- Г-н Данев съобразен ли е Законът за енергийна ефективност с директивата на ЕС? - Никъде в директивата на ЕС няма записани санкции при неизпълнение на препоръките за саниране. В самия Закон за енергийна ефективност са предвидени редица изисквания за гражданите и бизнеса. Те превръщат Агенцията за енергийна ефективност в един изключително сложен регулиращ орган, които създава няколко регистри и бази данни. А тези данни трябва непрекъснато да бъдат подавани от хората и бизнеса. В част от данните дори има и търговски тайни, които трябва да се представят. От дружествата се изисква да представят информация за произведената продукция, добавената стойност за продукцията и разходите за единица производство на нея. Тези неща са свързани с търговските тайни на фирмите. Подаването на такива данни прави АЕЕ нещо като нов Национален статистически институт, защото подобна информация бизнесът предоставя на статистиката. Но има Закон за електронното правителство, които задължава държавните институции да не искат такава информация от бизнеса, когато могат да я вземат от други държавни институции. ЗЕЕ в случая не е съобразен с другото законодателство в страната. - Как стоят нещата при гражданите? - Там нещата са още по-драматични. Във всеки блок трябва да има човек, който да разработва планове, мерки за енергийна ефективност всяка година, да доставя информация какво количество и какви видове гориво е доставено. На практика трябва да има лице, което да отговаря за това, или фирма, занимаваща се с тази дейност. Ние създаваме нов бизнес, гарантиран от законодателен акт и въпросът е кой да бъде в този бизнес. Сега цената на сертифициращите органи е 2 евро на кв. м, а в предвид се взима и данъчната оценка на имота. Обикновено обследването е равно на данъчната оценка на имота, но сега оценката се вдигна с 50%. Така в жилищните сгради на всеки 10 г. трябва да се прави такава оценка, а при индустриалните предприятие обследване ще се прави на 3 г.