Множеството неясноти, свързани с големите енергийни и други проекти, са основна причина за свръхоскъпяването и дългото им забавяне във времето. До тази констатация са стигнали анализаторите от руското икономическо издание РБК. Те са направили рейтинг и анализ на проектите, които са погълнали най-много средства и работни часове. Повишаването стойността на даден проект в хода на неговата реализация е свързано с обективни причини, които най-общо са еднотипни за големите съоръжения. Те не зависят от нивото на развитие на страната, икономическата система и географското й разположение. Въпреки това самият факт на удължаване на някой мащабен проект в наши дни се възприема и от чиновниците, и от обществото като цяло с подозрение. Създава се медийна нагласа, че реализацията на едно или друго съоръжение трябва да бъде разгледано под лупа от “компетентните органи“. При забавянето могат да бъдат посочени множество обективни причини. Така например проектите, свързани с добива и доставката на петрол и газ, зависят до голяма степен от ландшафтно-геологичните особености на дадена местност. Не без значение са и климатичните условия в регионите на разработването на дадено съоръжение. Петролните сондажи и работата на платформите в Мексиканския залив често се оскъпяват заради ураганите, а в региона на остров Сахалин - от тайфуните. Всичко това увеличава финансовата рамка на проектите в процеса на тяхната реализация, обясняват експертите. Трябва да се отбележи, че в последно време значителен фактор за поскъпването на даден проект са завишените екологични изисквания и глоби. Това прави допълнителните разходи за дадено съоръжение практически непрогнозируеми. Руският петролопровод от Източен Сибир до Тихия океан (ВСТО) не върви по план, а прокарването му на безопасно разстояние от езерото Байкал погълна множество допълнителни средства. Като прибавим към тях инфлацията на материалите и оскъпяването поради тежкия релеф, досега ВСТО е поскъпнало с 86% от първоначалния план. NORD Stream е погълнал 100 млн. евро само за проучването на дъното на Балтийско море. Руско-германският газопровод в момента се изчислява на 10,36 млрд. долара – оскъпяване с 90 на сто в сравнение с първоначалните разчети, направени през 2005 г. Приблизително 70% от тази сума се дължи на нарастването на цените на частите, необходими за изграждането на газовата магистрала. Подобна е ситуацията с редица ключови проекти в енергийната сфера с участието на Русия. Усвояването на газовото находище Щокман ще се оскъпи между 40 и 71 млрд. долара, а на Сахалин 2 - с 89% до 19,4 млрд. долара. И тук ключов проблем са оказва опазването на околната среда. Въпреки това всички рекорди по надвишаване на първоначалните финансови планове бие грандиозният енергиен проект за транспортирането на природен газ и суров петрол от Аляска през територията на Канада до северните индустриални райони на САЩ. Средствата за създаването на “Трансаляска” са били изчислени първоначално на 900 млн. долара. Проучванията по-късно обаче са показали, че укрепването на терена и сигурността на енергийната магистрала ще погълнат 789% повече средства. Реализацията на тази система за транзит се затруднява и от факта, че пресича държавни и регионални граници, което създава и множество бюрократични пречки. Множеството необходими разрешителни ще проточат реализацията във времето, а това ще повиши и разходите, необходими за строителни материали. Подобни трудности са пречка и за енергийните проекти в Каспийския регион. Пресичането на държавни граници и преминаването през региони, които са политически нестабилни, създава допълнителни разходи за несигурността на съоръженията. Така например Баку-Тбилиси-Джейхан се е оскъпил с 12,5 на сто до 3,2 мрд. долара. Въпреки предприетите мерки срещу петролопровода в Турция бе извършен саботаж, а работата му пострада и от военния конфликт в Южен Кавказ между Грузия и Русия. Независимо от постоянното усъвършенстване на иконометричните модели и големите скокове в областта на информационните технологии точните изчисления за параметрите и хилядите детайли по време на цялата реализация на проектите е крайно сложна и дори невъзможна задача. Доказаха го такива високотехнологични гиганти като “Боинг” и “Еърбъс”. Техните последни проекти се забавиха значително и погълнаха множество допълнителни разходи. Така например европейският самолет гигант А380 се забави повече от година, защото изработената в германия ел. мрежа не пасна с 1 см при монтирането и във фюзелажа на машината, която се сглобяваше във Франция. Експертите са единодушни, че основната причина за разминаванията се състои във факта, че големите проекти са саморазвиващи се системи, които наподобяват много на живите организми. Те съдържат елементи, които търпят постоянни корекции, и затова е нормално инвеститорите да се концентрират най-вече върху приблизителните първоначални разходи. Проекти - лидери по допълнително финансиране Олборгският университет в Дания е провел проучване за 258 проекта, реализирани в 20 страни от 1910 г. до наши дни. В заключение е установено, че 90% от тях са били изпълнени с превишаване на първоначалните сметки. В повечето случаи поскъпването е между 50 и 100%. Има обаче проекти, чието осъществяване е коствало между 10 и 20 пъти повече. Не се наблюдава и намаляване на разходите през последните 70 г., което показва, че предците ни са смятали поне толкова добре, колкото компютрите в наши дни.