може да има свиване на разходите. Планираните вложения за следващите години в големите ски курорти са около 2 млрд. евро. Хотелиерите вероятно ще намалят печалбата си с до 30%, ако не се вземат адекватни мерки, включително с участието на държавата, коментират инвеститори. Някои просто ще отложат планираните нови вложения или ще ги замразят. Това ще бъде повлияно и от забавянето на важни инфраструктурни проекти, сред които най-вече летища и пътища. Специалистите предвиждат намаляване на персонала в обслужващите заведения, понижаване на качеството, по-малко разходи за иновации. Вече се усеща загубата на конкурентоспособност Според експертите несъобразената ценова политика на някои български туристически фирми ще доведе до по-висока конкурентоспособност на Турция, Гърция и Кипър. Те предлагат по-ниски цени, а и по-добри услуги на българите. От друга страна, сънародниците ни годишно изразходват над 1 млрд. евро за пътувания и почивка в чужбина. Част от тези средства могат да останат у нас, замисля се бизнесът. Затова друга много важна мярка, която ще предложи браншът, е пакетните почивки на нашенеца да се облагат с по-ниска ставка от 7 на сто, а не 20 на сто. Дебатът за ДДС в туризма се води от близо две години, когато браншът се надигна заради увеличаването на ставката за чужденци на 20%. Туризмът е единственият сектор у нас, който ползва подобни облекчения. В ЕС обаче стандартният размер на ДДС в туризма е 15%. Почивките задължително да преминават през туроператор Задължителното минаване през туроператор е друга обсъждана от бранша антикризисна мярка. Според специалистите трябва да се постигне гъвкава политика особено на специфичните дейности и алтернативните услуги. Бизнесът ще предложи създаването на сдружения за подобряване на инфраструктурата, информационно-резервационните центрове в страната и развитие на семейното хотелиерство. Имаме потенциал и за развитие на около 30-40 местни дестинации в недостатъчно посещавани райони – например Враца, Добрич, Троян. Облекчените условия при кандидатстване за средства от еврофондовете са друга мярка, която може да помогне на малкия и средния бизнес. Браншът предлага по-ефективно да се използват европарите за обучение на кадрите. Предвижда се още съгласуване на ценовата политика на хотелиери, туроператори и туристически агенции. В същото време трябва да бъдат решени визовите проблеми за страните извън ЕС - Русия, Украйна, Сърбия, Македония, Китай. В комисията по туризъм към Министерския съвет представителите на сектора поискаха с 14 млн. лв. да бъдат увеличени парите за реклама на България. Сега се дават около 3 млн. лв. от общо 5,8 млн. лв. бюджет на Държавната агенция по туризъм (ДАТ) за 2008 г. Преди седмица ДАТ получи по оперативна програма „Регионално развитие” малко над 39 млн. лв. за 6 проекта. Те включват стратегия за бранд на България, създаване на мрежа от информационни центрове, стратегии за националния туристически продукт и маркетингови проучвания. В условия на криза за бизнеса и това не се оказа достатъчно. Създаването на туристическия фонд тепърва ще се обсъжда с работодателските организации. Според Донка Соколова, председател на Българската асоциация на туристическите агенции, е необходимо браншът да се обедини около конкретни мерки. В окончателен вид обаче стратегията за мерките срещу кризата в туризма ще бъде готова вероятно в средата на януари. Сред хотелиерите има и оптимисти Все още не е съвсем ясно какви точно ще бъдат последствията от кризата за туризма. Някои хотелиери са песимистично настроени, но според други криза няма и записванията си вървят по старому. Дори това да е така, спад на приходи, инвестиции и фалити на фирми вероятно ще има. Все пак почиващите може да не намалеят с повече от 5%, признават експерти. Кризата може почти да не удари българския туризъм, това зависи обаче от конкретните стъпки на бизнеса. Браншът поиска такива мерки от агенцията по туризъм, която обаче все още не е готова и прехвърли топката в ръцете на частния сектор. Той ще използва възможността да реши някои от проблемите, но затова му трябвала държавна подкрепа.