Екип на „Класа“ Връщането към ядрената енергетика практически е неизбежно, съобщи на семинара „Климат и бизнес стратегии“ Димитър Бранков, директор на сектор „Чиста индустрия“ в Българската стопанска камара. Това е изход за българската индустрия заради високите изисквания, които трябва да изпълнява по Протокола от Киото. „Ние сме най-бедната страна - членка на Европейския съюз, а към нас са поставени най-големите изисквания за съкращаване на емисиите до 2020 г., коментира Бранков. В периода от 2013 до 2020 г. икономиката ни трябва да постигне 50% намаляване на емисиите спрямо базовата 1988 г., припомни той. Секторите, които участват в схемата за търговия с емисии, трябва да намалят парниковите газове със 70% спрямо 1988 г. Според Бранков не е сигурно дали само с мерките за енергийна ефективност и увеличаване дела на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще се постигне съкращаване на емисиите, тъй като навлизането на новите технологии и използването им от бизнеса може да се забави. В момента производство на ток от термична централа струва по 40 евро/мвтч, докато за енергия, добита от биомаса, се плаща до 85 евро/мвтч. До 95 евро/мвтч струва електроенергията, добита от ВЕЦ-овете. При ветрогенераторите и соларните панели цената на мегаватчас ток дори излиза 430 евро, сочат данните на енергийното министерство. Развитието на ядрената енергетика трябва да бъде деполитизирано, обясни Бранков. Според него проектът на закона за енергийна ефективност е неудачен, тъй като в него се отделя повече внимание на енергийните обследвания, отколкото на постигането на поставените цели. Поради това преди дни от камарата поискаха президентът да упражни правото си на вето. Не трябва да се бърза с приемането му, когато целта е ръст с 50% на енергийната ефективност. Важно е и активното участие на бизнеса и обществеността при обсъждане на енергийната стратегия, посочи Бранков. Позицията на екологичните организации е, че ядрената енергетика е една от най-големите, и разработват алтернативна енергийна стратегия. Бизнесът няма какво да се притеснява, при положение че досега по Протокола от Киото сме постигнали 40% намаление на емисиите, а след 2012 г. страната получава 20% повече квоти в сравнение с средното ниво на ЕС, каза пък Петко Ковачев от Института за зелена политика. В края на ноември ще бъде представен алтернативен енергиен сценарий, който ще покаже къде ще бъде българската икономика при изпълняване на определените критерии и изисквания, добави той. Междувременно министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова каза вчера, че в новоприетия закон за енергийна ефективност в частта му за саниране на сгради е „една крачка отвъд предписаните от европейската директива мерки“, които трябва да се предприемат. Според Грънчарова е особено важно при транспониране на европейското законодателство то да не се използва като параван за прокарването на допълнителни промени, освен ако с тях не се цели да се прави политика. От закона отпадна думата „обществено обслужващи сгради“ и остана само „сгради“ и така всички сгради в страната с разгърната площ над 1000 кв. м подлежат на задължително енергийно обследване. Първоначалната идея бе на саниране да се подложат всички обществени сгради, а не домовете на хората и частните офиси. Според Грънчарова сега президентът може да наложи вето върху закона. В евродирективата не е записано и не се прави разделение на сградите на обществени, битови и промишлени, контрира директорът в дирекция „Енергийна ефективност“ в МИЕ Костадинка Тодорова. По разчети на ведомството преките ефекти от прилагането на закона за девет години са за 1,1 млрд. лева, които ще се спестят заради намалената консумация на външни енергийни ресурси. Според Тодорова разходите за подобряване на енергийната ефективност на сградите може да тръгнат от 0,50 лв./ кв. м, а оскъпяване може да има, ако сградата, която е обследвана, няма документи и чертежи. Председателят на Агенцията за енергийна ефективност Таско Ерменков каза, че агенцията не разполага с достатъчен капацитет да се справи с дейността, вменена им от новия закон.