Георги Велев Реалното строителство на АЕЦ „Белене“ няма да започне преди втората половина на следващата година, прогнозира председателят на Агенцията за ядрено регулиране(АЯР) Сергей Цочев. За да започне да се налива фундаментът на блоковете, от агенцията трябва да предоставят разрешително за строеж. Това ще стане, след като се разгледат всички документи по техническия проект на ядрената централа. Министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров каза преди време, че реалното строителство на АЕЦ „Белене“ може да започне още през май 2009 г., когато бъде одобрено строителството от АЯР. От агенцията обясниха, че НЕК и „Атомстройекспорт“ като изпълнител на проекта все още не са представили пред регулатора всички документи по техническия проект, а за четири месеца е на практика невъзможно да се одобри цялата документация. Цочев увери, че тя ще бъде представена за разглеждане до края на годината. „Опитваме се да бъдем максимално гъвкави, но прегледът и експертизите, извършвани от специалистите на АЯР, ще продължат колкото е нужно“, посочи Цочев. От агенцията обясниха, че определеният преди година срок от минимум 9 месеца за разглеждане на документите не е задължителен. Според Цочев реалистичният вариант за издаване на разрешително е септември 2009 г. В момента на площадка "Белене" се извършват подготвителни работи. Те не изискват разрешение от ядрения регулатор. Изпълнителят на проекта – руската компания „Атомстройекспорт“, имала достатъчно работа в момента, за да се притеснява кога ще бъде издадено разрешението за наливане на първия бетон, заявиха експертите. Ядреният регулатор няма да изпраща свои експерти в Русия, които да следят за строителството на двата 1000-мегаватови реактора за АЕЦ „Белене“. Въпреки това агенцията ще осъществява постоянен контрол върху производствените дейности. Блоковете са от трето поколение, като официално договорът за строителство на централа е за сумата от 4 млрд. евро. Оборудването за АЕЦ „Белене“ вече е поръчано, но не е уточнено кога ще започне производството, обясни Цочев. RWE още обмисля участието си в проекта Междувременно одобреният от НЕК за стратегически инвеститор в новата мощност германски концерн RWE и вчера не взе решение дали да инвестира пари в българската централа. От компанията не дадоха подробности защо не е била одобрена инвестицията. През седмицата ще има развитие, коментират германските медии. По време на заседанието на надзорния съвет на концерна в четвъртък имаше протести на различни екологични организации пред централата на RWE в Есен. През миналата седмица в компанията бяха получени и писма от български депутати и румънски кметове, в които се обясняваше, че заради АЕЦ „Белене“ ще има проблеми в редица сектори на икономиката в района според германските медии. В същото време източници на „Класа“ коментираха, че изграждането на втора атомна ще се забави поне до 2015 г., а самият проект ще се оскъпи поне до 6 млрд. евро. От АЯР добавиха, че до октомври догодина трябва да бъдат подновени и лицензиите на блокове V и VI в АЕЦ „Козлодуй“, за да могат да продължат да работят. По оценка на международни експерти модернизацията на блоковете е най-мащабната, извършена досега на реактори от този тип, и няма да има проблем те да подновят лицензиите си. Цочев обясни, че в агенцията не е постъпвало запитване за строителство на VII и VIII блок в „Козлодуй“, както е записано в проекта за енергийна стратегия на страната. От АЯР обясниха, че горивото от първите два малки блока на първа атомна вече е транспортирано до Русия, а до две години се очаква да започне и извеждането от експлоатация и демонтирането на оборудването. Очаква се през 2015 г. да бъдат демонтирани и реакторните отделения на малките блокове. На площадката на „Козлодуй“ вече се строи и хранилище за сухо съхранение на отработеното ядрено гориво, което трябва да бъде завършено до 2010 г. За изграждането му са отпуснати 50 млн. евро от Международния фонд „Козлодуй“. От 1999 г. до сега в два фонда - за радиоактивни отпадъци и за извеждане от експлоатация на ядрени мощности, са събрани общо 1,091 млрд. лв., каза Цочев. Фондовете се управляват от Министерството на икономиката и енергетиката и по тях могат да се финансират проекти и да се реализират мерки за енергийна ефективност. От АЯР са подготвили промени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Едно от предложенията е в двата фонда да се събират отделно пари от АЕЦ „Козлодуй“ и от АЕЦ „Белене“, след като втората централа бъде построена. Идеята е всеки лицензиант да плаща вече не на база произведена електроенергия, а на база отработено ядрено гориво, обясни Цочев. Промените в закона ще бъдат предложени за разглеждане още през тази седмица, добавиха от АЯР. Откриват нов далекопровод до Македония Далекопроводът „Червена могила – Щип“, който ще бъде втората енергийна връзка между България и Македония, ще бъде открит днес, съобщиха от НЕК. Електропроводът е втората междусистемна връзка между страните, но строителството му се проточи повече от десетилетие. Общата дължина на електропровода е 150 км, от които 80 км - в България, и и 70 км - в Македония. Македонската електропреносна компания МЕПСО подписа договори за отсечките в Македония и в България. Главен изпълнител на проекта е германската компания SAG Energieversorgungsloesungen, а консултант на проекта е швейцарската фирма Colenco. Изграждането на междусистемния електропровод се финансира със собствени средства на НЕК и МЕПСО и чрез заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, отпуснат на македонската компания. Стойността на проекта е 19 млн. евро.