Стамен Тасев е изпълнителен директор на Българския форум на бизнес лидерите. Той беше заместник-министър на финансите на страната ни 2003 г.-2005 г. с ресор “Данъчна и митническа администрация” и Агенция за държавни вземания. Отговарял е за глава 29 от преговорите с ЕС. Бил е търговски представител на България в Ню Йорк и мениджър на големи международни компании като «Нютън груп», «Барентс груп» и «Сони-България». - Г-н Тасев, след влизането ни ЕС българските компании акцентираха ли върху социалната отговорност? Разрасналата се финансова криза как се отразява на дейността им? - Не мога да твърдя, че главно заради присъединяването ни към ЕС компаниите на българския пазар акцентират върху социалната отговорност. Българският форум на бизнес лидерите навърши 10 години и основната ни цел и задача през тези години беше именно да популяризираме корпоративната социална отговорност. Определено мога да кажа, че мисията ни до момента е успешна. Подтикнахме към създаването на много нови структури, които се занимават с това, учредиха се много и различни награди в тази сфера, които удостояват с внимание и награждават постиженията в сферата на корпоративната отговорност. Засега тя няма пряка вързка с Европейската комисия, защото няма преки регламенти, но все повече този въпрос излиза на дневен ред. Кризата все още не е потопила голяма част от българските компании, но започва да се усеща. Наблюдаваме навлизането на финансовата криза, като на първия етап най-болезненият проблем, който можем да очертаем, е съкращаването на работния персонал, което произтича от загубата на поръчки и пазари за съответния производител. - Кризата ще доведе ли до намаляване на корпоративните разходи? Има ли опасност от масови съкращения в българските компании? - Опасност от по-масови съкращения има и те са неизбежни, при положение че има силно намаляване на търсенето на една стока или в броя на пазарите, на които продукцията на дадено предприятие се предлага. А там изпитват същите финасови проблеми. Когато има срив на пазарите, няма търсене и е нормално да има увеличаване на броя на безработните. За съжаление ние се намираме в среда, в която производството трудно се преориентира. При положение че цяла Европа страда, няма как ние да не сме засегнати. Все пак нашият пазар е изключително малък по мащаби и няма как да се гарантира съществуването на някакъв по-голям отрасъл. Кризата е повсеместна според мен. Тя ще създаде проблеми за бизнеса, но противно на очакванията, корпоративната социална отговорност няма да пострада, защото тя е един от движещите фактори. Кризата ще доведе и до проблеми в държавата, защото, когато бизнесът не работи, няма да влизат данъци в държавната хазна. Липсата на данъци ще доведе дотам, че държавата няма да има нормално и нарастващо финансиране. Корпоративната социална отговорност като цяло е една намеса на отговорните корпорации в области, в които или средствата на държавата не достигат, или не се използват пълноценно. - Какво трябва да се направи, за да могат фирмите и бизнесът да оцелеят в условията на тази криза? - Мисля, че трябва държавата да ги подпомогне и да ги стимилира. Тя може да направи много неща. При положение че реализирахме един солиден излишък, мисля, че може да се работи за намаляване на ставката за ДДС. Това намаляване ще облекчи всички, които ще останат без работа, както и пенсионерите. Увеличаването на безработните ще доведе до намаляване на доходите, а евентуалното смъкване на ДДС ставката ще доведе и до намаляване на финансовото бреме на населението. Освен това, ако падне ставката, ще се намали значително и извършването на измами с ДДС, защото, ако този данък е 10% като всички останали, поне 50% от измамите нямаше да се състоят. По този начин бизнесът ще се стимулира и ще преодолее част от връхлитащите го проблеми. - Има ли нужда страната ни от антикризисна програма и ако да, каква трябва да е тя според вас? - Разбира се, че страната има нужда от антикризисни мерки. Освен намаляването на ДДС ставката трябва да се работи много усилено по ограничаването на сивия бизнес. Според мен понижаването на ДДС ставката трябва да стане с около 5 процентни пункта. Трябва да се свият административните разходи и мисля, че държавата трябва да направи драстични съкращения на персонал, защото, ако продължи ръстът на чиновническите заплати, той ще надхвърли значително средния за страната. За да бъдат по-малки последиците от кризата, правителството трябва да насочи изключително много внимание в инфраструктурни проекти, защото те биха ни поставили в много по-добро положение спрямо други страни. - Нарастването на лихвите по кредитите според вас основно на кризата ли се дължи? - Нарастването на лихвите не е основен проблем за българите, защото реално около 90% от тях се осигуряват на минимална работна заплата, а всъщност взимат други пари. Това означава, че щом техните реални доходи са други, те са взели кредит, който могат да си позволят да плащат. Когато потребителят се осигурява на минимална заплата, банката му отпуска заем, който той може да покрива с тази заплата, а всъщност, като има по-висок доход, той няма да има проблем с плащането на вноската. В този случай сивата икономика е много развита, но тя ни служи като буфер, за да не се случи с нас така, че да не можем да си изплащаме заемите. Трябва обаче да знаем, че тя ще бъде буфер само в няколкомесечния период, в който сътресенията не я натиснат и нея. Важно е да внимаваме как ще се възползваме от този буфер, защото, ако сега позволим тя да се разрасне, може да излезем от кризата не с 35-40% сива икономика, а с над 70%. - Кои са отраслите, където сивата икономика е по-голяма и кешовите плащания са повече? - Мисля, че бизнесът с недвижимости е с най-много на брой кешови плащания. Строителният сектор претърпя бурни години на възход, но сега ще се свие. И, мисля, пазарът и търсенето ще са определящи за неговото свиване. Факт е, че започнаха да спират огромни строежи, да се замразяват проекти. Това са строежи на ваканционни селища, които работеха не само в зимния период, но дори и в разгара на летния. За съжаление ще бъдем свидетели на затворени и обезобразени курорти, защото незавършените сгради ще стоят като едни огромни черни дупки в пейзажите на едни от най-хубавите ни курорти като Банско, Слънчев бряг. Кризата ще се отрази на всички отрасли, защото, за да съществува даден тип бранш, той ползва материали от друг и кръгът се затваря. За строителството се използват цимент, горива, желязо, използват се всякакви видове материали и нещата са свързани, няма изолирани сектори. Кешовите плащания вредят много на икономиката, на имиджа на страната ни. Проблемът е, че сивата икономика тежи на истинския и прозрачен бизнес. Сивият сектор предлага едни нереално ниски цени, които са много по-конкурентни, и по този начин чистият бизнесът страда. - Как приемате предложението на изпълнителния директор на НАП Мария Мургина плащанията в брой да се ограничат и да се въведе максимален праг? - Това предложение е на мрежата на глобалния договор – това е инициатива към ООН и е направено преди две години. В тази мрежа участват много неправителствени организации, бизнес организации и индивидуални членове и това предложение беше подкрепено от Гражданския консултативен съвет към Комисията за борба с корупцията. То е широко подкрепено и от прозрачния бизнес. Аз съм много приятно изненадан от инициативата на госпожа Мургина, защото министърът на финансите Пламен Орешарски беше изключително въздържан и скептично настроен за въвеждането на подобна мярка. Неговите аргументи бяха, че подобен тип мярка силно ще ограничи малкия и средния бизнес. Според мен това е грешно – то е вярно единствено в частта, че сивият сектор ще бъде затруднен. Няма как малкият и средният бизнес миналата година да са направили 301 хиляди кешови транзакции от българските банки в размер, надхвърлящ 30 хиляди лева, което е около 10 млрд. лева. Тази сума е повече от половината от спестяванията на цялото българско население. - Как ще коментирате спрените пари по програма ФАР, защо се стигна до отнемането на акредитации? - Не познавам материята много добре, но мога да си позволя да коментирам изказванията по този повод. Не мисля, че мнения от типа, че от Брюксел са се поддали на нечии внушения, са основателни. Ако Брюксел наистина се поддаваше на различни мнения, защо тогава нашите чиновници, които ежеседмично пътуват до Брюксел, не им внушиха, че не трябва да ни спират средствата. Очевидно е, че ЕК не се поддава на внушения, а си изгражда мнението на базата на факти и действия. - Каква е прогнозата ви – докога кризата ще продължи и какви ще са последствията за страната? - Догодина ще видим едно тотално свиване на пазара и мисля, че когато неизвестността е срещу нас и не знаем какво ще се случи, трябва да сме в позиция на изчакване. Според мен кризата ще продължи доста дълго. Това, което мисля, е, че ще изкараме една относително спокойна нова година, защото започнахме една добра 2008 г. и макар и с бавни темпове, се развивахме добре и в правилната посока. Проблем за нас е това, че не ни достига скорост. Трябва ни малко повече бързина в реформите, които правим, и нещата ще се получават още по-добре. През пролетта на идната година ще стане ясно каква ще бъде икономическата политика на САЩ с новия икономически екип и новия президент. Тази политика ще играе решаваща роля за развитието на кризата в бъдеще. Интервюто взе Людмила Куюмджиева