България стана лидер в ЕС по доверие в икономиката
Българите най-силно вярват на собствената си икономика по време на криза, става ясно от огласен вчера доклад на Брюксел. Страната ни се нареди на първо място по индекса на Европейската комисия (ЕК), отразяващ доверието в икономиката, като е следвана от Полша и Румъния. Показателят за България през октомври е 110,3 пункта, за Полша – 105,3 пункта, а за Румъния – 103,7 пункта. По-нататък в Топ 5 попадат Кипър и Чехия.
Българите най-силно вярват на собствената си икономика по време на криза, става ясно от огласен вчера доклад на Брюксел. Страната ни се нареди на първо място по индекса на Европейската комисия (ЕК), отразяващ доверието в икономиката, като е следвана от Полша и Румъния.
Показателят за България през октомври е 110,3 пункта, за Полша – 105,3 пункта, а за Румъния – 103,7 пункта. По-нататък в Топ 5 попадат Кипър и Чехия.
От изнесената статистика прави впечатление, че във всички страни в ЕС има отчетен спад на доверието спрямо предходния месец. Но за разлика от новоприсъединилите се към съюза държави намалението на индекса е най-подчертано в Холандия (-11,3), Франция (-6,5), Италия (-6,1) и Великобритания (-5,7). Като цяло, както в ЕС, така и в еврозоната, тенденцията на доверие е низходяща, съответно за съюза със 7,4 пункта, а за еврозоната с 7,1 пункта.
Според доклада на ЕК недоверието се е увеличило във всички сектори на икономиката, като регистрира рекордни отрицателни стойности от почти петнадесет години. Очакванията на мениджърите са заетостта в сектора на промишлеността и услугите да продължи да се влошава, а потребителите прогнозират допълнително нарастване на безработицата.
Индексът, отразяващ доверието в икономиката, се изчислява на база пет показателя. Това са промишлеността, услугите, доверието на потребителите, строителството и търговията.
Междувременно вчера от Евростат изнесоха предварителни данни за инфлацията в еврозоната през октомври, която отчита намаление до 3,2 на сто на годишна база.
Консолидираните очаквания на пазара бяха за понижение на инфлационния натиск до 3,3%, като за септември поскъпването на живота беше 3,6 на сто.
Публикуваните стойности показват забавяне на ръста на потребителските цени в еврозоната за трети пореден месец, след като през юли инфлацията в региона достигна 4 на сто, или два пъти повече от целевото ниво от 2 на сто.
Данните ще улеснят евентуалното решение на Европейската централна банка за понижение на лихвените нива в еврозоната с цел да се стимулира кредитирането и икономическата активност. Последното понижение на основния лихвен процент от страна на ЕЦБ беше с 0,50% като част от координираните мерки от страна на големите централни банки в световен мащаб. Сега нивото на лихвата е 3,75%, като се очаква ново понижение на срещата за определяне на политиките на банката през следващата седмица.
Докладът на Евростат показва и че нивото на безработицата в еврозоната остава непроменено през септември, след като през август бяха отчетени 7,5%. Според данните общо 16,7 милиона от трудоспособното населени на страните от ЕС са били без работа през септември, като безработните в еврозоната са били 11,7 милиона.