Да се коригира бюджет 2009 и всички министерства да предприемат спешни антикризисни програми. За това настоя Българската стопанска камара (БСК) в отворено писмо до няколко институции заради безпрецедентната глобална криза във финансовата система. Сред предложенията са в основния закон догодина да се запише ръст на БВП от 2 на сто, вместо 4,7%, да се заложи инфлация в края на годината от 4,5 на сто вместо 5,4%, а очакваните чужди инвестиции да се редуцират от записаните 5,3 млрд. евро на 4 млрд. евро. Работодателите смятат, че трябва да се ревизират и плановете за харчене на бюджетния излишък за тази година, като парите се насочат към инфраструктура за сметка на социалните разходи. "Свидетели сме на безпрецедентна глобална криза във финансовата система и икономиката. За първи път напрежението в българската икономика е провокирано не от вътрешни, а от външни фактори. Сигналите, идващи от реалния сектор, силно влошената международна конюнктура и неопределеността в развитието на тези процеси изискват широко прилагане на антикризисни мерки от страна на българските институции", се казва в писмото на БСК. Оттам изразяват сериозната си тревога от "някои нагласи на отговорни представители на политическия и гражданския елит, както и на държавните институции за нереалистично увеличение на доходи, поемане на "социални" ангажименти, обещания за внос на работна ръка и др., противоречащи на икономическата логика при навлизане в икономическа криза." За подобряване на бизнес средата работодателите предлагат да се приемат и 13 спешни антикризисни мерки. Сред тях са ограничаване износа на национален финансов ресурс и депозирането му в чужди банки, чрез ефективен текущ контрол от БНБ, както и намаляване на минималните задължителни резерви за банките. От камарата настояват също за разтоварване на държавната администрация от функции по издаване на разрешителни за концесии, ОВОС, комплексни разрешителни, разрешителни за строеж и др. заради недостатъчен капацитет. Същите да бъдат поети от частни изпълнители, където е възможно. И още: да се използват възможностите за хеджиране на риска, свързан с цената на петрола и курса на американския долар, консултиране и приемане разпределението на квотите за търговия с емисии на въглероден двуокис. Министерският съвет спешно да обсъди възможността за придобиване на емисионни права по Протокола от Киото, с оглед реализиране на приход, не по-малък от 1 млрд. евро, по примера на Чехия, предлагат от БСК. Намаляване на сивия сектор и спиране на инерцията по наемане на работна ръка отвън са сред другите мерки, които камарата настоява да се вземат спешно. КРИБ: Намалете осигуровките с 5% Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също лансира свои идеи срещу кризата, които да залегнат в бюджета догодина. Сред тях са намаляване на социалната осигуровка с 5 процента, премахване на данък "дивидент", конкретизация на заявеното намерение за ускоряване възстановяването на ДДС, отлагане на предвиденото за 1 януари 2009 г. 20-процентно увеличение на цената на природния газ заради наблюдаваното до момента спадане цените на петрола, което ще компенсира увеличението цената на газа. Организацията препоръчва проектът на бюджета за 2009 г. да включва и песимистичен сценарий за развитието на макроикономическите и финансовите показатели, за да има ефективно противодействие на негативните ефекти от глобалната финансова криза. Предлага се изготвянето на цялостен план за действие при извънредна кризисна ситуация, който да бъде предварително съгласуван между правителството, БНБ, КФН, Европейската комисия и МВФ. Планът трябва да съдържа конкретни мерки и политики, с ясни количествени параметри. Какво предлага стопанската камара? - Ръст на БВП – до 2% (вместо предвидените 4,7%). - Инфлация в края на годината – 4,5% (вместо 5,4%) . - Дефицит по текущата сметка – 24-26% от БВП (вместо предвидените 22,2%). - Чуждестранни инвестиции – до 4 млрд.евро (вместо предвидените 5,300 млрд.евро). - Разпределителната роля на бюджета да се намали от 40 на 38% от БВП. - Да се предвиди ниво на консолидираното бюджетно салдо в размер на 5-6% (вместо 3%). - Максималното ниво на национални субсидии за нефинансови предприятия да е до 0,4% от БВП (вместо предвидените 0.6%).