Достъп до кредитните досиета и банковите сметки на дружества настояват да получат от Националната агенция по приходите /НАП/. Това се налага, когато има разминаване между официални отчети и декларации и документите, които се предоставят за получаване на кредит. На заседание на Комисията за борба с корупцията в Народното събрание вчера бе изслушан доклад на изпълнителния директор на НАП Мария Мургина. В него се посочват възможни законодателни промени като част от борбата със сивата икономика. По най-горещия проблем – злоупотребите с ДДС, от агенцията препоръчваха да се увеличи прагът на задължителната регистрация, защото съществуващият праг от 5 хил. лв. не отговаря на новите икономически условия. За претърсването и изземването Мургина заяви, че не може да се разчита винаги на органите на МВР, защото дознателите физически са в МВР, но функционално са подчинени за тази дейност на прокурор. Според нея НАП се нуждае от връщане на правомощията, за да се решат проблемите с бързина. Мургина предложи и промени в Търговския закон и въвеждане на условие за липса на публични задължения в случаите на прехвърляне на предприятие, регистриране на едноличен търговец, учредяване на търговски дружества, както и прехвърляне на дружествени дялове. Директорът на НАП настоя и за увеличаване на срока за издаване на удостоверения за получено уведомление от агенцията при прехвърляне на предприятия, преобразуване и заличаване на фирми до 4 месеца. В момента срокът е 7-дневен. По искане на агенцията да се заличават търговци, които нямат имущество и съществуват само по документи. Направено бе и предложение за въвеждане на ограничения за разплащанията в брой, като целта е да се намалят нерегламентираните скрити плащания. Законодателите ще вземат решение дали прагът за ограничаване ще бъде 5000 лв. или повече. Мария Мургина препоръча законодателят да допусне и извършване на ревизии за задължения по осигурителни вноски. Както и да се разшири кръгът на доходите, подлежащи на деклариране. Сред предложенията са още деклариране на доходи от печалби от хазартни игри над 5000 лв., както и деклариране на предоставените или получени през данъчната година заеми в общ размер над 5000 лв. с изключение на банковите кредити.