Европейският бюджет, който възлиза общо за периода 2014-2020 г. на 960 млрд. евро, не е средство за водене на макроикономическа политика и запълване на дупки на национално ниво, а възможност да се реализират ключови инвестиции по време на криза. Това коментира в София по време на дискусия проведена в бюрото на Европейския парламент евродепутатът Ивайло Калфин. Той уточни, че новата многогодишна финансова рамка (2014-2020 г.) действително намалява за първи път в историята на ЕС, но същевременно внася повече разум, контрол и възможности за ефективно развитие на европейските региони. Първоначалното предложение на ЕП е било да има увеличение на европейския бюджет с 5% спрямо размера за настоящия 7-годишен период, изтичащ тази година. След презложението на ЕК за намаление на средствата с 5%, се е стигнало до компромисното понижение с 3,5%.

Калфин маркира основните разлики между изминаващата и следващата 7-годишна финансова рамка на ЕС. От една страна, средствата от новия бюджет в областта на здравеопазването ще се отпускат слез реализиране на определени реформи в здравния сектор. ЕК ще може да отказва изплащането на средства по оперативни програми при неспазване на определените от ЕК механизми, което обаче Калфин определи като „неправилно“. Предвидено е също така до 2016 г. средствата за замеделие да се увеличават, но по определени критерии, така че не е съвсем сигурно дали това ще се случи.

„Бюджетът на ЕС не може да реши проблемите с безработицата и конкурентоспособността. Тези средства не трябва да се превръщат в олимпийски спорт, в състезание за това колко можем да усвоим, а трябва да мислим за това какъв ще бъде ефектът от тях“, каза Ивайло Калфин, който е и докладчик по многогодишната финансова рамка на ЕС.

Андрей Ковачев (ЕНП) подчерта по време на дискусията, че консервативният дългогодишен бюджет на ЕС ще бъде ревизиран през 2016 г. Той изрази надежда, че дотогава кризисният манталитет ще е поугаснал и средствата ще бъдат използвани в едни по-добри времена в икономическо отношение. “В противен случай, ако ограниченията се запазят, съществува опасността стратегията “Европа 2020 г.“, която е пряко зависима от успеха на Кохезионната политика, да последва съдбата на провалилата се Лисабонска стратегия.”

Средствата, определени за България за периода 2014-2020 г. са общо 14,5 млрд. евро, от която сума около половината (т.е. колкото за периода 2007-2013 г.) са парите по оперативните програми, а другата част от парите са по линие на Общата селскостопанска политика. По думите на Калфин, размерът на средствата за страната ни, ако бъдат усвоени, ще е може би най-големият, съотнесен спрямо националния бюджет.