Двете агенции по ФАР остават с отнета акредитация
България безвъзвратно загуби 220 млн. евро от предприсъединителната програма ФАР, след като Европейската комисия обяви вчера, че няма да възстанови отнетата през юли т.г. акредитация на две български агенции по изпълнение на програмата - към МФ и МРРБ. . Загубените пари са недоговорени средства от общата сума от 560 милиона евро по линия на ФАР.
България безвъзвратно загуби 220 млн. евро от предприсъединителната програма ФАР, след като Европейската комисия обяви вчера, че няма да възстанови отнетата през юли т.г. акредитация на две български агенции по изпълнение на програмата - към МФ и МРРБ. Загубените пари са недоговорени средства от общата сума от 560 милиона евро по линия на ФАР. Двете агенции остават без право да сключват договори и няма време тези средства да бъдат договорени, тъй като срокът за това изтича в края на този месец.
Оли Рен: Защитаваме данъкоплатците
„Това не е най-приятният ден в живота ми. България е пример за икономически успех, тя е един много отдаден и конструктивен член на ЕС. Но има и друго измерение, което е защитата на интересите на данъкоплатците в съюза и коректното управление на европейските фондове.“ Това заяви на специална пресконференция по-късно комисарят по разширяването Оли Рен, чиято дирекция в ЕК контролира усвояването на средствата по ФАР.
Оли Рен отбеляза, че е информирал българските власти за решението. „След внимателен анализ от службите на ЕК със съжаление искам да кажа, че спирането на плащанията остава в сила и че в момента не сме в състояние да възстановим акредитацията на двете агенции. Признавам, че бяха приети планове за действие и бяха внесени поправки в българското законодателство, но все пак повечето от тези мерки са само обещание за бъдещи действия и не са показали все още конкретни резултати“, отбеляза той.
Според Оли Рен мисии на неговата служба, както и на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ са очертали следните области на недостатъци при усвояване на еврофондове в България: „прекалено високо равнище на нередности и открити нови нередности, риск от политическа намеса, който все още не е очертан напълно от българските власти, а това е първа стъпка да се поправи този проблем, както и голям брой продължаващи разследвания на ОЛАФ“.
„При отсъствието на повече конкретни резултати и мерки за коригиране, се прецени, че има риск подобни нередности да се случат отново. За да не допуснем това, решихме да вземем тези мерки, за да защитим финансовите интереси на общността, което е задължение на ЕК“, категоричен бе комисарят.
Във връзка с останалите 340 млн. евро по линия на ФАР, които вече са договорени, Оли Рен заяви: "След като българските власти покажат, че са взели мерки, замразяването на тези средства може да бъде премахнато.
Има правило във финансирането на ЕС, според което може да се използват европейски пари до три години след привършването на една програма. Това означава, че тези пари могат да се използват до края на 2009 г. В това отношение те не са загубени за България, ако българските власти покажат, че могат да се справят с нередностите."
Реакциите
"Няма да коментирам нито една дума за изгубените евросредства, докато вицепремиерът Меглена Плугчиева не се завърне от Германия и не получа официална информация за всичко", каза пред журналисти министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов.
От ведомството на Пламен Орешарски не бяха открити за коментар.
„Не мога да скрия разочарованието си от негативното решение на ЕК. Очаквам да видя конкретните аргументи, които стоят зад него“, заяви министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова, цитирана от агенция „Фокус“. Според нея страната ни е направила доста, за да бъдат върнати акредитациите на двете агенции. Става дума за серия от проверки, кадрови смени и външни одити.
“Смятам, че решението не отразява действителността, и се изкушавам даже да призова Европейската сметна палата да провери как са утвърждавани проектите по линия на дирекцията /“Разширяване“ към ЕК – бел.ред/. Примерно колко прозрачно са се утвърждавали проектите по ФАР в България, когато нейни представители са ги подписвали“, заяви евродепутатът от групата на ПЕС Евгени Кирилов, зам.-председател на Комисията по регионално развитие на Европейския парламент.
„Достигнахме до предел, до който ще трябва да си говорим по-откровено, особено след като не се оцениха огромните усилия, които положи България от лятото насам. Явно е, че сме свидетели на някакъв друг тип оценки, които не са толкова обективни”, подчерта още Кирилов.
„Възможно е да се свика Консултативният съвет на коалицията, който да обсъди създалото се положение и необходимостта от вземането на мерки“, съобщи червеният депутат Младен Червеняков. По думите му може да се обсъжда и промяна на структурата и организацията по управлението на средствата от ЕС.
Зам.-председателят на НДСВ Илия Лингорски определи мерките на Брюксел като прекомерни. За разлика от юли, когато парите бяха спрени поради мудността на властите, сега жълтите подозират, че решението е заради световната финансова криза.
„Изходът е само един - оставка на провалилото се правителство след гласуването на бюджета и предсрочни избори“, посочиха в своя позиция от ДСБ. От СДС също призоваха за оставки и изслушване на премиера в парламента.
Меглена Плугчиева, вицепремиер по еврофондовете: Това не беше справедлив и солидарен жест
Дълбоко съм разочарована от тази несправедлива оценка, която ни даде Европейската комисия (EК), заяви пред „Класа“ от Брюксел вицепремиерът по еврофондовете Меглена Плугчиева. Тя добави, че усилията, които е положила България, са налице.
„Не казвам, че сме постигнали върха, но очаквах, че ЕК ще оцени по достойнство реалния напредък и той беше отразен в докладите на агенциите KPMG и „Делойт“, както и оценките на вътрешния инспекторат“, допълни Плугчиева. Тя подчерта, че чрез мисиите си у нас Брюксел е изразил приятната си изненада от толкова големия ни напредък за кратко време, както и че е дал надежди за връщане на акредитацията на Министерството на финансите.
За мен това решение е необосновано, допълни вицепремиерът. И добави, че не тя е човекът, който ще прави оценки на решението, но в условията на тежка финансова криза България е показала, че е стабилна и е трябвало да бъде подкрепена. „Това не беше справедлив и солидарен жест от страна на ЕК“, заключи Плугчиева.