Станка Динева Само 250 българи, повечето от които с ниско образование, са се явили на борсата, с която Министерството на труда и социалната политика, НОИ, Агенцията по труда, работодатели и представители на дипломатическата ни мисия в Испания ги поканиха да се завърнат да работят в родината. Това съобщи лично министър Емилия Масларова вчера при представяне на изследване, посветено на миграцията на българите в Европа. В момента в Испания живеят и работят около 150 хил. наши сънародници. Само в Мадрид са се заселили 32 хил. души. От всички пребиваващи в Испания само 11 хил. нашенци се осигуряват коректно, съобщи министърът на труда. 92% от българите-емигранти на Иберийския полуостров са на възраст от 25 до 35 години. 52% от сънародниците ни там не упражняват професията, която са имали в България. 65% от тях работят нещо различно от образованието си. Около 3500 са децата на български емигранти в Испания. Повечето учат в местни училища. Само в Мадрид има българско школо. Безработицата в Испания в момента е над 11%. От тях 17% се пада на емигранти, избрали да се трудят в Испания, съобщи още Масларова. „Обратното връщане в България на сънародниците ни, които живеят и се трудят в Испания, е толкова сложно, колкото тежко е било решението им да емигрират“, обясни министърът на труда. По думите й те „не са били така категорични, че няма да се върнат“, както са били, когато са тръгвали. И това според Масларова е оптимистичният извод. Според нея българите в Испания са много слабо запознати с условията в България. Те не познават законовите промени и не знаят какви възможности им дават те. 16% от сънародниците ни на възраст от 18 до 35 години са емигрирали в чужбина през 2006 г. Тази година този процент е намалял на 8%. От тях едва 4% предварително са имали конкретни планове къде ще се установят. Това сочи изследването „Миграция, емиграция, работна заплата, скрити плащания“ на агенция „Медиана“, представено от Кольо Колев. Два пъти са намалели емигрантските нагласи сред младите през последните 4 години у нас, съобщи социологът. Според Колев старите изследвания сочели, че основната маса от младите хора искали да емигрират без значение къде ще се установят и с какво ще се занимават. Повечето анкетирани споделили, че смятат да останат в България. Преди основният аргумент да напуснат страната бил материалният просперитет. Сега отношението било по-балансирано – младите искали да заминат в странство, за да си намерят работа, но не и да емигрират, твърди Колев. Промени са настъпили и в структурата на емигрантите. Около 17% от заминаващите в чужбина са били висшисти, сочи сравнението за периода от 2002 г. до 2008 г. Сега 9% от напускащите България са с висше образование. Намаление се забелязвало и в обема на емигрантите със специалност. Изследването сочело, че напоследък се е увеличил броят на ниско квалифицираните работници, заминаващи на работа в чужбина, обяви социологът. Според предишните изследвания на „Медиана“ 60% от младите имали идеализирана представа за Запада като за „земен рай“. Сега едва една трета от българите, които имат планове да напуснат страната, смятали, че на Запад няма бедни и мизерстващи. „Досега всички смятахме, че причините за емиграцията са главно икономически. Оказа, че това не е така“, обясни Колев. Около 48% от сънародниците ни действително напускат България по икономически причини – липса на работа и на препитание. Около 27% са посочили, че емигрират по социални причини. Близо 15% заминават по икономически и социални причини, сочи изследването на „Медиана“.