Правителствата в Източна Европа - от балтийските държави до България, все повече се стремят да съживят сферата на ядрена енергетика, за да отговорят на засилващото се търсене на електричество, пише вестник "Интернешънъл хералд трибюн". Въпреки спомените за катастрофалната авария в Чернобил през 1986 г. правителствата на Румъния, България и Литва обновяват старите си ядрени централи или изграждат нови, се казва още в статията на американското издание. За Източна Европа съживяването на ядрената енергетика е начин тя да стане по-малко зависима от руския природен газ и нефт. В същото време интересът на региона е поставен под силен натиск от страна на ЕС за закриване на ядрените реактори от старо поколение, смятани за небезопасни. Тези процеси съвпадат и с бурните дебати, водени в някои западноевропейски страни, чиито правителства търсят екологично чисти енергийни източници, за да се борят с климатичните промени, смятат от американското издание. Като пример за програма за съживяване на ядрената енергетика, будеща най-много възражения, се посочват плановете на България да построи втора атомна електроцентрала в Белене. ЕС предложи на страната компенсация от 550 милиона евро, или 700 милиона долара, за това, че закри четирите си високорискови реактора в АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г. Освен това затварянето на реакторите беше условие България да влезе в ЕС през януари 2007 г. Двата реактора, които действат сега, осигуряват около 35% от електрическата енергия на страната. Но правителството иска да изгради втора централа в Белене, за да замени закритите реактори, пише всекидневникът. Въпреки опасенията, свързани с безопасността на датиращите от съветско време реактори, някои български енергийни експерти твърдят, че ЕС изобщо не е трябвало да настоява за закриване на четири от реакторите на АЕЦ "Козлодуй".