Моника Стоянова Сериозните проблеми, които излизат на дневен ред във ВиК сектора у нас, и предизвикателствата при усвояването на средства по европейските програми в най-скоро време ще принудят дружествата да потърсят някакви форми на обединение помежду си. Това съобщи за „Класа“ инж. Ганчо Тенев, изпълнителен директор на ВиК Бургас и член на Управителния съвет на Българската асоциация на водите. По думите му това ще се наложи, защото при усвояването на по-големи инвестиции малките населени места няма да имат възможност да понесат увеличението на цената на водата. „Необходимо е общините да се окрупнят и всяка една да е с население повече от 50 хиляди жители“, каза Тенев. По този начин общините ще са по-малко на брой, но ще обслужват по-голям брой население, което би трябвало да доведе до по-добра услуга. “Прекалено много се акцентира върху големите общини, а никой не обръща внимание на малките”, категоричен бе Тенев. Той обясни, че е логично инвестициите и интересът на чуждите фирми да е насочен към големите градове, където възвращаемостта е сигурна и по-голяма. Сериозният проблем обаче е, че малките населени места нямат необходимия капацитет да усвоят инвестициите и във всеки един случай са губещи. „Единствено големите общини ще могат да намерят необходимия ресурс, за да съфинансират големите инфраструктурни проекти по програми като ИСПА, както и по структурните фондове на ЕС, където изискваното съфинансиране е в рамките на 25%“, смята браншовикът. Прогнозата му е, че дори и малките общини да успеят да усвоят инвестициите и да реализират проектите, цената на водата трябва неколкократно да се повиши. Към момента тя се регулира от Държавната комисия за енергийно и водно регулира, а посоченият праг за нейната стойност е не повече от 4% от доходите на населението. Като пример Тенев посочи, че ако в едно малко село с население 500 души се изгради чисто нова канализационна система, цената на водата има вероятност да се повиши почти до 5 лв. “Невъзможно е да поискаме такава сума от хората и следователно такава мрежа ще работи изцяло на загуба”, каза Тенев. В този случай стойността се разпределя между жителите на по-голямото населено място. Другият сериозен проблем пред ВиК операторите у нас е, че има една група от населението, които са социално слаби и може би ще трябва за тях да се дават помощи за вода. В Бургас изпълняват проект по ИСПА за 21 млн. евро До края на 2009 г. трябва да приключи реализацията на интегрирания воден проект на Бургас, който се финансира със средства по програма ИСПА и със заем от Световната банка, а стойността му е 21 млн. евро. Проектът е разделен на два лота - "Рехабилитация на водоснабдителната мрежа в гр. Бургас" и "Разширение на канализационната мрежа в гр. Бургас". Изпълнител и за двата лота е австрийската компания “Алпине Бау”, която в момента е и един от кандидатите да дострои част от магистрала “Тракия”. Консултант по проектите е английската компания Mott MacDonald Ltd., която пък е избрана след проведена международна тръжна процедура. Към момента изграден и въведен в експлоатация е първият етап от проекта с дължина 12,5 км - подмяната на основния водопровод между водоем „Лозово” и хотел „Мираж”. На 60% пък е изпълнено изграждането на пречиствателна станция „Бургас” за третично пречистване на водата. Доста сериозен проблем за ВиК дружествата е амортизираната водопроводна мрежа. По експертни оценки практиката е 2% от водопреносната мрежа да се подменя всяка година или на всеки 50 години трябва да се изграждат изцяло нови ВиК системи. Факт е, че подновяването у нас трябва да започне незабавно и с бързи темпове, за да се навакса голямото изоставане. За целта трябва да се заложат не 2, а 4% годишна смяна на амортизираните тръби. Законът няма да реши напълно всички проблеми “Отдавна чакаме проектът на закона за ВиК да бъде приет, но той определено няма да реши всички проблеми”, твърди Ганчо Тенев. По думите му изключително важно е във ВиК сектора да се реши въпросът със собствеността на мрежите и начина, по който те се отдават на концесия. С приемането на закона за ВиК ще се наложат и промени в счетоводните закони за експлоатацията на публична собственост и в закона за концесиите и начина на отдаването на собствеността. Причината е, че публичната държавна и общинска собственост може да се ползва единствено под формата на концесия. Около мнението, че законът за ВиК решава основно проблема със собствеността се обяви и народният представител и член на Комисията по околната среда и водите в НС и член на УС на Българска асоциация по водите Борислав Великов. Той също бе категоричен, че приемането му се е забавило твърде много. Освен това част от предложенията на асоциацията не са били взети предвид. “Мисля, че между първо и второ четене на закона може би ще се наложат промени”, допълни Великов. Той също коментира малките общини и привличането на инвестиции в тях. По думите му самостоятелните малки ВиК дружества вече не са жизнеспособни и нямат възможност за привлекат инвестиции. Затова трябва да се мисли или за окрупняване, или за някаква форма на допълнително организиране на малките общини. „Обединяването на ВиК дружествата може да стане в средносрочен или дългосрочен план, когато те се стабилизират“, каза за „Класа“ зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройство Димчо Михалевски. Според него на този етап това няма как да се случи. Михалевски обаче не се ангажира с период, в който ВиК фирмите ще започват да се окрупняват. По думите му крайно необходимо в момента е законът да се приеме, защото прекалено много се е забавил, а общините вече усещат негативите от това. Проектозаконът за ВиК трябваше да се обсъди на 27 ноември в МС, но в последния момент беше свален от дневния ред на заседанието. Зам.-министър Михалевски каза, че причината за това е все още липсата на единна позиция между строителното министерство и Министерство на околната среда и водите.