Мнозинството от българите одобряват социалните мерки на правителството на Пламен Орешарски, сочи изследване на „Галъп Интернешънъл”, поръчано от Министерството на финансите. То е проведено в периода 1-15 ноември 2013 г. сред пълнолетното население на страната и е на тема „Нагласи и очаквания на широката общественост от Бюджета за 2014 г.”.

От изследването става ясно, че около три четвърти от анкетираните българи са чували за обсъжданията на бюджета за 2014 г. и че темата е важна. Близо две трети обаче признават, че не следят отблизо темата. Подчертан интерес към нея имат около една четвърт от нашите сънародници.

Одобрението за всякакви нови социални разходи на държавата е масово, като те са считани за полезни за страната. Не се забелязват съществени разлики в разбивките сред различни групи по възраст, образование, личен месечен доход, партийна принадлежност и т.н. Резултатите от изследването показват, че привържениците на всички партии реагират почти синхронно на въпросите за отделяне на повече средства от страна на държавата. Енергийните помощи, културата и таванът на пенсиите са темите, по които се наблюдават малко по-високи относителни дялове на несъгласни.

Сред изброените мерки, свързани с намаляване на разходи на държавата, единствено съкращаването на държавната администрация предизвиква одобрение, сочи анализът на данните. Откроява се изводът, че хората с по-високи доходи и образование изглеждат в по-голяма степен склонни да подкрепят непопулярни мерки.

Широко одобрение среща запазването на данъчното облагане в настоящия вид, според данните от социологическото изследване по въпроси, свързани с приходната политика на правителството. Минималните осигурителни прагове и максималният месечен осигурителен доход очевидно са теми, които не срещат достатъчно разбиране и запознатост сред обществото.

Съществува одобрение „по принцип” по въпроси за увеличаване на минималната работна заплата, създаване на целеви фондове, намаляване на административната тежест пред фирмите, отпадането на данъка върху лихвите.

В изследването по поръчка на Министерството на финансите са заложени и въпроси от общо-икономическата и финансовата сфера, за да се определи информираността и обществената ангажираност на населението. Най-голямо впечатление в последните месеци сред анкетираните са направили промените в цените на тока, повишаването на майчинските, подпомагането на земеделските производители, актуализацията на бюджета за 2013 година. От данните за запознатост с определени действия на правителството в последните месеци ясно личи, че мерките със социална насоченост са постигнали очаквания ефект на ниво публична комуникация. По-малката информираност за мерките, свързани с бизнеса, е разбираема.

В социологическото изследване има и въпроси за политическия, публичния и обществен образ на министъра на финансите Петър Чобанов. Съпоставянето с предишни изследвания на „Галъп интернешънъл” показва, че Петър Чобанов е сред най-разпознаваемите министри, като заявяваното доверие в него достига 19%, а недоверието – 42%.

По отношение на оценките за работата на правителството се потвърждава наблюдението за по-ясно изразен „социален” профил. Това не означава непременно оценка за свършеното, а би могло да разкрива добра степен на възприемане на медийните послания на кабинета, партийна лоялност на част от електората, надежди и очаквания, коментират социолозите.

Въпросите за отговорност за политическата криза в страната и за бедността демонстрират общо обвинение към политическия елит в страната от последните 20 години – ясно се открояват отговорите от типа „всички са виновни”.