Нихат Кабил е роден на 5 декември 1962 г. в село Подайва, Разградско. Завършва агрономство във Висшия селскостопански институт в Пловдив. Бил е зам.-министър, а по-късно и министър на земеделието в кабинета на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев. Депутат в 40-ото Народно събрание от парламентарната група на ДПС. - Г-н Кабил, защо българските земеделски производители получават по-малко пари от колегите си в ЕС? - Това идва от договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. От акта на присъединяването ни има една скала за изравняване на плащанията на новите страни членки спрямо 15-те стари. Образно казано, ако вземем двама абсолютно равнопоставени фермери във Франция и в България, френският фермер получава 100 единици европейски средства като субсидия за своето производство, а българският - 25%. През следващите 5 година тези проценти се увеличават с по 5% на година спрямо старите страни. А след това се увеличават с 10%. Изравняването става през 2016 г. На практика българските фермери получават финансиране от три отделни европейски фонда – за гарантиране на земеделието, откъдето идват средствата като преки плащания на площ и за пазарна подкрепа, за развитие на селските райони и за рибарство. Първите 3 години имаме право на 20% на годишна база от фонда за развитие на селските райони. Можем да прехвърляме пари към преките плащания. Нашата опция изтича догодина. България е заявила, а Европейската комисия се е съгласила 20-те процента за 3-годишните период да ги преоформим така: 2007 г. – 25%, 2008 г. - 20%, 2009 г. – 15%. Оттук вземаме средства и ги слагаме към преките плащания. Но тази сума е недостатъчна. По договора за присъединяване имаме право да достигнем общо по преките плащания до 55% от сумите, на които имат право старите страни членки. Недостигащата част от парите ги вземаме от бюджета на България, без те да се смятат за държавна помощ и без да се изисква допълнително съгласие от ЕС. Така през първата година ние имахме право на 55%, втората - на 60%, третата - 65%, четвъртата – 70%. - Защо тогава са недоволни земеделските производители? - Недоволството идва от това, че България беше единствената страна, която през първата година от присъединяването – 2007 г., доброволно преди присъединяването на ниво правителство реши да няма национални доплащания от бюджета. С други думи плащанията към фермерите по схемата единно плащане на площ да бъде само от европейския фонд. Причината бе, че заради присъединяването ни към ЕС имаше съмнение, че няма да изпълним приходната част от бюджета. Прогнозата бе за 400-500 млн. лв. по-малко от ДДС. Тъй като фермерите за първи път получават средства от ЕС, за да не напрегнем прекалено много разходната част на бюджета, се реши първата година да се откажем от тези плащания. - Но през 2007 г. имахме излишък. - Тогава се получи излишък, но не се направиха плащания, защото те не бяха декларирани като процент и крайна сума в Европейската комисия. Сега ситуацията е аналогична на миналата година. Пак има нежелание от страна на Министерството на финансите средствата да бъдат заложени в бюджета. В момента аргументите са финансовата и икономическата криза и неяснотите по приходната част. Позицията, която аз застъпвам и около която се обединява ДПС като парламентарна група, е, че трябва да бъдат заложени в бюджета 378 млн. лв. за преки плащания към фермерите. За 2009 г. трябва да бъдат увеличени разходите, където има стандарти, приети със закони - например в образованието. България има към стотина професионални гимназии. Една трета от тях са към МЗХ. Там има стандарт за издръжка на ученик, ръст на заплати и социални осигуровки. Бюджетът е направен така, че тези средства не се вземат отникъде. А фонд „Тютюн“ се намалява 30 млн. лв. - парите просто се дърпат и се разпределят. Това автоматично води до необвръзка в бюджета на самото министерство с 84 млн. лв. Реално бюджетът за 2009 г. е изчислен на 93% от заплануваната разходна част. Така, както той е направен за МЗХ, намалението е под 80%. Това сериозно ще удари най-вече издръжката на цялостната система и ще даде отражение върху всички политики, които изпълнява министерството в аграрния сектор. Освен средствата за доплащане в националния бюджет към преките плащания на площ не са заложени 61 млн. лв., които през интегрираната система за администриране и контрол ще отидат към животновъдните ферми. Тук е и субсидията за мляко на тон. - Тоест фермерите и през 2009 г. няма да получат национално доплащане за мляко и за животни. Защо? - Защото не са заложени в бюджета за догодина. Ние искаме те да бъдат разписани във фонд „Земеделие”. Мисля, че ще постигнем разбирателство с коалиционните ни партньори, за да не оголим онези секторни политики, които имат много сериозен принос към икономическото развитие на малките и средните единици. Земеделието е единственият отрасъл от реалната икономика, който всяка година дава положително търговско салдо с около 200-250 млн. долара. Приблизително агросекторът дава около 1% ръст всяка година в брутната добавена стойност. - Колко средства ще бъдат вложени в сектора, ако се изплатят европейските и националните субсидии? - По всяка вероятност само националните плащания ще са над 500 млн. лв. С европейските средства тя отива над 1 млрд. - Проблемите в САПАРД се появиха, когато вие бяхте министър. Не можехте ли да ги предотвратите? - Аз бях министър от 2005 г. до 2008 г. Акредитацията на САПАРД стартира 2000 г. Реално до края на 2001 г. бяха реализирани 25-30 проекта. По мое време започна масирана кампания срещу САПАРД. Имаше период, в който САПАРД беше мръсна дума, програмата се беше превърнала в синоним на най-големите грабежи. Затова винаги съм казвал, че ако аз съм проблемът и ако моето излизане от системата ще реши проблемите, на драго сърце ще го направя. В моите отговорности като министър съм съблюдавал принципа всички процедури и критерии, заложени в акредитацията на програмата, да бъдат изпълнявани. Стремежът е максимално да оползотворим средствата. Твърдя, че през лятото на 2006 г. програма САПАРД щеше да бъде приключила като договаряне, а към днешна дата щяха да бъдат разплатени всички проекти. - Защо не се случи това? - През май 2005 г. в пленарната зала предложих законопроект за ратификация на годишното финансово споразумение за 2004 г. След приемането му можем да разплащаме парите по проектите. А след като договорът е подписан и от еврокомисаря по земеделието на ЕС, Европа ще ни възстанови средствата. Всъщност програмата по акредитацията и по многогодишното финансово споразумение приключваше през 2006 г. Беше май 2005 г., а стоеше 45% от ресурса на програма САПАРД в следващите финансови споразумения – 2005 г. и 2006 г. Те не бяха още ратифицирани. Тогава към първа точка на закона предложих и втора точка. А тя гласеше: НС дава разрешение на ДФ „Земеделие“ - агенция САПАРД да договаря проекти за годишните финансови споразумения за 2005-2006 г., като разплащането по тези проекти ще става след последваща ратификация. Това означаваше инерцията, скоростта, която бяхме набрали, към средата на 2005 г. да продължи, ние да договаряме, впоследствие да ратифицираме и да приключим в срок. - Защо парламентът не прие това предложение? - Това не се случи, защото тогавашната опозиция не се съгласи. Имаше изказвания от рода на: „Няма да ви подкрепим, защото вие от ДПС ще договорите целия този ресурс, ще направите някакви шашми.“ Причината бе, че предстояха избори през 2005 г. Тогава от трибуната заявих: „Вие не си давате сметка в момента какво голямо зло правите на държавата и на народа ни. Ще дойде време и това ще бъде отбелязано и казано.“ - Тогава БСП беше в опозиция, нали? - Да, тогава БСП беше в опозиция. Дясната опозиция гласува с тях. Управлението беше центристко-либерално – НДСВ, ДПС. Една част от НДСВ също гласува против. Днес се питам кой имаше интерес тогава, гледайки не по далеч от носа си и гонейки текущи политически цели и дивиденти, да направи така, че буквално на крачна и на ръчна спирачка насилствено да бъде спряна програмата САПАРД в нулево положение. Успяхме да рестартираме програмата чак след година и половина. Интервюто взе Станка Динева