Георги Ангелов е старши икономист в института "Отворено общество" – София. Той е член на Управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация, както и член на Американската икономическа асоциация. Завършил е финанси в Университета за национално и световно стопанство в София, а преди това – Търговска гимназия в Пловдив. Част е от мрежата за изследване на фискалните въпроси към френския институт IREF, експерт е към CBPP – Washington по изготвянето международния индекс на бюджетната прозрачност. - Г-н Ангелов, песимистичен, оптимистичен или реалистичен е според вас бюджетът за 2009 г.? - Бих го определил като реалистично песимистичен. - Предвидени ли са достатъчно буфери за кризисни ситуации? - Ако ни удари криза, има достатъчно буфери в бюджета (излишък, резерв, задържане на разходите). Това е добре. Обаче проблемът е, че бюджетът не предвижда достатъчно активни мерки, за да намали рисковете, ако ни удари криза. Т.е. бюджетът ще издържи, ако дойде кризата, но не прави достатъчно, за да предотврати нейното идване. Той може да влияе чрез данъчно-осигурителната политика, като намали облагането и стимулира икономиката. Той може да влияе върху бизнес средата и чрез подобряване на публичните услуги, финансирани от бюджета – администрация, съдебна система, сигурност, образование и т.н. Тези инструменти за стимулиране на икономиката не се използват за съжаление. - За какво е знак предупреждението на кабинета, че излишъкът може да е 2% от БВП, а не 3%, както е записано в проекта? - Това е на практика един от буферите в бюджета. Ако кризата удари България тежко и приходите в бюджета са по-малки от планираните, излишъкът ще е по-малък. - Какви рискове за икономиката ни крие нарастването над 22% на дефицита по текущата сметка? - Рисковете не са в нарастването на дефицита – а по-скоро, ако се наложи неговото свиване. За момента притокът на капитали от чужбина към България покрива изцяло дефицита по текущата сметка и понеже притокът на капитали през последните няколко години се увеличаваше, увеличаваше се и дефицитът по текущата сметка. Ако намалее рязко притокът на капитали, ще трябва да намалее и дефицитът по текущата сметка. Такова свиване ще се случи - подобно нещо виждаме в някои от балтийските страни, например. Но реалният проблем в подобна ситуация е спирането на притока на капитали. В крайна сметка без чуждите инвестиции не може да се постигне висок икономически растеж. Затова са нужни мерки за увеличаване на инвестиционното доверие (подобрена бизнес среда и т.н.). - Това, че икономиката ни е отворена, как ще се отрази на влиянието на световната финансова криза у нас и на разчетите на правителството за бюджета догодина? Колко голям е рискът и няма ли всяка грешка да струва скъпо? - Несигурността е много по-висока, отколкото в предишни години. Това, че България е малка икономика, означава, че върху нея се отразява всичко, което се случва в нашите основни търговски и финансови партньори в чужбина /основно става въпрос за Европейския съюз/. И външната ни търговия, и притокът на капитали са основно свързани с ЕС. И от това как се развива ситуацията в ЕС и как големите страни се справят с кризата и рецесията зависи в някаква степен и нашето развитие. От друга страна обаче, имаме и вътрешни фактори, които влияят. Проблемите с бизнес средата, бюрокрацията, съдебната система, корупцията и т.н. са си наши вътрешни проблеми, които в някои случаи са по-важни дори от външните. И за тях не може да има оправдания с външни фактори. Заради това, че несигурността е висока съответно макрорамката в бюджета трябва да позволява гъвкавост – в смисъл бюджетът трябва да може да функционира и при нейното сбъдване, но и при нейното несбъдване. Затова има и толкова буфери. Друг е въпросът кой и кога ще решава дали да се харчат буферите или не – да не забравяме, че предстоят избори и това винаги увеличава политическия риск. - Реалистични ли са очакванията на правителството за 5,4 млрд. евро преки чуждестранни инвестиции в контекста на световната финансова криза? - Преките инвестиции могат да спаднат и повече, ако кризата премине от финансова в икономическа – с тежка рецесия на основните икономика в ЕС. Ако търсенето на стоки и услуги намалява, инвестициите също намаляват. Но тук отново е важен българският принос. Нека спрем оправданията с финансовата криза – по-важният въпрос е доколко правителството ще бъде активно в създаването на по-добри условия за инвестиции в България и доколко ще може да привлече повече инвестиции. - Кабинетът предвижда стимулиране на износа. Възможно ли е това на фона на стагнацията в ЕС, който поема близо 60% от експорта на България? - Стимулирането на износа не може да промени обективни реалности в страната. Изследванията показват, че то може само да пренасочи ресурси от един сектор в друг, без да повиши общото производство в страната – и в същото време струва скъпо на данъкоплатците. - Правителството предвижда увеличение на капитала на Банката за развитие със 120 млн. лв. Каква роля очаквате да изиграе банката за българската икономика? Достатъчни ли са предвидените кредитни линии към търговските банки и в подкрепа на малкия и средния бизнес? Това ще успокои ли финансовите институции? - Българската банка за развитие няма да има и никога не е имала съществена роля в българския финансов сектор. Частните банки отпускат кредити за 10-15 милиарда лева годишно. На този фон банката за развитие е незабележима. По-добре е тази банка да не съществува – няма смисъл да се отделят от бюджета ресурси за нея. По-добре е тези средства да се използват за намаление на данъчно-осигурителното бреме. - Реалистично ли е увеличението на пенсиите от април с 20% и покачването на тавана им до 700 лв.? - Очевидно за сегашното правителство увеличението на пенсиите е приоритет – вече няколко поредни години пенсиите се увеличават по-бързо, отколкото предвижда закона и т. нар. швейцарско правило. Предизборният период само затвърждава тази тенденция. Въпросът е друг – да се мисли не само за краткосрочно увеличение на пенсиите, а и за цялостна стратегия за реформа на пенсионната система. Това означава увеличаване на спестовния елемент в пенсионната система, намаляване на осигурителната тежест върху работещите, по-активна приватизация и заделяне на повече ресурси в резервен фонд /бил той сребърен или друг/. - Какво бихте планирали вие в бюджет 2009, ако бяхте на мястото на министъра и парламента? - На първо място, бих заложил активни мерки за намаляване на рисковете кризата да удари България – по-ниско облагане, по-добри публични услуги, по-ефективни разходи, подобряване на бизнес средата, намаляване на такси и други квази данъци. Имаше едно изчисление преди няколко месеца, например, че България може да осигури сегашното ниво на публични услуги с два пъти по-малко бюджетни разходи. На второ място, бих заложил повече буфери за в случай на криза. Никой не знае дали сегашната криза ще бъде краткотрайна, или ще е многогодишна рецесия – затова повече буфери няма да са излишни. - Има план за облекчаване на лицензионните и регистрационните режими. Какво бихте предложили в тази насока? - Бих предложил планът да се изпълни. Защото досега сме имали десетки планове и програми в тази посока и те си остават на хартия. - Празни обещания ли ще останат и инвестициите в научни изследвания и иновации чрез фонд със 100 млн. лв.? Достатъчни ли са тези пари за развитието на сектора? - Това са мерки на парче, които няма да имат скоро резултат. Нужна е цялостна реформаторска стратегия за науката и висшето образование. Двете не могат и не трябва да се отделят - без добри университети не може да има добра наука, в крайна сметка учените се произвеждат от висшите училища. - Увеличават се разходите за здравеопазване и образование. Достатъчно ли са средствата, за да могат институциите да имат нужното европейско самочувствие? - Аз смятам, че проблемите са институционални и едва на второ място парични. Наливането на пари без реформи в институциите няма как да подобри нещата. Необходимо е двете неща да вървят в пакет – пари - да, но и реформи. Втората част в България се забравя. Особено преди избори. Интервюто взе Гергана Костадинова