- Г-н Иванов, какво ви попречи да се въведе европейският модел на работа в пътната агенция? - Основното беше липсата на време, за да се направи екип. Когато има задача със съответни изисквания, трябва човек да има възможност сам да си изгради екипа. За съжаление по две причина аз не успях да направя това. Първата беше, че когато аз поех поста на изпълнителен директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура“, там нямаше правилник. Създаването на такъв костваше един месец. Изготвянето и приемането стана в началото на септември, а от там нататък ние имахме вече 3-4 седмици време, през което трябваше да се направи подбор на новия административен капацитет. И най-вече да подбера екипа, с който мога да осъществя своите намерения. - Малко преди да си тръгнете, беше казано, че в пътната агенция се работи със забавено темпо, има неизпълнение на екшън плана. Как ще коментирате тези констатации? - Мога да кажа, че забавяне на работата по екшън плана няма. Изключително голяма част от ангажиментите бяха изпълнени независимо от краткото време, с което разполагахме. Второто е, че що се отнася до комуникация, има два вида такава. От една страна, става въпрос за комуникация на експертно ниво, от друга – като политически инструмент. Ако е имало някакъв проблем на комуникацията, то той не е започнал, когато аз съм бил назначен. По-скоро ми се струва, че това цялостно забавяне с месеци наред по много от нещата, засягащи преструктурирането на фонда, е проблем на политическата администрация. - Преди време споменахте за абсолютен хаос, който сте заварили в агенцията. Какво по-точно не беше наред в НАПИ? - Хаосът започва от финансовата част. В едно от интервютата си г-жа Меглена Плугчиева каза, че не са били мое откритие тези пропуски в НАПИ, а по-скоро на одитиращите организации, каквато е KPMG. Само трябва да отбележа, че аз не открих в техните документи един момент, който ми се струва изключително важен – финансовия хаос, в който се намираше НАПИ. Няма по-важно нещо от това как се управляват средствата – дали се управляват прозрачно, дали се контролират по начина, който се изисква от ЕС. Другото, което открих, е възлагане на поръчки без финансово обезпечаване. Сами разбирате, че при липсата на каквато и да е финансова дисциплина не можем да убедим ЕС, че организацията е способна да управлява средства от фондовете. Да не говорим, че е имало случаи, когато входяща кореспонденция с държавните ведомства, на която е трябвало веднага да се отговаря, се е забавяла с дни понякога. Тоест имаше и такива вътрешни неща, които пречеха да се работи нормално. И решението да се разделя с някои хора от агенцията неминуемо е довеждало до някаква вътрешна съпротива. - С кои хора конкретно сте решили да се разделите, защото са ви пречели? - Трябва да ви кажа, че първо освободих бившия зам.-директор Живко Недев, който отговаряше персонално за текущия ремонт и републиканската пътна мрежа. Точно там се установиха изключително големи несъответствия между възлагане, финансова отговорност и от друга страна - поведение по отношение на контрол на извършените дейности. - Споменахте вече, че сте имали пречки. Надзорният съвет влиза ли в тази схема? - Една част от нещата донякъде идваха и от Надзорния съвет. По-скоро това бяха лица, които са свързани с работната група, занимаваща се с пътния фонд, преди да ме поканят за изпълнителен директор. Това бяха както служители на МС, така и от предишното ръководство на фонда. Естествено, когато аз постъпих, заварих един правилник, който нямаше нищо общо с изискванията на ЕС, т.е. начинът, по който да се позиционират самите дейности в самата агенция. Това е абсолютно моя идея по какъв начин да започнем да работим по нейното структуриране и създаването на паралелни контролни органи, които пък да контролират цялостно целия процес. Това бе и първото съприкосновение между мисленето на тези хора и моето мислене. Естествено, успях да надделея в начина, по който трябва да се работи. За съжаление обаче констатирах, че независимо от новоприетия правилник, който ясно регламентираше какви са задълженията, Надзорният съвет внуши свои управленчески действия, които не бяха в този правилник. - Къде по-конкретно се намесваше Надзорният съвет и изземваше функции на изпълнителния директор? - Персонално в работата с отделите под формата, че иска да се запознава с тяхната дейност. Използваше се моето временно отсъствие поради здравословни причини, за да могат да се провеждат тези срещи, независимо че се позоваваха на едва ли не мое нежелание такива срещи да се организират. Това категорично не е вярно. По-скоро начинът, по който се интерпретираха действията ми както пред медиите, така и пред администрацията, не беше правилен. - Правилно ли беше според вас председателят на Надзорния съвет да бъде назначен като и. д. изпълнителен директор? - Според правилника не е позволено. Това са управленчески функции, вменени на Надзорен съвет, което не смятам, че е правилно. Нещото, което всъщност трябва да докажем пред европейските си колеги, е, че можем да спазваме онова, което приемаме като законови нормативни документи. След като и това не можем да спазим, а правилникът току-що е приет, за какво говорим? - Оптимист ли сте, че ЕС ще отблокира спрените евросредства на 23 ноември? - Надявам се усилията на колектива през това време да са дали едно друго отношение и поглед към това, което се случва в агенцията. Все пак да не забравяме, че аз направих непопулярни действия. От една страна, върнах обратно проведените процедури по 21 проекта по ОП “Регионално развитие”. Надявам, се че за ЕС това е бил положителен елемент, в който е показана волята, че там, където са открити нарушения, не трябва да се работи независимо кои субекти са спечелили. - Какви бяха нарушенията, които се откриха по тези 21 проекта? - Проблемите бяха констатирани от проведен вътрешен одит. Има доклад по този въпрос и в него еднозначно са посочени пропуските, направени в съответните процедури. Второто, което е установено, е, че има процедури, без да е сключено споразумение между управляващия орган и бенефициента. Отгоре на това са сключени договори за изпълнение. Така че от тези три неща се вижда с какво бързо темпо са се стремили тогава да се прави в нарушение на европейските процедури сключването не тези договори. Включително в някои от проектите установихме, че не е приключила самата проектна част, когато са стартирали самите процедури. - Бяхте ли информиран, че по някои от тези 21 проекта по ОП “Регионално развитие” се работи и те са на 80% готови? - Не, впоследствие установих, че някои фирми вече са стартирали строителство. Никога не е ставало дума, не е и давано в оценката на съответните отдели, занимаващи се с наблюдение на оперативната програма. Учудващо беше и поведението на управляващия орган, който също не знаеше да има строителство по някои от обектите. Така че трябва да питате предишните ръководства защо това е било допуснато. Всъщност издаването на разрешително за строеж донякъде означава и приемане на договора. - Споменахте вече за текущите ремонти. Защо ги спряхте в края на август? - Аз не съм ги спрял, да уточня, първо. В заповедта пише – спиране на възлагане. Всичко това, което е било възложено за изпълнение, аз не съм го спрял. С тази заповед спирам възлагането на ново строителство, тъй като явно има недостигът на средства. Аз не считам, че трябва да съм последовател на едно действие, което по принцип отхвърлям. Това се разминава с всякаква европейска законова дейност. По принцип в Германия възлагането без финансово обезпечаване се наказва сериозно. Другото нещо, което целях като действие по отношение на зимното поддържане, е всичко, което се закупува като материали, да се заснеме, за да се знае постоянно какви количества са налични. - Защо лотовете от магистрала “Тракия” бяха пуснати, при положение че вътрешният одит е открил слабости? - Одитът показа, че правилата, които са наложени в тези методики, не се различават драстично от общите правила, приети в Закона за обществените поръчки у нас. Общата идея с Надзорния съвет, за която те ме подкрепиха, беше да се направи нова методология за третия лот. Това означава и типова документация, и да се помисли по отношение защита интересите на възложителя. Примерно гаранционните срокове. За мен не е нормално за който и да е строителен обект да се взима 1 г. гаранция. В Европа това е минимум 5 г. В интерес на администрацията и на агенцията е тези показатели, които да пестят бъдещи бюджетни разходи, да се отнесат именно към изпълнителите. Другото е сроковете за изпълнение и наблюдението им. Пример за слабост в тази посока е консултантът за АМ “Люлин” – Луи Берже, който явно не е на нивото, на което трябва да бъде при наблюдението на такъв обект. Тогава изисквахме от консултанта да си смени специалиста, който се занимаваше с този проект. Интервюто взе Моника Стоянова