Стела Благова е директор „Екология и устойчиво развитие“ в „Овергаз Инк.“ АД. Работи за компанията от 1997 г. Висшето си образование е получила в Pуския държавен университет по нефт и газ "И.М. Губкин" – Москва, като магистър по специалността технология на основния органичен и нефтохимичен синтез. Има специализация по икономика и организация на нефтената и газовата промишленост в същия университет. Преминала е обучения в областта на управление на качеството, управление на околната среда, управление на проектите, както и по процедурите на сделките с емисионни квоти в европейската търговия с парникови газове. Член е на Академията за технологични науки на Руската федерация. Председател на комисията „Екология и здравеопазване” и член на Президиума на Европейски делови конгрес. - Г-жо Благова, политиката за опазване на околната среда и за намаляване на емисиите остава ли на по-заден план, когато индустрията изживява трудности заради кризата? - Опазването на околната среда продължава да бъде актуална тема пред страните от Европейския съюз. Промяна на политиката им в областта на енергетиката и околната среда няма. ЕС се стреми да постигне независима, конкурентоспособна и устойчива енергетика. Ако добавим и стремежа за ограничаване на промените в климата, можем да кажем, че преминаването на индустрията към екологични и енергоефективни производства става още по-наложителна. - Ще се отрази ли забавянето на разпределението на емисиите за 2008 г. на българските предприятия? - Да, но влиянието е разнопосочно. Забавянето на приемането на Националния план за разпределение на квоти за 2008 г. не даде възможност на българските предприятия да се възползват от пазара, най-вече от спот търговията, и да използват доходоносна схема за тяхното управление до края на периода на Протокола от Киото. От друга страна това забавяне им предоставя допълнително време, за да се запознаят със законовата база, свързана с правата и ангажиментите им като предприятия със задължения за намаление на емисиите. Късното разпределение на квотите на предприятията дава възможност и за по-точна оценка на количествата квоти, които могат да продадат или трябва да закупят на въглеродния пазар. - „Овергаз“ работи по проекти „Съвместно изпълнение”, но по информация на БСК, а и на МОСВ, изпълнението им не е толкова ефективно, колкото търговията с емисии, т.е. продажбата на свободен въглероден диоксид на пазара донася повече приходи, отколкото продажбата му след реализация на проекта – така ли е всъщност? - За да мога да коментирам, е необходимо да има информация за критериите, по които е извършена оценка за ефективността на проектите, даваща основание за такова твърдение. Но ако разглеждаме целта на Протокола от Киото, то тя не е отделни стопански субекти да генерират печалби, а се търси ефект за цялото общество. Проектите по механизма „Съвместно изпълнение”, които реализира „Овергаз“ чрез газификация, освен намаляване на въглеродния диоксид имат и допълнителни предимства. С тях се постига значително намаление на емисиите на вредни вещества – прахови частици, серни и азотни оксиди и неметанови летливи органични съединения, които са изключително вредни за човешкото здраве. Редукцията на тези емисии има също своята стойност и тя намира вече определение в проекта на директивата на ЕС за създаване на благоприятни условия за продажба на чисти и енергийно ефективни пътни превозни средства. - Защо екоминистерството отказва да издава разрешения за изпълнение на такива проекти? - Няма информация, че МОСВ официално е отказвало разрешения за подобни проекти. Без отговор обаче остава въпросът защо не се получават разрешения за проекти „Съвместно изпълнение”, които се осъществяват на територия, различна от тази на предприятията, включени в Националния план за разпределение на квотите. Според Националния доклад по инвентаризация на парниковите газове за България през 2005 г. общото им количество е около 70 млн. т CO2 емисии. Задължението на страната по Протокола на Киото е да намали отделянето на парникови газове с 8% спрямо 1988 г., което съответства на лимит от 122 млн. т CO2 емисии, съгласно данните от същия доклад. България има възможност да позволи осъществяването на проекти „Съвместно изпълнение”, с което ще допринесе за предотвратяване на изменението на климата и ще изпълни поетите ангажименти към страните, с които има сключени меморандуми във връзка с климатичните промени. В приложенията към Националния план за действие по изменение на климата, приет от МС, развитието на газификацията на бита е посочено като значима мярка за намаление на емисиите на парникови газове с оценен годишен потенциал от 6,8 млн. т CO2. С неиздаването на писма за одобрение на проекти по механизма „Съвместно изпълнение” на практика се ограничава ефективното използване на тази мярка. - Ще има ли търговия на емисии тази година и на какво според вас се дължи забавянето (липсата на търговия през 2007 г.) – индустрията ни има ли вина? - На теория няма пречки за българските предприятия да осъществяват търговия с емисии, ако до края на 2008 г. бъдат разпределени квотите по сметките на отделните предприятия в Националния регистър. Но вероятността това да се случи е минимална, тъй като е необходимо да има одобрен от Европейската комисия национален план за разпределение на квоти. Българските предприятия биха могли да участват в търговията с въглеродни продукти и в момента, но само на фючърсния пазар. Това важеше и за 2007 г., но тогава пазарът не беше толкова привлекателен, тъй като цената на единица квота беше само няколко евроцента. Липсата на участие от страна на българските предприятия на пазара за въглеродни продукти се дължи както на забавянето от страна на националния орган, отговорен за подготовката на България за участие в Европейската схема за търговия с емисии, така и на пасивността на самите предприятия. - Как оценявате политиката на България по отношение на следващия период 2012-2020 г. за поетапно въвеждане на националните търгове, поради факта, че основно секторът енергетика няма да може да си купи наведнъж толкова квоти? - Въвеждането на националните търгове изисква значителна подготовка, както на предприятията, така и на държавната администрация. Считам, че поетапното им въвеждане ще направи процеса по-управляем и ще подобри ефективността на предлаганата мярка. - Какви трябва да бъдат основните изисквания, които да се изпълнят, за да няма проблеми при осъществяването на този процес от държава и бизнес? - Основно изискване е доброто администриране на процеса. Ако се изпълнят условията, България ще има възможност да разработва собствени национални схеми за стимулиране и „озеленяване” на малки проекти и прилагане на други мерки, водещи до намаляване на въглеродните емисии. Тази възможност към момента не е реализирана. - Може ли индустрията да постигне изискванията по Протокола от Киото само чрез въвеждане на ВЕИ? - Моето мнение е, че това не е възможно. Нещо повече, подобен подход крие определени опасности. Протоколът от Киото се основава на принципите за устойчиво развитие. Тези принципи изключват използването само на една мярка, каквато е увеличаването на дела на енергията, добивана от ВЕИ. В момента Европейската комисия подготвя интегриран пакет „климат-енергетика” за постигането на целите, известни като „20-20-20”, включващ равнопоставено цели за енергийна ефективност, използване на ВЕИ и намаляване на емисиите на парникови газове. Стремежът е да се избегне възможността при решаване на един проблем да се създадат други, не по-малко значими. В момента повечето от технологиите за производство на енергия от ВЕИ не са развити достатъчно, за да конкурират традиционните източници на енергия и се налага използването на допълнителни икономически стимули. Затова Европейският съюз планира сериозни инвестиции в научноизследователската и развойната дейност в областта на енергийните технологии, технологиите за използване на ВЕИ и за улавяне и складиране на въглеродния диоксид. Интервюто взе Рая Атанасова