Илиана Иванова е завършила международни икономически отношения в Икономическия университет във Варна. По-късно завършва магистратура по международни финанси в САЩ. Член е на Постоянната комисия по финанси и бюджет в общината. Участва в икономическия екип на ГЕРБ. - Г-жо Иванова, какво следва от новината за спирането на 220 млн. евро по програма ФАР? - За съжаление новината от Брюксел, че ни спират окончателно 220 млн. евро по програма ФАР, показва, че сме в криза на доверието от Европейския съюз. Ефектът от спряното финансиране е двойно по-лош, защото в същото време продължаваме да плащаме вноската си към евросъюза, а нямаме право да ползваме средства по европейските програми. Така че основната цел е да възстановим доверието, за да ползваме това, което ни се полага. Крайно време е цялото правителство да си подаде оставката и да даде възможност на българските граждани да направят своя избор как искат да бъдат управлявани. - Какъв е коментарът на ГЕРБ за зададените от правителството параметри на бюджет 2009? - Бюджетът за 2009 г. се прави в условията на много голяма несигурност. Правителството не показва адекватна реакция на рисковете, пред които са изправени българската икономика и гражданите. Допреди няколко седмици се твърдеше, че всичко у нас е наред и няма никаква опасност от криза. Чак след съкращенията в големите предприятия и намаленото кредитиране, след спада на чуждестранните инвестиции управляващите признаха, че сме изложени на рискове. Бюджетът не показва ясни приоритети за противодействие на кризата. Отново тръгваме от нереалистични допускания. Кой вярва, че растежът догодина ще е 4.7%? Надценени са и очакванията за преки чуждестранни инвестиции. Равнището на инфлацията пък е подценено. Наблюдаваме отново предизборно развързване на разходната част. Увеличенията за здравеопазването и образованието са до голяма степен формални. Инфлацията за тази година се погрижи те да бъдат стопени. Продължаваме да финансираме нереформирани сектори. - Необходимо ли е всяка година да се натрупва бюджетен излишък? - Не непременно. Излишъкът е предпазна мярка, която да минимизира рисковете от финансова нестабилност. Добре е да имаме известен процент резерв в непредсказуеми моменти. В периода на финансова криза обаче трябва много внимателно да се прецени какъв да бъде процентът, който държавата ще изземва от хората. Особено когато натрупваме свръхизлишъци, които се харчат предизборно и част от тях отива в обръчи от фирми. - Как ще се отрази на българския бизнес глобалната икономическа криза? - Кризата вече се отразява в реалната икономика. Затегнатият достъп до финансиране влияе по цялата верига на бизнес дейностите. Свръхзадлъжнелите фирми вече няма да могат да ползват нови кредити, за да финансират стари задължения. Те ще трябва да ограничат своите разходи. На риск са изложени най-вече секторите, които претърпяха най-големия бум през последните години – недвижимите имоти и строителството. Лесните кредити благоприятстваха това развитие и сега, когато те са вече недостъпни, мнозина са неприятно изненадани, че пазарите на недвижимости и на ценни книжа не вървят само нагоре. - Има ли други признаци за предстоящи проблеми? - Да, започват съкращения на работници. Предприятията изпитват затруднения да финансират част от своите дейности, кредитният достъп е затруднен. От макропоказателите виждаме значителен спад на преките чуждестранни инвестиции и спад в растежа. - Кога ще бъдем засегнати по-сериозно от ситуацията по международните финансови пазари? - Колкото и да говорим на хората за дефицит по текущата сметка или инвестиции, хората реално усещат промяна, когато е засегнат техният личен бюджет. Например ако им се увеличи месечната вноска за лихви по кредита или ако бъдат съкратени от работа. За фирмите ефектите на кризата ще са най-осезаеми и тежки, когато дойде падежът на задълженията им и започнат да се борят за оцеляване. По данни на БНБ краткосрочният ни дълг, повечето от който е частен и е дължим в рамките на следващите месеци, е над 14 млрд. евро. - Ще се потвърдят ли прогнозите за намаляване на износа и повишаване на безработицата? - За съжаление, най-вероятно – да. Основният ни търговски партньор – Европейският съюз, също е засегнат от кризата. Ако търсенето там намалее, няма как да очакваме износът ни да се увеличава. А и какво производство имаме ние, което да е конкурентно, че да очакваме увеличение на износа? Дефицитът в търговския баланс може би ще се подобри малко, но това ще е заради намален внос. Ръстът на безработицата е също едно от следствията на кризата. - Ще има ли фалити на фирми? - Вероятно е да има. Тези, които не са си направили сметката добре и са вземали дългове повече, отколкото могат да си позволят, сега ще бъдат изправени пред предизвикателството да реагират бързо и гъвкаво, за да продължат да съществуват. - Необходимо ли е държавата да се намеси в определени сектори? - Държавата направи достатъчно злини, бездействайки през всичките години на спокоен и лесен икономически бум, когато кредитната експанзия процъфтяваше, хората и бизнесът масово задлъжняваха и никой не споменаваше, че ще дойде ден за плащане на сметката. Сега кризата ни е виновна и ни дойде като гръм от ясно небе. Държавата е доказала, че винаги, когато се намеси на пазара и започне да го изкривява в една или друга посока, резултатът е един и същ – провал. В същото време има нужда от нова роля на държавата по отношение правилата на пазара. Тя трябва да преразгледа правилата, които досега бяха наложени на институциите, опериращи на финансовите пазари, като гарантира яснота и прозрачност на тези правила и не позволява облагодетелстването на едни участници за сметка на други. Ако продължаваме да стимулираме секторите, в които бяха най-ясно изразени дисбалансите на икономиката ни – строителството и недвижимите имоти, това е все едно да наливаме масло в огъня. Дори и да ги облекчим временно, то ще е много краткотрайно и няма в никакъв случай да излекуваме причината за болестта. - Какво предлагат ГЕРБ при негативен икономически сценарий? - Редица мерки ще бъдат заложени в обновяващата се управленска програма на партията. Основното послание е да използваме кризата като възможност. Шансът на българската икономика е тя да бъде бърза и гъвкава – това се постига чрез добре работещи малки и средни предприятия, които да се променят и нагласят бързо според новите условия. Предлагаме да променим структурата на икономиката. Това ще стане, като намалим зависимостта си от ресурсоемки отрасли и особено от наложилите се в последните години дисбаланси от секторите на строителството и търговията с недвижими имоти. Това ще бъде дълъг и труден процес, защото се изискват много инвестиции, време и търпение. От ключово значение е да имаме силна администрация. Еврофондовете трябва да започнат да се усвояват ефективно и да се насочват правилно – към насърчаване на нови технологии, иновации, производства на малки и средни предприятия. Точно в производството парите трябват най-много сега, за да се предпазим от рязък скок на безработицата и твърдо приземяване на цялата икономика. Интервюто взе Надежда Бочева