Георги Велев „Булгаргаз“ поетапно започва да ограничава доставките на природен газ към металургичния комбинат „Кремиковци“ след 1 ноември заради неплащане на задълженията, каза пред „Класа“ синдикалният лидер Людмил Павлов. По думите му писмото било получено в предприятието и е представено пред синдиците. Информацията потвърдиха и от газовото дружество. Според Павлов „Кремиковци“ има задължения от над 9 млн. лв. към газовото дружество, които се изплащаха редовно, докато оператор в комбината бе фирмата на Константин Жеваго „Ворскла стийл“. От „Булгаргаз“ съобщиха, че са предложили на предприятието да представи график за намаляване на доставките след 1 ноември, ако компанията не е в състояние да си плаща за услугата. От газовата компания се опасяват, че след разтрогването на договора за ишлеме с „Ворскла стийл“ „Кремиковци“ няма да може да плаща задълженията си. Доставките на природен газ за металургичното предприятие бяха увеличени в събота, за да може да се компенсира недостигът на въглища, каза тогава министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според него през тази седмица трябва да бъде намерена и компания, която да започне да оперира в завода. Ако това не бъде направено, ще трябва да се затварят отделни производства в „Кремиковци“. От синдикалните организации обясниха пред „Класа“, че в комбината вече са пристигнали 1500 т въглища от пристанище Бургас, а фирмата на Валентин Захариев - „Интертръст“, води преговори за закупуване на още 34 хил. т твърдо гориво, което е на пристанището. „Кремиковци“ вече дължи близо 2 млн. лв. на порта, каза обаче изпълнителният директор на пристанището Аргир Бояджиев. Освен от бургаското пристанище „Кремиковци“ получава стоки и от това в Лом, където вече започват да отказват да обработват рудата за комбината заради натрупани дългове. Междувременно главният архитект на София Петър Диков заяви пред БНР вчера, че „Кремиковци" много бързо трябва да закрие няколко фази от производството си, за да оцелее. Според него трябва веднага да се спрат агломерацията, флотацията, доменното и коксохимичното производство, които най-много замърсяват околната среда. Според Диков, ако това се направи, комбинатът ще има достатъчно суровини, за да работи през следващите три и половина години. Този период е достатъчен политиците да могат да решат какво да правят с комбината, смята Диков. Той добави, че ако бъдат затворени тези производства, от „Кремиковци“ ще трябва да бъдат освободени около 2500 работници. Диков определи този ход като единствен възможен, за да спре агонията на „Кремиковци“. Като главен архитект не искам да остане един ръждясал труп на територията на столицата и 5000 безработни по улиците, каза Диков. Според него е трябвало от миналата година да започне поетапното затваряне на „Кремиковци“, когато е имало интерес да се инвестира в района. При сегашните условия на финансова криза никой не иска да си влага парите там, коментира Диков. Още преди година главният архитект настояваше да се затвори комбинатът. Тогава се говореше, че към земите под него проявяват интерес различни строителни предприемачи. Лансираше се и версията, че дубайски фондове искали да строят финансов център на мястото на предприятието. Ринат Ахметов - пак с интерес към комбината Кризата в „Кремиковци“ вчера бе овладяна, след като пристигна част от необходимите въглища, коментираха от синдикатите. Според тях в момента не се налага спиране на доменни пещи 1 и 3, както и на коксхимичното производство. Павлов уточни, че суровините са достатъчни за работа на пещите до днес и след това, ако няма нови доставки, ще започне спиране на производството. От синдикатите добавиха, че най-богатият украинец – Ринат Ахметов, е сред кандидатите за оператор на „Кремиковци“. Както „Класа“ писа пръв още в началото на годината, милиардерът водеше преговори с „Глобал стийл“ за закупуването на комбината. Тогава Ахметов осъществи връзка с компанията на Прамод Митал чрез негов близък партньор Вадим Новински – акционер в металургичното предприятие „Промет“ в Дебелт. Интерес към предприятието проявяват и от компаниите „Арселор Митал“, „Интертръст“ и „Екометал инженеринг“.