Комитетът по петиции ще иска среща със Ставрос Димас заради Рила
Представителите на Комитета по петициите в ЕП ще поискат среща с комисаря по околна среда Ставрос Димас заради Рила. Тяхното посещение започна вчера и ще продължи до 30 октомври. Поводът е около 10 петиции на български граждани и неправителствени организации.
Рая Атанасова
Деница Ватева
Представителите на Комитета по петициите в ЕП ще поискат среща с комисаря по околна среда Ставрос Димас заради Рила. Тяхното посещение започна вчера и ще продължи до 30 октомври. Поводът е около 10 петиции на български граждани и неправителствени организации. Основните нарушения са свързани с незаконното строителство на над 8 ски проекта в Рила. Според представителите на комитета неизчисляването на общото кумулативно въздействие върху околната среда и зоните от „Натура 2000“ е един от най-сериозните проблеми. Въпреки че МОСВ забрани всякакво строителство в района на Паничище преди изготвянето на подробния устройствен план, там все още продължаваха строителните работи. На „Супер Боровец“ в момента също се строи. „Въпросът е, че комитетът разглежда всяка петиция поотделно, а не нарушенията в зоните по „Натура 2000“, каза Марцин Либицки, председател на комитета, по повод свикването на наказателна процедура срещу България. Според евродепутата от ГЕРБ Душана Здравкова задачата на комитета е, преди да се стигне до съдебна процедура, институциите да бъдат наказани да спазват европейското законодателство, тъй като глобите, които започват от 5-6 хил. евро на ден, ще се плащат от всички. 60% от петициите, внесени в комисията към ЕП, са по екологични проблеми.
Дейвид Хамерщайн, който е представител на Зелената партия и член на комитета, каза, че българското правителство не взема насериозно екологичните проблеми. Друг основен проблем, който очерта той, е, че няма достъп до документи и обществена информация, които се явяват доказателства за нарушенията в зоните на „Натура 2000“. Според него процедури могат да бъдат започнати за Калиакра и Камчия, докато казусът в Рила е по-сложен. Той не скри, че българското правителство вероятно оказва натиск върху представители на ЕК. Проблемът според Хамерщайн се състои в това, че се изпращат само хоризонтални жалби за всички места по „Натура 2000“. Това според него може да доведе до глоби, но няма да спре проектите. Решението е да се изпращат както вертикални жалби за всяка една зона и за всяко едно нарушение, така и хоризонтални за всички места от европейската екологична мрежа. По този начин ще може да се въздейства както върху цялостната концепция на правителството, така и да се спре незаконното строителство във всяка една от зоните.
Петиция до комитета е била изпратена и във връзка с незаконния добив на инертни материали от р. Джерман. Този проблем продължава повече от десетилетие, като строителният материал е използван дори и за обекти в София, обясниха представителите на неправителствените организации.
EK одобри зоните от „Натура“
Европейската комисия одобри предложените от България защитени зони за местообитанията от „Натура 2000“, съобщиха вчера от Министерството на околната среда и водите. Така в екомрежата окончателно попадат 228 зони, които през декември ще бъдат гласувани на сесия на Европейския парламент. В следващите две години всяка от тях ще бъде обявена за защитена със заповед на министъра на екологията.
В списъка обаче не е включена зона "Рила Буфер" въпреки протестите на екологичните организации. "Все още имаме шанс да я спасим", коментира вчера Катерина Раковска от сдружението WWF. Причината е, че тепърва предстои да бъдат разгледани научните доказателства за нея, след което и да се вземе решение за добавянето й към "Натура 2000". Според правилата на ЕС това може да стане до септември 2009 г., когато изтича срокът за допълване на зони, които са важни за биоразнообразието.
С решение на правителството от миналата година зоната "Рила Буфер" остана извън екомрежата „Натура“, въпреки че според еколози тя е естествено местообитание на кафявата мечка. В зоната попадат проектите за ски курорти "Супер Боровец", "Картала" и "Паничище", което според неправителствените организации е истинската причина за отхвърлянето на "Рила Буфер".