Проф. Кръстьо Петков Общото в правния статут на металургичния комбинат и телекома, намиращи се на територията на България, е, че са във фалит. Първото предприятие се управлява от синдици и е пред спиране. Второто работи, но корпорацията майка Ей Ай Джи стана жертва на финансово-ипотечните трусове и беше купена от американската държава. И към двете организации трябваше да се приложи кризисен мениджмънт. Но това не се случи. Защо? Принципният отговор е ясен: българската държава отдавна е отписала големите предприятия от своите стратегически интереси. Въпреки че в БТК държеше златна акция, а в „Кремиковци” АД- 25% от капитала. За паричните вземания, които правителството великодушно не събираше, не говоря. Всеки знае, че опрощаването на дългове и финансовите подаръци на спекулативни купувачи са доходоносен занаят за всяко поредно управление. По тази корупционна схема към досегашните частни собственици на металургичния комбинат са изтекли над 2 милиарда лева. Спекулантите и комисионерите при сделките с телекома са увеличили банковите си сметки със същата сума. Всичко това е за сметка на българските данъкоплатци - най-търпеливите и кротки икономически агенти в света. Правила, които се диктуват отвън Само че днес бедата не е една. И не е свързана само с фалитите... Като собственост на САЩ бившият български държавен телеком трябва да се подчинява на антикризисните мерки и правила, които въвежда американската финансова администрация. А те са железни: оздравяване чрез преструктуриране, централизиран финансов контрол и санкции за неизправните. Затова остатъчният мениджмънт на БТК няма думата за стратегически решения и преговори, а ще изпълнява директивите от Вашингтон. До месеци трябва да се съкратят около 1000 души, после на два пъти още по 2000 души. Източници от компанията твърдят, че София трябва да преведе на щабквартирата на Ей Ай Джи 400 милиона лева, за да се укрепи финансово закъсалата мегакорпорация. „Кремиковци” АД ще бъде разпродавано, за да си получат част от парите облигационерите от злополучния/криминалния заем от 350 милиона евро, теглен от мистериозния мажоритарен собственик Прамод Митал .Наричам го мистериозен, защото мълчи и не се появява на авансцената. За сметка на което „Ворскла стийл“ не трае и бомбардира българските управници и синдикати с обвинения в безхаберие и злоупотреби. Досещате ли се каква ще е тактиката? Накрая ще излезе, че вместо да вземе своето, българската държава ще трябва да плаща - на бондхолдъри, доставчици,оператори и прочее мобилни брокери. Как ще плати? С пари от бюджета и резерва на Република България, разбира се. Какво излиза? Докато правителството успокоява гражданите, бизнеса и синдикатите, че криза у нас няма и антикризисна програма не била нужна, докато бърборковци като Стив Ханке ни залъгват, че валутният борд е българският щит срещу глобалните икономически трусове - могъщи държави, мегаинвеститори и международни спекуланти взимат без сантименти каквото могат от бедна България и се изтеглят от нея. Не виждаме и адекватни реакции в парламента, който би трябвало да защити националните икономически интереси в започналия срив на реалния сектор. Българският бизнес надига срамежливо глас, но по секторни и конюнктурни въпроси. Само синдикатите се мятат като лъвове по арената на корпоративните сблъсъци, но тяхната роля никога не е била да са спасители на капитала. Има ли нещо по-лошо от това да ни споходи икономическа криза? Да, подсказва ми вътрешният глас - истинско бедствие е в такава ситуация да ни управлява некадърно правителство.